вторник, 6 април 2010 г.

Нек’ва такава история 5

5.
Джойнтът създаде Мечо. Мечо създаде Джойнта. Джойнтът обича Мечо. Мечо обича джойнта.
         Не. Мечо не е наркоман. Не е зависим. Между него и джойнта съществува сложна метафизична независимост. Мечо знае, Мечо е достатъчно интелигентен, достатъчно остроумен. Мечо знае, че без джойнта светът е скучен и злобен. Мечо усеща, че с джойнта светът е интересен и весел.
         Мечо презира алкохола. За него алкохолът е стесняване, което пречи на джойнт-разширяването.
         В джойнт-разширяването съществено е различното. Жените са различни. Някак по-одухотворени. Мъжете са различни. Някак по-одухотворени. Битието е различно. По-одухотворено. Сияещо.
         Мечо казва, че джойнтът не е наркотик. И наркотикът не е джойнт. Наркотикът е правило. Джойнтът е разрушител на правила. Наркотикът регулира житейските кръстовища, слага светофари по пътищата. Джойнтът не регулира, джойнтът увеличава бройката на пътищата. Наркотикът слага граници, които ограничават измеренията. Джойнтът не е друго измерение, той е поглед към всички измерения. Или поне към повечето. Наркотикът е алтернатива на реалността. Джойнтът е реална алтернативност.
         Мечо пише “Legalize it” на всяко възможно местенце, защото е поел обществен ангажимент. Мечо е обществена фигура. Мечо е идеолог. Далеч по-правдоподобен и човечен от познатите досега в историята идеолози. Мечо е демократичен идеолог. “Legalize it”. Но, за който иска. “Legalize it”. Но без зависимости. “Legalize it”. Стига да го употребяваш.
          Мечо е химичен елемент. Не е химик. Не е Менделеев например, защото не твори химия. Той е част от всеобщата химия. Той е дете на човешката химия. И не се кефи на химии. Защото джойнтът не е химия. Джойнтът е магия на човешката химия. И Мечо е магически елемент.


00.53. Наникъде си.
-         Сега като спрем на Пловдив, ще сляза за ПГР.
-         К’ъв Пловдив бе !?
-         К’во е ПГР, Фифи?
-         Пловдивска Гроздова Ракия!!!
-         К’ъв Пловдив бе!?
-         Ние Пловдив го минахме!!
-         Къде е Алкохолът, Крис?
-         Дайте алкохола!
-         Свърши алкохолът!
-         Вече сме към Пазарджик!
-         К’ъв Пазарджик!
-         Пазарджик, ей такова!
-         Абе, Жабо, ти луд ли си бе !?!
-         Пазарджик е след Пловдив, много ясно!
-         Абе още не сме минали Стара Загора, тоя за Пловдив ми говори!
-         Значи няма да има ПГР? А?
-         Май така излиза, или нещо такова, Чичко Филипов.
-         Къде е алкохолът?
-         Няма ли да свиваме?
-         К’во свиване?!
-         К’во искаш бе, майна!
-         А! Вие сте много… И не сте майни… А?!!
-         Да не сте приятели на Полския Тръмбеш?!
-         К’во се репчиш бе!?!
-         К’ъв ти е проблемът!?!
-         Я не ме бутай!!!
-         Събудете Ефи!!! Че става мазало!!!
-         Той е най-як!!!
-         Що ще викаш полиция бе!!!
-         Не ме бутай!!!
-         Ей, Мамата ще ти еба!!!
-         К’ъв ви е проблемът бе, селтици гадни!!!
-         Прас!!! Още искаш ли???
-         Ченгетата!!! Крий се!!!
-         Не ме удряй бе, ушав!!!
-         Що нас ни закачате!!! Селтиците да не са ваши хора!!!
-         Пусни ми якето!!!
-         ’Айде, по-кротко!!!
-         Добре де, кротваме се!!! Само не ме бий!!!
-         Що само по нас!!! Селтиците първи се заядоха!!!
-         С’а па ще ни арестуват!!!
-         За к’во, бе!!!
-         Ние не сме наркомани!!!
-         ’Айде стига бе!!! К’во толкова направихме!!!
-         E!!! Не викайте началник-влака!!! Моля Ви!!!
-         Ще кротуваме!!!
-         Не виждате ли, че е пълно навсякъде!!!
-         Къде да идем?!?
-         Що да освобождаваме бюфета!!!?
-         Селтиците не ги закачате!!!
-         На тях всичко им е позволено, а!!!
-         Денев, не се заяждай повече!!!
-         Не виждаш ли, че ни нарочиха!!!
-         Не усложнявай постата!!!
-         Добре де, ще идем в коридора!
-         К’во толкова направихме!!!
-         Все ние виновни!
-         А селтиците!?! Ей такова!!!
-         Нек’ви привилегировани са такива!!!
-         О’кей, млъквам!!
-         Извинявайте!!
-         Не ни закачайте!!
-         Не сме употребявали!!
-         Да не сме наркомани!?
-         Ние изобщо не сме употребявали!!
-         Ние изобщо не употребяваме!!
-         Перфектно!! Гледайте ни в багажа!!
-         Само че, той не е тук!
-         Няколко вагона по-надолу!
-         Ние само изпихме по няколко бири!!
-         Е, верно, понапихме се!
-         Е, верно, доста сме пияни!
-         Добре де! До Бургас ще внимаваме!!!
-         Няма да къркаме повече!!!
-         Приятна работа!
-         Извинявайте за безпокойството!
-         Няма да се повтори!
-         Е! Заминаха си най-после!!!
-         Крис и “извинявай” им каза!
-         Д’еба ченгетата!
-         Крис е любезност, ей такова!
-         А ти к’во искаш бе!
-         ’Се едно не знаете, че има поне две “петдесетици” в багажа!?!?
-         Мечо, къде скри джойнта бе!
-         В гъза си!
-         Е! Копеле, как ще го пушим сега!?
-         Що бе! Лайната на Мечо са го направили по-як!
-         Ей с’а съвсем ще се омаем!
-         То на Мечо и лайната му имат сигурно вкус на джойнт, ей такова!!!
-         Верно бе!
-         Ефи се пробуди.
Хилеж.
-         Ефи, изпусна битката със селтиците!
-         Верно бе!
-         И изобщо, липсваше ни!
-         Верно бе! Как се успах!
-         Майната му!
-         Верно бе! Къде е алкохолът?!
-         Ефи се събуди!
-         Верно бе!
Хилеж.
-         В тоя коридор не може да се съберем!
-         Селтиците останаха в бюфета!
-         Къде ще пафкаме!?
-         В кенефа.
-         Ами ченгетата!
-         Ченгетата да го духат!
-         Стига бе! Накрая излезнаха свестни!
-         Не ни окошариха!
-         А селтиците, дори и с пръст не ги пипнаха!
-         Мечо, свивай, че ми стана едно такова…
-         Едно такова, супер тъпо, ей такова!!!
-         Сговни ми се настроението!!!
-         Денев и Гнидата са виновни!!!
-         Те кряскаха!!!
-         Не са те бе! Не ги ли видя селтиците?!?!
-         Мечо, по-бързо бе!!!
-         Няма да влизаме в кенефа! Тук ще пушим!!!
-         Напук!
-         Станахме много смели нещо…
-         Кой ще го пали?!!
-         Наслюнчи го!!!
-         Пусни и двата!
-         Тоя джойнт е супер як!
-         А лайната на Мечо го правят двойно по-як!
-         Сега джойнт ли пушим, или лайната на Мечо!
-         Сигурно ченгетата ни помислиха за стафери!
-         А! Помислили са ни! Звънци!
-         Те просто искаха да угодят на селтиците!
-         Иначе им е все тая!
-         Ако не им беше все тая, щяха да ни окошарят!
-         Размина ни се с няколко шамарчета!
-         Голяма работа!
-         Чудо голямо, ей такова!
-         Нек’во такова, яко, ей такова!
-         То си е, ей такова, в реда на нещата!
-         Нали няма контузии и ей такива нек’ви!?
-         След малко си отиваме в бюфета, ей такова, и не ми пука, ей такова!
-         А-А-А! Копеле!!! Погледни Гнидата!!
-         А-А-А! Гнидо!!! К’во е това!!?
-         А-А-А! Мастика!!! Как я скъта?!? Къде я набара?!
-         А-А-А! Гнидата е еба ти, ей таковата!
-         Гнидата е предвидлив само в непредвидимото.
Хилеж. Истерия.

***

-         Най-великият човек - цепи се Яшо Кот’рака - е Чарли Чаплин. На неговите филми са се смяли баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, аз и моите деца.
-         След Чарли Чаплин - почесва си врата Яшо Кот’рака - най-велик е Кокалският кмет. На него са се смяли баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, аз и моите деца.
-         След Чарли Чаплин - нервно сумти Яшо Кот’рака - и след Кокалският кмет - върти глава Яшо Кот’рака - най-смешни са панчарци. Само че аз не им се смея, защото тяхната смешност не води до смях. Панчарската смешност изисква бой. Бой по панчарци!
-         Панчарци - гневно боботи Яшо Кот’рака - уж са много учени, ама учеността им не стига по-далече от Пасарелското езеро. И затова дразнят. А който ме дразни, яде бой!
-         Боят, намига Яшо Кот’рака - е за тоя, който го яде! Който бие, не пита. Няма защо. Той е без значение. Боят не се интересува от биещия, а от набития.
-         Набитият - споделя Яшо Кот’рака - може и да съм аз. Но набитият е набит, защото е трябвало да бъде набит. Иначе нямаше да се стига до бой. Безсмисленият бой не е бой, а чисто тепанье.
-         Тепаньето - смее се Яшо Кот’рака - е забавление. Без последствие. Като киното и телевизията. Степем се с Върти, например, ама само ей така, за забавата. Степеме се, повеселим се и после заедно у кръчмата.
-         Без кръчма - сериозно се мръщи Яшо Кот’рака - не може. Може без пиене. Но без кръчма не може. Без кръчма няма тепанье. А без тепанье, няма забава.
-         Забава е - мисли Яшо Кот’рака - когато се смееш. Ама без да се правиш. Когато се смееш наужким и насила, значи се дразниш. И по-скоро искаш да се биеш. На панчарци се смея само наужким, насила. ’Щото тяхното смешно, не е баш смешно, ами си е направо за бой.
-         Всъщност - предполага Яшо Кот’рака - панчарци не мразят кокалци, нито кокалци мразим панчарци. Всичко е само наужким. Да има забава. Някаква. Мразя злобните. А злобните не стоят по селата. За тях има градове.
-         Лошотията - изхвърля се Яшо Кот’рака - е в София. Защото Софиянци не са софиянци, а пък се правят на софиянци. И всички искат да са софиянци.
-         Един - подхвърля Яшо Кот’рака - дупничанин и той ще ти каже, че е от София. За да не се покаже, че е прост нещо. Значи и у Дупница пак живеят софиянци. Навсякъде само софиянци.
-         Освен - потропва с крак Яшо Кот’рака - Панчарево и Кокаляне, има само София. Защото уж всички са софиянци. Ама са друг път! За мен дупничанинът си е от Дупница. Перничанинът от Перник. Панчарецът от Панчарево. К’ви са тия дупнишки изгъзици! Софиянци! Дрън-Дрън!
-         В София - настоява Яшо Кот’рака - няма никакви софиянци. То, по принцип, софиянци, кажи-речи, не съществуват. Има подобия, такива, които се правят. Правят се, ама са смешни. Аз, софиянци, викам на злобните хора, които не правят нищо, ей така за забавата, и които не могат да правят забава.
-         Чарли Чаплин - заключва Яшо Кот’рака - и той се прави. Ама и забава прави. Смешен е. Радват се хората, когато го гледат. И, за да е толкова смешен, значи, хем се прави, хем си е той. А това е хем смешно, хем сериозно. И за да успееш да постигнеш нещо подобно, значи си най-великият! Те това е!

Няма коментари:

Публикуване на коментар