6.
Точност, внимателност, вежливост. Жабата и Коко изпълват със съдържание думите. Точност, внимателност, вежливост. Но за тях това не е достатъчно. Те са измерение на нещо повече от… точност, внимателност, вежливост.
Не е достатъчно да кажеш на Жабата и Коко “Хасково” например. Дори “град Хасково” е някак си непълно. Трябва да им кажеш “град Хасково, република България, население 78 хиляди души, развита е тютюневата промишленост, пивоварната, парк “Кенана”.
И съвсем не е сигурно, че и след тази тирада Коко и Жабата ще те погледнат с уважение. Точността за тях не е усилие, а естествено всекидневно общуване. Естествено и задължително. Точност и изчерпателност – в това вярват Жабата и Коко.
Жабата и Коко живеят с точността, но те живеят и заради точността. Пазят я от грубите посегателства на машиналната небрежност. Творят я с подобаващи усилия. Внедряват точността в реалността. Точността е онази ценностна мярка, която осмисля Коко и Жабата. Внимателността от своя страна е защитната обвивка на точността. Тя следи за ненарушаването на целостта на системата. Определя границите на възникващите противоречия. Възпира преминаването, опасното преминаване, отвъд споменатите граници. Предотвратява излишните конфликти. Пречупва, намалява потентността на неизбежните конфликти. Отделя внимание само на необходимите конфликти.
А Вежливостта? Вежливостта не е нищо друго освен Природа. Жабата и Коко са вежливи по природа. Говорят равномерно, подават ръка, спазват етикецията. И етикецията е нещо толкова нормално за тях, колкото са количествата псувни в устата на Гнидата. Вежливостта е измерение на потребностите на Коко и Жабата за всеобщо мирно съществуване. За целеустременост на мислите в посока на съзиданието. Но не Съзиданието като градивно начало у философията на Крис, а Съзиданието като функция на Точността. Жабата и Коко внимателно изследват съставките, анализират, класифицират ги, след което пристъпват към строежа на Съзиданието. И винаги в резултат се получава едно точно, здраво и трайно Съзидание.
01.45. Някоя си гара.
- К’во се умълчахте бе!?
- Гнида, кажи нещо!!!
- Трайте бе, Гнидата ще каже нещо!!!
- Слушайте Гнидата!
- Дайте алкохола!
- Ефи, трай бе!
- Гнида, почвай!
- Говорих си веднъж с моето куче…
- Че ти имаш ли куче?!
- Ей, Гнидата приказва с кучета!!!
- … И то ми вика: Слушай, Гнида…
- Ама и кучето ли ти вика Гнида?
- Верно ли бе!?
- Дайте алкохола!
- Трай бе, Ефи!
- Дайте алкохола на Ефи!!!
Хилеж. Хихикане по-скоро.
- … И то ми вика: Слушай, Гнида…
- Това вече го каза!
- Да не сме малоумни! Каза го, ей такова!
- Давай нататък!
- Почна да се повтаряш!
- Няма ли да свиваме!?
- Спокойно бе, Медун!!!
- Ти па с това свиване!!
- ’Айде свивай!
- Да ти мине меракът!
- Той, меракът на Мечо е безпределен!
- Или безпредметен!
Хихикане.
- … Най-кофти е да си помияр!…
- Ама твоето куче помияр ли е?!
- Верно ли бе?!
- И как се казва?
- На колко години е?
- Абе, оставете кучето на Гнидата! Слушайте!
- Ако има нещо за слушане!?!
- Гнида, кажи нещо бе!!
- Ей, Коко, най-после и твоят глас да се чуе!
Хихикане.
- … Ако си породист, имаш минало, настояще и бъдеще. Всички те обичат и ти обръщат внимание. Галят те. Имаш родословно дърво. Продължаваш Рода си. Търсят ти подходяща кръстоска. И тя породиста. Хранят те. Грижат се за поколението ти. Плетат ти зимни дрешки. Носиш каишка. От скъпа кожа. Хвалят те. Говорят за тебе. Обсъждат произхода ти. Не оспорват качествата ти…
- Ей, Гнидо, по-накратко, ей такова!
- Съвсем се отнесе!
- Забравих началото!
- Ти пък няма да забравиш началото!!!
- Ти и краят ще забравиш!!!
- Но не и средата!
- Ти си мъж! Жабе! Ти си мъж!
Хихикане.
- … Нас, помиярите ни ритат, плюят, презират. Макар че по нищо не се различаваме от породистите. И те, и ние сме Кучета. С по четири лапи. И Опашка. Но нас не ни имат за нищо. Понеже нямаме родословно дърво. Понеже нямаме Минало. Нямаме и Настояще. Нямаме и бъдеще. Никой не се грижи за нас. Напротив, пречим им! Искат да ни избиват. Плашат се. Оставят ни сами да си търсим храна. За кръстоска да не говорим. К’вото си намериш на улицата - това изчукваш. Поколението ти - и то като тебе. Развива се без грижи. Само на улицата. Никой не коментира качествата ти. Но задълбочено осъжда недостатъците ти. И измисля нови недостатъци. Псуват те, бият те, мразят те. Защото не си породист! И защото не обичаш каишката от скъпа кожа!…
- Дайте алкохола!!!
- Гнида, има ли още?!!?
- Стига с тоя алкохол!
- Пие ми се, ей такова!
- Остава и да не ти се пие!?
- На тебе пък, кога не ти се е пиело!?!?
- На тебе винаги ти се пие!!!
- Смок!
Хихикане.
- … Викам му: Мурджо, не си съвсем прав, а той ми отвръща…
- Няма ли да свиваме!?
- Трай, бе Мечо!
- Ама, Гнида, кучето разбира ли те?!!
- Еба ти умното куче!
- Куче - интелигент!
Хихикане.
- … И ти, ако не беше просто Гнидата, а Еди Кой Си Младши, внук на Еди Кой Си Старши, и не носеше това мърляво пуловерче, а само “Версаче”…
- Правилно ти го е казало кучето!
- К’во говориш, все едно и ти не ходиш с едни и същи панталони!
- А па на тебе обувките са ти от Първата Световна!
- Носиш чорапи от пазара в Димитровград!
- Панталоните са ти кръпка до кръпка!
- Пролетариат!
- Казал е другарят Мао!!!
- Мао е пич!
- Мао е Велик!
- Мао и неговият пророк Гнидата!
- Жабе, все едно и ти не уважаваш Мао!
- Мао е Вожд!
- Мао е Вождът!
- Да живее другарят Мао!
Хихикане. Хилеж. Истерия.
- … Тогава!? Всички щяха да те уважават. Породистите жени щяха да те обичат. Породистите хора щяха да те възхваляват. И никой нямаше да те закача. Никой нямаше да те удря.. Никой нямаше да те псува. Никой нямаше да те презира…
- Така си е!!!
- Друго си е да си породист!!!
- Расов!!!
- Друго си е, ей такова!
- Добре де, а кой определя, кой е породист и кой е расов?
- Не бе, тъпак! Не расов, а помияр!
- Еба ти тъпака си!
- Честна дума, еба ти тъпака!!!
- Верно, тъп съм! Но имам 25-сантиметров кур.
- Верно ли бе!?
- Еба ти!!!
- Стига бе!!!
Хихикане.
- … Породисти, каза ми Мурджо, са всички кучета с каишки от скъпа кожа, които имат минало, и които са продукт на междуроднинско сношение. Останалите сме помияри….
- Ей, Гнида ти нищо не каза бе!!!
- Ей, Гнидо, пак ни сдуха!!!
- Еба ти сдуха, честна дума, братче, тоя Гнидата как ме сдуха, ей такова!!!
- Къде е алкохолът!?
- Е! Не напи се! Д’еба!!!
- Дайте алкохола на Ефи!!!
- То не остана вече!!!
- Крис, и мастиката ли свърши!?
- ’Айде в бюфета за бири!
- От тия бири подгизнах!
- Като няма друго - бири!
- Не можах да сляза за ПГР!!!
- Пловдив отдавна го минахме!!!
- Коя ли е тая гара!?
- Влакът тръгна, ей такова!
- Най-после, крайно време беше, ей такова!
- К’во пише там?
- Пло - В - Див!
- Ах, да ви еба в педерастите, ей такова, ’що не ми казахте по-рано!!!
- Сто часа висяхме!!!
- Спокойно Чичко Бим щеше да скочи за ПГР.
- А сега вместо ПГР - един голям хуй!
- И бири!
- И слава Богу - бири!
***
- Ако ме питаш какво означава Милюз - не мога да ти отговоря! Не знам! Тате все се плашеше да не стана Милюз. Аз пък взех та станах. Или поне такъв ми е прякорът - Димо Милюза. Но какво е точно Милюз - не знам! Знам само, че аз съм Милюз, а тате не искаше да ставам такъв и, че това е нещо свързано с таблата и алкохола. Или поне така си мисля.
На времето всичко беше спокойно. Ама се появи оня ми ти Айнщайн и каза, че всъщност нищо не било спокойно, а всичкото било относително. И като му се вързаха ония тъпаци - панчарците, и обърнаха света наопаки. Вече няма спокойствие! Дойде относителността и отнесе спокойствието! Учени глави! Да ги еба и едните и другите! Все едно Относителното е по-хубаво от Спокойното! Дрън-дрън! Панчарски измишльотини! Ще им се! Или не им се ще! Обаче те, това Относителното го измислиха, за да могат да краднат Спокойно, защото докато беше Спокойно, панчарци краднеха Относително, а тяхното крадене насищане няма. Пък и откъде се взе оня ми ти Айнщайн, та се подведе по панчарския акъл!
Алкохолът, да кажеш, че е измислен драматично - лъжа е. Алкохолът е измислен от повторението и от нуждата за по-качествено повторение. Както и таблата. Защото другото е глупост. Еди Кой Си в Древността, загубил Еди Коя Си битка и от страдание измислил Алкохола. Звънци! Как може Страданието да сътвори нещо, което поне в началото е Весело. Страданието може да роди Отчаяна Веселост, но тогава къде отива алкохолът? Затова алкохолът е от Повторението! Защото, докато не пиех алкохол - повторението ме измъчваше. Все едни и същи 111 253 павета от Кокалянското ханче до Горно Кокаляне. Скука! Напих се за първи път и паветата станаха 222 506. А след това започнаха постоянно да си менят бройката. И никога повече не излязоха 111 253. А аз така и не изтрезнях оттогава. Но паветата!?! Паветата, макар и всъщност да са си точно 111 253, всеки кокалец го знае, на практика не са толкова. Защото аз вече не мога да го докажа. Някой, по-млад, да опита! То си е едно и също, но алкохолът го прави различно. Алкохолът окачествява повторенията. Както и Таблата. Иначе какъв е смисълът да тъпчеш все същите 111 253 павета!? Всеки ден! Скука!
За мен нещата седят така: Първо е измислен алкохолът, после таблата, а накрая съвсем естествено са се появили милюзите! И има връзка: Алкохолът и Таблата без милюзите нямат съдържание, не са алкохол и табла, а милюзите без алкохол и табла, не са никакви Милюзи. Всичко е едно цяло, заченато в повторенията. Това цяло осмисля безделието и целенасочва всекидневието. Вярно е, че към това трябва да се прибави и гъзенето, но и то е част от играта. Без гъзенето няма резултат. А без резултат - няма и игра.
Ама, ще кажете, че не съм прав!? А пък аз ще ви кажа, че и да съм прав, и да не съм прав - Все Тая! Защото няма мотив за Другата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар