7.
Чичко Филипов и Чичко Бим са хора с възможности. Имат добра работа. Добри способности. И още по-добри перспективи. Не приличат на останалите от групата. Добре възпитани, добре облечени, добре настроени, те се отличават с познания и умения, които липсват у другите. Но Фифи и Бим не напускат групата. Защото без тях, тя ще се разпадне. А те са хора, достатъчно отговорни и разумни, за да предотвратяват Разпаданията. Защото Разпаданията са безсмислени. Разпаданията оставят празнини. Разпаданията нараняват. И Болката е неизбежно следствие на всяко неразумно Разпадане. А Чичко Филипов и Чичко Бим не обичат Болката. Мразят Болката. И се противопоставят на Болката. Със средствата на големия си умствен, психически и физически потенциал. Защото според Чичко Филипов и Чичко Бим Болката не е нищо повече от неочаквано породило се недоразумение, подтикнато от небрежността и безотговорността на породилите го. Добре управляваното съществуване предотвратява изблиците на Болката. А Чичко Филипов и Чичко Бим добре управляват Съществуването си. И се опитват да втълпят на останалите, така наречени от тях “маймуняци”, тайните на Доброто Съществуване. Но не винаги успяват. “Маймуняците”, вярно, са доста безидейни, но за сметка на това, не се поддават на полезни съвети. Не се продават на Полезните Съвети. И тяхното “неподдаване”, или “непродаване”, неизбежно би ги довело до жестока катастрофа с Реалността, ако не бяха усилията на Чичко Филипов и Чичко Бим да запазят Целостта на Цялото. За разлика от всички те пребивават в групата с Мисия. Целенасочено. И полезно. Те са неформалните диктатори, които премахват Правилата в Голямата Липса на Правила, за да се стигне до Искрящата Правилност на Безспорната Неправилност.
Без да са регулировчици в действителност, Чичко Филипов и Чичко Бим регулират несъзнателно кръстовищата, през които преминава Групата, посочват Верните улици и не позволяват на останалите да се изгубят.
Еба ли му мамата колко е часът! Еба ли му мамата къде!
- ’Айде стига бе!
- Престани!
- Ей такова!
- Няма смисъл!
- Къде сме!
- Няма смисъл!
- Има ли алкохол!?
- Ето го!
- Няма смисъл!
- К’ъв смисъл те гони бе, Крис!
- Разбираш ли, няма смисъл!
- Кое бе!?
- Разбираш ли, има едно нещо, което те кара да се гръмнеш! Което те води до там, че да се гръмнеш! Всекидневно!
- К’во те прихваща!?
- ’Айде и ти сега!
- Крис, престани бе!
- Не сдухвай постата!
- И след като те накара да се гръмнеш и ти се гръмваш, вече няма смисъл! Защото си от Без Значение!
- ’Айде стига бе!
- К’ви са тия приказки!?
- К’во е това нещо бе!?
- Това нещо всеки ден те кара да се гръмнеш! И после нищо! Не носи никаква отговорност! За това Нещо, всеки от нас е едно Нищо! И има значение, дотолкова, доколкото присъстваш в регистрите. Попълваш формулярите. На практика, всеки един от нас, не съществува в действителност. Съществува само името му в някакъв регистър, където е упоменато какво трябва да прави това име. Извън това си Никой! Ей такова! Плюнка!
- Стига бе!
- Как така!
- Ти се будалкаш!
- Крис, не сдухвай постата!
- Дайте алкохола!
- Няма алкохол!
- Има само бири, нек’ви такива!
- Няма ли да свиваме, бе!
- Писна ми!
- Чаткаш ли!? Чаткате ли!? Влизаш в регистъра, когато се родиш и няма излизане до смъртта ти. Регистърът те привиква отвреме-навреме. Регистърът те праща на детска градина. Според регистъра учиш в училище. Регистърът ти поставя задачи. Заповядва ти задачи. Служиш. Евентуално се жениш, размножаваш се, работиш. И накрая според регистъра умираш!
- Айде стига бе!
- Стига сдух!
- Мечо, свивай, че Крис ни сдуха!
- Извиква те Регистърът! И ти Трябва! Казваш: Имам лични проблеми! Казват ти: “твоите лични проблеми не ни интересуват, ние изпълняваме дълга си!” Извиква те друг Регистър. И пак същото, ей такова! Личните проблеми, са си лични проблеми. Регистрите не се съобразяват с тях! Следователно личните проблеми не съществуват. Личното не съществува. Ти си Никой извън Регистъра. Нямаш емоции, нямаш желания, нямаш нужди. Ти си Някой само в Регистъра. А там си просто едно име. Бройка! За запълване на страници. Единица за отчитане на дейност. И затова, когато все пак личните ти проблеми, или нещо друго, те накарат да се гръмнеш - на никой не му пука за твоето гръмване. Просто те задраскват от Регистъра. И преставаш да съществуваш!
- Дайте алкохола! Говори ли Крис и започва да ми се пие до смърт!
- То на тебе винаги ти се пие!
- Крис е един Личен Проблем!
- Крис е Проблем!
- Крис е личен!
- Да живее Крис!
Хилеж.
- На никой не му пука за личните проблеми. На никой не му пука дали ще се гръмнеш, или няма да се гръмнеш. На никой не му пука! Важен е Регистърът! И нищо повече!
- Стига с тоя Регистър бе!
- Това нек’ва гара ли е такава!?
- Крис е, еба ти, философът!
- По-зле е и от Гнидата!
- Гнидата поне е оптимист!
- А!? Оптимист!? Звънци!!
- Изпушихме ли джойнта?
- Преди сто часа!
- Няма ли да свиваме?
- Ще свиваме!
- Медун, действай!
- Остана ли нек’ъв алкохол!
- Има някъде!
- Къде бе!?
- Май в раницата на Коко!?
- Коко, скокни и го вземи!
- Веднага!
- ’Айде бе!
- По-бързо, че ми се еба мамата!
- Важен е Регистърът!
- Да го еба в Регистъра!
- ’Айде бе, сега сме си направили “дивайзът”, и ей такова с твоя Регистър, само сдухваш постата!
- Да го еба в Регистъра, щом няма алкохол!
- Ти па с тоя алкохол!
- Нали Коко тръгна да го вземе?!
- Ей го, връща се!
- К’во е това бе, Коко!
- Ром, копеле!
- Ти луд ли си бе!
- Само Ром не бяхме къркали!?
- Ей с’а ще се омажем!
- Все едно не сме се омазали!
- Според Регистъра не сме.
- Според Регистъра, нашето омазване няма значение. Или по-лошо, то е престъпление!
- Бяхме маймуни, станахме хипопотами!
- Източна мъдрост в устата на Ефи. Ей такава, нек’ва, супер яка!
- Сметам да се отрежем и да еба мамата на Регистъра!
- Много му пука на Регистъра!
- Абе тоя, Регистъра, не беше ли от “Люлин”?
- Чий човек е тоя Регистъра? Да не е човек на някоя мутра?
- Тоя Ром как благо влиза!
- Ама как ни драха мутрите последния път!!
- Тебе те драха, мене не са ме драли!
- Ти не беше!
- Беше! Ама се беше отрязал и не помниш!
- ’Айде стига бе!
- Стига сте се карали!
- Мечо свива!
- Тишина! Да живее Трудовия героизъм! Тишина!
- И само Лев…
- Стига бе! Стига простотия!
- Денев, престани!
- … ски!!!
- Мечо, пали!
- Пробвай да видиш! Дръпни си и после смукни глътка Ром. Еба ти вкусът як!
- Верно бе!
- Е-Е-Е! Еба ти якото! Нек’во супер яко е! Джойнт с Ром!
- Жабе, стига драйфал бе!
- Е и Гнидата почна да драйфа!
- Вземете няколко бири! Да се освестим от Рома!
- Цялата бутилка ли мушнахме?!
- Цялата.
- Дванадесет бири!
- Кой ще ги пие!?!
- Еби му майката!
- Все едно, няма да ги изпием!
- В Регистъра е записано, че трябва да ги изпием!
- Щом така пише, значи Трябва!
- В Регистъра, обаче не пише, че трябва да ги издрайфаме!
- Ефи, ти престъпи каноните на Регистъра.
- Погледни! Колко тържествен е Крис! Нек’ъв такъв, еба ти тържественият е!
- Как няма да е тържествен, като само той не се е издрайфал все още! Тоя Ром ни уби!
- Е! И той вече наваксва пропуснатото!
Истерия.
***
Сметам, че отборът на Кокаляне по футбол, е най-добрият изобщо, сметам. Тогава ще питате защо не сме спечелили никаква купа досега? И аз ще ви отговоря - купите нямат значение, важното е да се играе добре. Това че Реал Мадрид изглеждат, сметам, само изглеждат по-добри от нас, сметам, то е, сметам, понеже те преди да се научат да играят, се научават да печелят, сметам, че не им остава време да се научат и да играят. Т.е., те умеят да печелят, но не умеят да играят. А ние умеем да играем, но не умеем да печелим. Едното за другото, сметам! Естествено, сметам, че ако Кокаляне играе с Реал Мадрид, сметам, че ще загуби мача. Защото ние ще направим играта, а те резултата. Кой за каквото е учил, сметам, и кой на каквото се е научил!
Сметам, че на нашия отбор му пречат съдиите, сметам. Някак нечестни са! Оня ден играем с Пасарел. Нашето ляво крило Слънчо - отличен футболист, направо им побърка защитата, сметам: четиринайсет пъти се сби, 107 псувни, 54 подсечки, 424 плюнки, 72 оригвания, 15 попръдвания, 12 пълни рунда с десния бек на пасарелци (и победа по точки за нашия) - все доказателства, сметам, за огромното желание за изява на момчето, за разностранните му спортно-технически качества и проявената волева твърдост в единоборствата. Футболът е мъжка игра. Обаче не и за Мишо Гьона, съдията от Герман, който изгони нашето момче в 87-та минута за разкарване на топката. Сметам, че това е безобразие, сметам. И този съдия съвсем нормално бе линчуван от вярната кокалска публика.
Ветъро е безспорно най-добрият ни играч. По-добър е от Марадона. Особено на Гъзета. Сметам, че Марадона може всичко с топката, но то трябва и игра без топка. А в играта без топка цар е Ветъро. То, сметам, на Ветъро изобщо топката му пречи, но той е преди всичко много добър, особено по душа. Мил, отзивчив, винаги подава ръка за поздрав на съборения от него играч на противника. Миналия месец, сметам, Ветъро счупи крака на един бистричанин, но пръв отиде да му го намести, и така го намести, че после получи поздравления от лекарите в Пирогов.
Сметам, че освен добър, Ветъро е и сръчен. Жалко, че не му оставят време за изява. Сметам, пак тия, съдиите. Гонят го всеки мач, някъде до 5-тата минута. Само веднъж в мач с Панчарево го изгониха в 15-тата, но тогава бяхме купили съдията. Ако играеше по цял мач, Ветъро щеше да покаже, че е по-добър от десет Марадони взети заедно. Но за пет минути, той все пак доказва, че може повече от единия Марадона. По-бърз е от него, това личи на загрявката. По-точен е - винаги с първия си шут праща топката в стъклата на Кокалската поликлиника, която се намира на два километра от стадиона в югозападна посока. Сметам, че освен по-точен, шутът му е и по-силен от този на Марадона. Освен всичко, сметам, че Ветъро е и по-техничен - винаги успява да финтира нахлуващите в кръчмата полицаи, които искат да го озаптят. Но Ветъро е неозаптим, понеже, сметам, че е един истински мъж, и още, сметам, гениален футболист.
Никой отбор не играе по-добре от кокалския. Макар и да нямаме нито една победа. И какво значат победите, или загубите, след като са временни. Никой не печели винаги, никой не губи винаги. Всичко е временно. Освен играта. Затова залагаме на играта. И затова сме кокалци. Винаги играем. А победите и загубите са за панчарци и подобните на тях. Ние си играем. Търсим Вечността в Пространството. А тази вечност се открива само с игра. Не с победи или загуби. И най-важното е, сметам, а и според Слънчо и Ветъро е така - кой се гъзи накрая. Сметам!
Няма коментари:
Публикуване на коментар