неделя, 4 април 2010 г.

Нек’ва такава история 3

3.
Ако имаше достатъчно голям лост и опорна точка, Крис нямаше да обърне Земята, защото това е глупаво. И в крайна сметка щеше да се окаже прав. Както винаги. Прекалено сериозен за изискванията на всекидневните несериозности и достатъчно сериозен за действително сериозното, той носеше Смисъла със самото си съществуване.
Съчетал във философията си ерудицията на Плиний Млади и мисълта на Цезар, Крис безспорно превъзхождаше знаменитите си предшественици. Негово царство е Градивното. Крис ненавижда Разрухата. Не само заради излъчването си на съвременен философ с разширен немски. А и заради сериозността, с която осъжда проявленията на Глупостта.
Крис мрази Насилието. Крис мрази безцелната агресивност. Крис мрази излишните движения. И макар че тази негова омраза го прави скучен и досаден за околните, той искрено вярва в нейната целесъобразност. И е прав. Както винаги.
Ако повече хора приличаха на Крис, светът би бил едно сигурно и спокойно място за местопребиваване. Би бил осмислен, но не с точно определен смисъл. Хаотично осмислен. След което щеше да бъде измислен.
Талантът на Крис е очевиден. Той, китарата, музиката и думите са неразрушимо цяло, което не може да бъде покътнато от усилията на неразбиращите. Изкуството на Крис не е форма на самозадоволяване, а послание, вик, провокация за откриване на път към стойностите на истинското.
Крис не харесва Големите Фрази на Гнидата, но обича малките му откровения. Крис и Гнидата са вечно каращи се приятели. Но не са педерасти. И ненавиждат педерастията.
Крис и Гнидата се търсят в полза на откровенията и скандално се разделят, когато започнат да настъпват армадите на фалшивото.
Крис смята, че Ефи е безхарактерен. Както смята, че и всяка доброта е безхарактерност. Но това не означава, че той е лош, или че служи на Лошото. Просто Крис мисли Глобално. И вярва, че с помощта на характера и осмислянето злото изобщо ще изчезне. Крис не иска да си губи времето с малки битки на дребно. Той очаква голямата битка. За която се готви толкова методично. И за която ще бъде подготвен! Бъдете сигурни.

23.25. Някъде. По коловозите
-         Тоя к’во иска, бе!
-         К’ви карти, к’ви билети!
Хихикане. Хилеж. Кикот.
-         Абе, това сигурно е Кондукторът!
-         Чаушеску!
-         К’ъв Чаушеску, бе! Него го убиха!
-         Това е Кондукторът!
-         А! Билетите?
-         Един момент!
-         Моля ви се!
-         Извинявайте!
-         Ей сега!
-         Абе, къде сложихте билетите!?
-         Изобщо купихте ли билети!?
-         Човекът ни чака!
-         Ей сега!
-         Извинявайте!
-         Момент!
-         Ето ги!
-         Да, Благодаря!
-         И на вас!
-         Естествено умната!
-         Отиде си!
-         Няма ли да свиваме!
-         Стига с това свиване!
-         Абе, ей, проветрете! Че сега ще минат ченгетата!
-         Аз свивам!
-         Стига бе, Кока! Чакай да минат ченгетата!
-         Чичко Бим, и ти си един пъзльо!
-         Гнида, ти трай там!
-         Денев, тебе те знаем!
-         Проветрете! Проветрете! А така!
-         Жабе, не пикай през прозореца!
-         Мечо, ходи драйфай в кенефа!
-         Не ставай бе, Полски Тръмбеш!
-         Къде бе, Плоски Тръмбеш!
-         Може да му е станало лошо на момчето?!
-         Ама и вие сте едни свинчовци, момчета!
-         Е, Люба, най-после да ти чуем гласчето!
-         Дай насам алкохола!
-         Полски Тръмбеш, няма ли да си дръпнеш!?
-         Кока, върти малко по-бързо!
-         Тоя, Коката, като хване джойнта и нема пускане!
-         Е! Стана ми гот!
-         Джойнтът е Супер!
-         Не пикайте през джамовете! Сто пъти казах!
-         После се чудим що Чорбара не ще да идва вече с нас.
-         Той стана сериозен! Прави кинти!
-         Станал той! Дреме ми!
-         Чорбара открай време се прави!
-         Той си е сериозен!
-         Не му е до нас!
-         Чорбара е тъпак, бе!
-         Чорбара е пич, бе!
-         Чорбара си е чорбар!
-         Юпи нек’во!
-         Нек’во такова гадно!
-         Уж бехме първи дружки!?
-         Разчитай, ти на Чорбара!
-         Последният път, като го видях…
-         Всъщност не го видя. Щото беше къркан на мотика.
-         Ти па все едно не беше!?!
-         Аз да не се накърквам като вас с Денев! Аз съм си кротък!
-         И кротко падаш под масата.
-         Айде, все едно не се знаем. Чорбара е пич, бе!
-         Чорбара е селянин!
-         Чорбара си е Чорбар нек’ъв!
-         Чорбата да го духа!
-         И само Левски, само Левски, само Левски шампион!
Истерия.
-         Гледайте! Нек’ъв трен ни задминава!
-         Задминава ти тиквата! Глупости!
-         Напафка се и почна да ти се привижда!
-         Не, бе, верно… Гледайте!!!
-         А, копеле, гледай!!! А-А-А!!! Гледай!!!
-         Гледай к’во става!!! У-У-У!!! Гледай!!!
-         К’во сте се накачили по джама? Жаба, мръдни се и аз да видя! А! Верно ни задминава! О-О-О!!!
-         Изплашихте хората!
-         Гледай! Гледай! Гледай!
-         Е-Е-Е-Е-Е!!!
-         У-У-У-У-У!!!
-         А-А-А-А-А!!!
-         Пичове, как сте?!!?
-         Ей с’а ще ги наплюя!!!
-         Стига бе!!!
-         Ей с’а ще се изпикая в джамовете на другия трен!!!
-         Тия май са чужденци!!!
-         Гут Морген, бе Гъз!!!
-         Хау ду ю ду, Мухльо!!!
-         Хелоу тъпаци!!!
-         К’ва е постата, говеда!!!
-         Да го духате!!!
-         Чворове!!!
-         Дрисльовци!!!
-         Ха! Ха! Ха!
Истерия.
-         Е-Е-Е-Е-Е!!!
-         У-У-У-У-У!!!
-         А-А-А-А-А!!!
-         И-И-И-И-И!!!
Истерия!!!
- Изплашихте хората, бе!!!
- Чудо голямо!!
- Дай алкохола!
- Свивай.
- Чорбата за нищо не  става!

***

Удари ги Хормонът кокалци… Жестоко ги удари. И те пощръкляха. И това не беше някакъв си там хормон, а Кокалският Хормон! И това не беше някакво си там Пощръкляване, а Кокалското Пощръкляване!
Кокалският хормон е Могъщ, и не се побира в скромното въображение на обикновения мъж. Друг на тяхно място щеше да си удари една, две… и щеше да му мине Меракът. Но кокалци не са обикновени мъже и техният Хормон не е обикновен Хормон.
Удари ги Хормонът кокалците… И те, водени от Киро Члено завзеха позиции в подстъпите на видните Панчарски и Пасарелски вагини. Не, че Кокалските вагини са грозни, или нещо не струват. Не, но някак си, те са си там, в Кокаляне, стоят си, не са достатъчен дразнител.
Удари ги Хормонът кокалци… Тогава Гнидата, все още не беше Гнидата, а дванайсетгодишно момче. Изпращаше Първата Любовна Тръпка до дома й. Застигнаха го по пътя кокалците, възседнали мощните си велосипеди - балканчета. Преградиха вратата на дома на Първата Тръпка на Гнидата. Хищно посегнаха към блузката й. А малката Гнида се разплака.
-         Коя е тая!?
-         Братовчедка ми е !
-         Ебе ли се?
-         Не знам, от София е.
-         Абе питам те, дали се ебе?
-         Не знам.
-         Е, как така не знам! Не си ли я ебал!?
-         Не знам. Не съм.
-         Е хубава работа, мислехме те за по-отворен!
Дванайсетгодишното момче продължи да реве, без дори и да предположи колко глупави са сълзите му и колко прави са кокалците.
-         Оставете я!
-         Добре де, ще я оставим! Не виждаш ли, че не се дърпа вече. Добре ! Ще я оставим. Щом не си я ебал - ще ти я оставим. Ама ти ако не я наебеш - язък ти за учението и ученето!
Оставиха Първата Тръпка на Гнидата. Тя бързо се шмугна в къщата си, без дори да целуне ревящия малък Тръпнещ. Той обаче си тръгна щастлив. И след малко отново срещна кокалците. В едно паркче, на една солидна пейка, те опрашваха Цомба - панчарската мадама с най-големите… По-точно опрашваше я само Киро Члено. Останалите го гледаха жадно. И лека-полека Кокалският хормон се задоволяваше. До следващото избухване:
-         Като си малка, да не ти е малка! Ставаш си!
-         Атака, Кире, давай!
-         Страшен си Киро!
-         Гледайте и се учете! Да не се излагате, като оня малкия панчарец. Братовчедка!!! Дрън-Дрън!!! Мен ще лъже! Ебе му се, та две не вижда, ама не знае как! Нищо няма да излезе от него! Все ще му се ебе и все няма да знае как! Учете се!
-         Гледай, к’ви цици има!
-         Гледай к’во чудо!
-         Браво Кире!
-         Браво, ами! Като е малка, да не й е малка! А така, Цомбе! Свикна вече!
-         Давай, давай, давай!?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар