петък, 19 март 2010 г.

Trottoir

Всички реват за дупките по пътищата и никой не се сеща за дупките по тротоарите. Все едно всички сме се родили на задната седалка на кадилак, а не сме слезнали вчера от коня. Наскоро мое познато сляпо момче си счупи крака в такава яма. В бяла държава община, полиция и каквато и да е администрация след такъв инцидент най-малкото щяха да се червят пред всички медии. Да не говорим колко дълбоко щяха да се бръкнат в джобовете си. Тук не се случи нищо. Нямаше последствия за никого, освен за незрящото момче.
Крайно време е да проумеем, че освен автомобилистите, права имат и пешеходците, нищо че са малцинство. В крайна сметка, както казват Илф и Петров, пешеходците са измислили всичко, дори и автомобила. Затова като автомобилисти сме длъжни да им отделяме поне необходимото уважение и внимание. Какво трябва да се случи, за да го направим –може би чуждестранен пешеходец да осъди България в Хага и да му платим от собствения си джоб, заради селските ни номера.
Тротоарите са за пешеходците. Автомобилите нямат място там. Защо са изпочупени капаците на повечето шахти по тротоарите и подмяната им от кой джоб отново ще бъде платена? Задавали ли сте си този въпрос? Капаците са изпочупени, защото не издържат тежестта на автомобилите, които минават или паркират върху тях. Тези капаци са предвидени върху тях да мине пешеходец или майка с детска количка. Но обикновено върху тях най-безцеремонно се настаняват наглите собственици на двутонни трактори 4х4. Бетонните капаци се напукват и накрая се разрушават. Собственикът на трактора минава три метра по-надолу и уврежда следващия капак, а в зейналата дупка хлътва невинен пешеходец. Голяма част от жертвите са хора с увреждания, на който сме задължени да осигурим достъпна среда. Първо им осигуряваме среда, сравнима с военен полигон и после им осигуряваме посещение в „Пирогов“. На това му се вика спазване на европейските критерии за отношение към хората в неравностойно, а и в равностойно положение.
Общината за един месец, ако има желание, тотално може да реши този проблем. Назначават се контрольори, които снимат неправилно паркираните автомобили и последните получават приятна честитка от КАТ. Хем при тая безработица ще се отворят още поне 100-200 работни места, хем в общината ще влиза по някой лев от глоби, хем същата ще инвестира по-малко в ненужни колчета и ненужен ремонт на тротоари. Сега всички ще ме оплюят – „ама няма къде да паркираме“. Ами, когато няма къде да паркирате, в Мюнхен тръгвате без кола, в Париж също, а в Ню Йорк не си и купувате такава. Екологичната полза от това е огромна – по-малко производство на цимент и хабене на вода за изработката на бетонни капаци. По-малко автомобили, движещи се из града. По-малко клинични пътеки от здравната каса. По-здрави хора, защо ходенето пеш е здраве!
Фандъкова, преди да почнеш да пълниш дупките по улиците, редно е да запълниш първо дупките по тротоарите. Защото на някой ще му писне, ще осъди общината и аз ще трябва да платя от джоба си. Защото някой отново ще падне, ще тръгне по болници и аз ще трябва да платя от джоба си клиничната му пътека. И защото, когато ходя пеш, искам да се движа по тротоар, а не по осевата линия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар