5.
Джойнтът създаде Мечо. Мечо създаде Джойнта. Джойнтът обича Мечо. Мечо обича джойнта.
Не. Мечо не е наркоман. Не е зависим. Между него и джойнта съществува сложна метафизична независимост. Мечо знае, Мечо е достатъчно интелигентен, достатъчно остроумен. Мечо знае, че без джойнта светът е скучен и злобен. Мечо усеща, че с джойнта светът е интересен и весел.
Мечо презира алкохола. За него алкохолът е стесняване, което пречи на джойнт-разширяването.
В джойнт-разширяването съществено е различното. Жените са различни. Някак по-одухотворени. Мъжете са различни. Някак по-одухотворени. Битието е различно. По-одухотворено. Сияещо.
Мечо казва, че джойнтът не е наркотик. И наркотикът не е джойнт. Наркотикът е правило. Джойнтът е разрушител на правила. Наркотикът регулира житейските кръстовища, слага светофари по пътищата. Джойнтът не регулира, джойнтът увеличава бройката на пътищата. Наркотикът слага граници, които ограничават измеренията. Джойнтът не е друго измерение, той е поглед към всички измерения. Или поне към повечето. Наркотикът е алтернатива на реалността. Джойнтът е реална алтернативност.
Мечо пише “Legalize it” на всяко възможно местенце, защото е поел обществен ангажимент. Мечо е обществена фигура. Мечо е идеолог. Далеч по-правдоподобен и човечен от познатите досега в историята идеолози. Мечо е демократичен идеолог. “Legalize it”. Но, за който иска. “Legalize it”. Но без зависимости. “Legalize it”. Стига да го употребяваш.
Мечо е химичен елемент. Не е химик. Не е Менделеев например, защото не твори химия. Той е част от всеобщата химия. Той е дете на човешката химия. И не се кефи на химии. Защото джойнтът не е химия. Джойнтът е магия на човешката химия. И Мечо е магически елемент.
00.53. Наникъде си.
- Сега като спрем на Пловдив, ще сляза за ПГР.
- К’ъв Пловдив бе !?
- К’во е ПГР, Фифи?
- Пловдивска Гроздова Ракия!!!
- К’ъв Пловдив бе!?
- Ние Пловдив го минахме!!
- Къде е Алкохолът, Крис?
- Дайте алкохола!
- Свърши алкохолът!
- Вече сме към Пазарджик!
- К’ъв Пазарджик!
- Пазарджик, ей такова!
- Абе, Жабо, ти луд ли си бе !?!
- Пазарджик е след Пловдив, много ясно!
- Абе още не сме минали Стара Загора, тоя за Пловдив ми говори!
- Значи няма да има ПГР? А?
- Май така излиза, или нещо такова, Чичко Филипов.
- Къде е алкохолът?
- Няма ли да свиваме?
- К’во свиване?!
- К’во искаш бе, майна!
- А! Вие сте много… И не сте майни… А?!!
- Да не сте приятели на Полския Тръмбеш?!
- К’во се репчиш бе!?!
- К’ъв ти е проблемът!?!
- Я не ме бутай!!!
- Събудете Ефи!!! Че става мазало!!!
- Той е най-як!!!
- Що ще викаш полиция бе!!!
- Не ме бутай!!!
- Ей, Мамата ще ти еба!!!
- К’ъв ви е проблемът бе, селтици гадни!!!
- Прас!!! Още искаш ли???
- Ченгетата!!! Крий се!!!
- Не ме удряй бе, ушав!!!
- Що нас ни закачате!!! Селтиците да не са ваши хора!!!
- Пусни ми якето!!!
- ’Айде, по-кротко!!!
- Добре де, кротваме се!!! Само не ме бий!!!
- Що само по нас!!! Селтиците първи се заядоха!!!
- С’а па ще ни арестуват!!!
- За к’во, бе!!!
- Ние не сме наркомани!!!
- ’Айде стига бе!!! К’во толкова направихме!!!
- E!!! Не викайте началник-влака!!! Моля Ви!!!
- Ще кротуваме!!!
- Не виждате ли, че е пълно навсякъде!!!
- Къде да идем?!?
- Що да освобождаваме бюфета!!!?
- Селтиците не ги закачате!!!
- На тях всичко им е позволено, а!!!
- Денев, не се заяждай повече!!!
- Не виждаш ли, че ни нарочиха!!!
- Не усложнявай постата!!!
- Добре де, ще идем в коридора!
- К’во толкова направихме!!!
- Все ние виновни!
- А селтиците!?! Ей такова!!!
- Нек’ви привилегировани са такива!!!
- О’кей, млъквам!!
- Извинявайте!!
- Не ни закачайте!!
- Не сме употребявали!!
- Да не сме наркомани!?
- Ние изобщо не сме употребявали!!
- Ние изобщо не употребяваме!!
- Перфектно!! Гледайте ни в багажа!!
- Само че, той не е тук!
- Няколко вагона по-надолу!
- Ние само изпихме по няколко бири!!
- Е, верно, понапихме се!
- Е, верно, доста сме пияни!
- Добре де! До Бургас ще внимаваме!!!
- Няма да къркаме повече!!!
- Приятна работа!
- Извинявайте за безпокойството!
- Няма да се повтори!
- Е! Заминаха си най-после!!!
- Крис и “извинявай” им каза!
- Д’еба ченгетата!
- Крис е любезност, ей такова!
- А ти к’во искаш бе!
- ’Се едно не знаете, че има поне две “петдесетици” в багажа!?!?
- Мечо, къде скри джойнта бе!
- В гъза си!
- Е! Копеле, как ще го пушим сега!?
- Що бе! Лайната на Мечо са го направили по-як!
- Ей с’а съвсем ще се омаем!
- То на Мечо и лайната му имат сигурно вкус на джойнт, ей такова!!!
- Верно бе!
- Ефи се пробуди.
Хилеж.
- Ефи, изпусна битката със селтиците!
- Верно бе!
- И изобщо, липсваше ни!
- Верно бе! Как се успах!
- Майната му!
- Верно бе! Къде е алкохолът?!
- Ефи се събуди!
- Верно бе!
Хилеж.
- В тоя коридор не може да се съберем!
- Селтиците останаха в бюфета!
- Къде ще пафкаме!?
- В кенефа.
- Ами ченгетата!
- Ченгетата да го духат!
- Стига бе! Накрая излезнаха свестни!
- Не ни окошариха!
- А селтиците, дори и с пръст не ги пипнаха!
- Мечо, свивай, че ми стана едно такова…
- Едно такова, супер тъпо, ей такова!!!
- Сговни ми се настроението!!!
- Денев и Гнидата са виновни!!!
- Те кряскаха!!!
- Не са те бе! Не ги ли видя селтиците?!?!
- Мечо, по-бързо бе!!!
- Няма да влизаме в кенефа! Тук ще пушим!!!
- Напук!
- Станахме много смели нещо…
- Кой ще го пали?!!
- Наслюнчи го!!!
- Пусни и двата!
- Тоя джойнт е супер як!
- А лайната на Мечо го правят двойно по-як!
- Сега джойнт ли пушим, или лайната на Мечо!
- Сигурно ченгетата ни помислиха за стафери!
- А! Помислили са ни! Звънци!
- Те просто искаха да угодят на селтиците!
- Иначе им е все тая!
- Ако не им беше все тая, щяха да ни окошарят!
- Размина ни се с няколко шамарчета!
- Голяма работа!
- Чудо голямо, ей такова!
- Нек’во такова, яко, ей такова!
- То си е, ей такова, в реда на нещата!
- Нали няма контузии и ей такива нек’ви!?
- След малко си отиваме в бюфета, ей такова, и не ми пука, ей такова!
- А-А-А! Копеле!!! Погледни Гнидата!!
- А-А-А! Гнидо!!! К’во е това!!?
- А-А-А! Мастика!!! Как я скъта?!? Къде я набара?!
- А-А-А! Гнидата е еба ти, ей таковата!
- Гнидата е предвидлив само в непредвидимото.
Хилеж. Истерия.
***
- Най-великият човек - цепи се Яшо Кот’рака - е Чарли Чаплин. На неговите филми са се смяли баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, аз и моите деца.
- След Чарли Чаплин - почесва си врата Яшо Кот’рака - най-велик е Кокалският кмет. На него са се смяли баба ми и дядо ми, майка ми и баща ми, аз и моите деца.
- След Чарли Чаплин - нервно сумти Яшо Кот’рака - и след Кокалският кмет - върти глава Яшо Кот’рака - най-смешни са панчарци. Само че аз не им се смея, защото тяхната смешност не води до смях. Панчарската смешност изисква бой. Бой по панчарци!
- Панчарци - гневно боботи Яшо Кот’рака - уж са много учени, ама учеността им не стига по-далече от Пасарелското езеро. И затова дразнят. А който ме дразни, яде бой!
- Боят, намига Яшо Кот’рака - е за тоя, който го яде! Който бие, не пита. Няма защо. Той е без значение. Боят не се интересува от биещия, а от набития.
- Набитият - споделя Яшо Кот’рака - може и да съм аз. Но набитият е набит, защото е трябвало да бъде набит. Иначе нямаше да се стига до бой. Безсмисленият бой не е бой, а чисто тепанье.
- Тепаньето - смее се Яшо Кот’рака - е забавление. Без последствие. Като киното и телевизията. Степем се с Върти, например, ама само ей така, за забавата. Степеме се, повеселим се и после заедно у кръчмата.
- Без кръчма - сериозно се мръщи Яшо Кот’рака - не може. Може без пиене. Но без кръчма не може. Без кръчма няма тепанье. А без тепанье, няма забава.
- Забава е - мисли Яшо Кот’рака - когато се смееш. Ама без да се правиш. Когато се смееш наужким и насила, значи се дразниш. И по-скоро искаш да се биеш. На панчарци се смея само наужким, насила. ’Щото тяхното смешно, не е баш смешно, ами си е направо за бой.
- Всъщност - предполага Яшо Кот’рака - панчарци не мразят кокалци, нито кокалци мразим панчарци. Всичко е само наужким. Да има забава. Някаква. Мразя злобните. А злобните не стоят по селата. За тях има градове.
- Лошотията - изхвърля се Яшо Кот’рака - е в София. Защото Софиянци не са софиянци, а пък се правят на софиянци. И всички искат да са софиянци.
- Един - подхвърля Яшо Кот’рака - дупничанин и той ще ти каже, че е от София. За да не се покаже, че е прост нещо. Значи и у Дупница пак живеят софиянци. Навсякъде само софиянци.
- Освен - потропва с крак Яшо Кот’рака - Панчарево и Кокаляне, има само София. Защото уж всички са софиянци. Ама са друг път! За мен дупничанинът си е от Дупница. Перничанинът от Перник. Панчарецът от Панчарево. К’ви са тия дупнишки изгъзици! Софиянци! Дрън-Дрън!
- В София - настоява Яшо Кот’рака - няма никакви софиянци. То, по принцип, софиянци, кажи-речи, не съществуват. Има подобия, такива, които се правят. Правят се, ама са смешни. Аз, софиянци, викам на злобните хора, които не правят нищо, ей така за забавата, и които не могат да правят забава.
- Чарли Чаплин - заключва Яшо Кот’рака - и той се прави. Ама и забава прави. Смешен е. Радват се хората, когато го гледат. И, за да е толкова смешен, значи, хем се прави, хем си е той. А това е хем смешно, хем сериозно. И за да успееш да постигнеш нещо подобно, значи си най-великият! Те това е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар