вторник, 23 февруари 2010 г.

За Йогата и „Левски”

            Едсон Арантес де  Насименто, Мануел Франсиско дош Сантош, Валдир Перейра – говорят ли ви нещо тези имена? Най-вероятно не. Това са истинските имена на Пеле, Гаринча и Диди. Големите бразилски футболисти са известни преди всичко с прякорите си. Жое Клемендоре, Алтафини, Йогата – Жоро Соколов има повече прякори от бразилските звезди, защото, ако не беше роден в  „Народна” република България, със сигурност щеше да надмине постиженията им.    
Попадна ми интересна книжка – „Тайните на  Левски” от  журналиста Юри Стефанов. В нея са събрани изповедите на Георги Соколов – един от големите таланти на футбола ни, който буквално е смазан от тоталитарната система.  Изчетох книжката на един дъх. После я препрочетох. Потретих. Синьото ми левскарско сърце не можеше да намери отговор на въпроса – как успяхме да унижим и погубим такъв голям футболист и чаровен калпазанин. Нестандартните хора у нас са такава рядкост, че ние, свикнали да маршируваме и да бъдем еднакви, винаги се стремим да им разкатаем фамилията.
Потърсих и други  източници на информация за Жоро Соколов. Имам купища футболна литература. Разлистих енциклопедии, справочници, пътеписи. За спортната журналистика в България този човек не съществува! Има по две-три изречения от  сорта на „голям талант, ала нереализиран”. „Нереализиран” при положение, че има 58 гола в „А” група, без да е чист нападател, и е европейски шампион за юноши през 1959!
Явно на така наречените спортни журналисти не можеше да се разчита. Потърсих мнението на запалянковците от по-старото поколение.
Левскарите се оживиха веднага:
-За Йогата ли питаш? Че ние пълнехме стадиона само, за да гледаме атракциите му. Проблемът беше, че говореше каквото мисли, и правеше, каквото си иска, а властта такива не понасяше. Пенсионираха го на 27 години след  обединението със „Спартак”, а в него имаше още много хляб. Беше много як. През 1966 му счупиха крака, но той се върна по-силен отвсякога.
Цесекарите бяха още по-категорични:
-Соколов ни разказваше играта. Беше по-добър от Гунди, но вие не го ценяхте достатъчно. Милиционерите го изгониха от „Левски”. Тогава Манол Манолов искаше да го вземе в  „ЦСКА”, но  ченгетата не го пуснаха. Изгониха го от футбола, съсипаха му живота, докараха го до просешка тояга. Сектор „Г” мечтаеше да го види редом до Митата Якимов. „Левски” се водеше опозиционен клуб само заради него. Той псуваше властта, а останалите си траеха като мишки. Набедиха го за пияница и курвар. А той просто не криеше, че не му пука от ченгетата и комунистите. 
Много ми е странно, че в уж демократичния „Левски” не са  могли да изтърпят номерата на Йогата, а в уж тоталитарния „ЦСКА” успяха да извадят Христо Стоичков от калта и да го  превърнат в най-големия футболист на  България за всички времена. Всички знаем, че Ицо е тежък характер и когато си отвори устата е по-добре да си запушиш ушите. Но печени треньори като Димитър Пенев и Йохан Кройф успяваха да преглътнат изцепките му и смело го налагаха на игрището. Там Ицо беше гениален и им се отблагодоряваше за доверието с игра и голове. За жалост Йогата такова доверие никога не получи. На всичкото отгоре, биещите се в гърдите псевдолевскари го оставиха да умре като куче. Един бенефис  не му направиха! Така е, защото армейците преди си държаха на играчите, а при нас от 1969 година насам върлуват ченгета и плетат ченгесарски истории. Кой къде и с коя спал, кой къде се напил и с кого се бил и т.н. Сякаш това е по-важно от футболните умения. Затова и днес сме принудени да слушаме обясненията на Батков за славните му изпълнения на тихия фронт и да гледаме играчи, които и „роднините им не биха гледали”, както казваше Йогата.
Георги Соколов се превърна в моя номер 1 за „Левски” на всички времена. Той е символ на непокорния дух, който пълнеше през годините сектор „Б”. Няма лошо да има армейски и полицейски клубове. Този тип система в спорта показа ефективност и напълни страната ни с успехи и медали от големи първенства. Но мечтата ми е моят „Левски” да не бъде такъв тип отбор. В деня, когато и последното ченге си тръгне от „Герена”, с радост ще си сложа синьото шалче и ще се понеса отново към сектор „Б”. Сигурен съм, че тогава и Йогата ще ми намигне усмихнат от синьото небе.

17 коментара:

  1. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част І)

    Тодор Янакиев

    В края на миналата 2005 почина легендарният северноирландски футболист Джордж Бест. Смъртта му се превърна в централно събитие в цяла Великобритания. Вестта за кончината му беше на първите страници на всички британски вестници, беше водеща новина за всички медии. (Съответно бе отразена и по целия свят.) Смъртта на Бест бе последвана от публикуването и излъчването на стотици материали за него на футболисти, журналисти, привърженици, общественици, политици, приятели, роднини, познати. Тялото на Джордж бе изпратено от кордон от десетки хиляди хора в родния му Белфаст. Цяла Великобритания се поклони за последно пред гениалния футболист. И тази дълбоко вълнуваща траурна почит негласно, но същевременно и гласно, съвсем недвусмислено казваше: този свят беше напуснат от най-големия футболист, раждал се на Острова, а може би и не само там. Това бе признанието и на стотици хиляди фенове от всички краища на Кралството, въпреки острия клубен антагонизъм. Великобритания свали шапка на Джордж Бест като на най-великия си футболист.
    Въпреки че той бе приключил с големия футбол преди повече от 30 години. Въпреки че не бе англичанин, а северноирландско момче от периферния Белфаст. Въпреки че не само не бе печелил световната титла - за разлика от прочутия си клубен съотборник сър Боби Чарлтън, но дори не бе участвал на световно първенство. Въпреки че приживе често бе в обектива на жълтата преса със скандалното си пиянство. Въпреки че бе пример за един самоунищожил се талант и човек. Въпреки че, след като преди 3 години му бе присаден черен дроб, но отново започна да пие, предизвика полемика дали алкохолиците трябва да се ползват от шанса за чернодробна трансплантация. Защо, въпреки всичко това и въпреки още толкова много неща, и въпреки десетките си знаменити футболисти, Великобритания го изпрати като най-големия измежду тях? ЗАЩОТО ТАМ ВИСОКО ЦЕНЯТ ТАЛАНТА. И тази етична и прагматична философия е в основата на водещата роля, която има англосаксонският свят в последните няколко столетия.
    В средата на 2002, няколко дни след като навърши 60 години, издъхна Жоро Соколов. Последните си години Соколето живя тежко болен в ужасяваща мизерия. В самия край на живота си бе превърнат и в център на скандал в жълтата преса. Но все пак може би и това парадоксално помогна да бъде изпратен до гроба си от около 200 души. А погребението му не бе отразено от нито една от трите национални телевизии.

    ОтговорИзтриване
  2. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част ІІ)

    Тодор Янакиев

    Но какво общо имат Джордж Бест и Жоро Соколов ли? Да, този въпрос е твърде възможен дори за много левскари. Въпреки че повечето от негледалите Соколето сигурно са чували да го наричат "най-големият талант на българския футбол". Оттам нататък легендата за Жоро продължава обаче така: "най-големият талант, но останал нереализиран." Кариерата на Соколов приключва, когато той е на 27 години. На същата възраст Джордж Бест на практика свършва с големия футбол, но за Острова и за света той е много повече от реализиран талант, въпреки преждевременния си залез.
    Няколко месеца преди смъртта на Жоро Соколов направих един материал за него и за Джордж Бест. Днес казаното от тях и написаното за тях в този материал от края на 2001 е особено актуално. Впрочем, то ще е актуално, докато футболът е жив. То ще дава и някакъв съдържателен отговор на тези, които питат кой всъщност е Жоро Соколов? Ами същият като Бест. И също като северноирландския си "близнак" - неповторим.
    И още нещо. Много от тези, които са познавали и обичали Джордж Бест или Жоро Соколов, казват за тях, че - извън хватката на алкохолното обезобразяване - те са били от хората, за които не можеш да кажеш лоша дума, непосредствени и сърдечни. За Жоро го потвърждавам лично.
    Но нека се върнем към 2001. На докрай изцедения от алкохола Жоро Соколов му оставаха още няколко месеца живот на този свят, а на Джордж Бест - още четири години, през по-голямата част от които той бе вече с чужд черен дроб, а преди смъртта си остана и без втората си жена Алекс, която не можа да понесе непоправимия му алкохолизъм и го напусна.

    февруари 2006

    ОтговорИзтриване
  3. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част ІІ)

    Тодор Янакиев

    Но какво общо имат Джордж Бест и Жоро Соколов ли? Да, този въпрос е твърде възможен дори за много левскари. Въпреки че повечето от негледалите Соколето сигурно са чували да го наричат "най-големият талант на българския футбол". Оттам нататък легендата за Жоро продължава обаче така: "най-големият талант, но останал нереализиран." Кариерата на Соколов приключва, когато той е на 27 години. На същата възраст Джордж Бест на практика свършва с големия футбол, но за Острова и за света той е много повече от реализиран талант, въпреки преждевременния си залез.
    Няколко месеца преди смъртта на Жоро Соколов направих един материал за него и за Джордж Бест. Днес казаното от тях и написаното за тях в този материал от края на 2001 е особено актуално. Впрочем, то ще е актуално, докато футболът е жив. То ще дава и някакъв съдържателен отговор на тези, които питат кой всъщност е Жоро Соколов? Ами същият като Бест. И също като северноирландския си "близнак" - неповторим.
    И още нещо. Много от тези, които са познавали и обичали Джордж Бест или Жоро Соколов, казват за тях, че - извън хватката на алкохолното обезобразяване - те са били от хората, за които не можеш да кажеш лоша дума, непосредствени и сърдечни. За Жоро го потвърждавам лично.
    Но нека се върнем към 2001. На докрай изцедения от алкохола Жоро Соколов му оставаха още няколко месеца живот на този свят, а на Джордж Бест - още четири години, през по-голямата част от които той бе вече с чужд черен дроб, а преди смъртта си остана и без втората си жена Алекс, която не можа да понесе непоправимия му алкохолизъм и го напусна.

    февруари 2006

    ОтговорИзтриване
  4. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част ІІІ)

    Тодор Янакиев


    * * *
    В средата на 2001 Джордж Бест навърши 55 години. Това бе повод британските медии отново да отделят подобаващо внимание на гениалния северноирландски футболист. За разлика от България, където паметта е къса, а чувства като възхищение и признателност, съучастие и съпричастност, заинтересованост или загриженост и състрадателност са повече от деформирани. Ретроспекциите за Бест обаче би трябвало сами да предизвикват у нас неотразими асоциации с един изключителен и изумителен български футболен артист и гений - Жоро Соколов. И това бе поводът да се срещна със Соколето (наричан още Йогата), за да поговорим за самия него и... разбира се, за Бест. Да поговорим за футбола и за живота. Може би в началото е уместно да припомня думите на един бивш мениджър на Манчестър Юнайтед - Уилф МакГинес, казани за Бест: "Ако преминаваше през баровете по начина, по който преминаваше защитниците, той щеше да играе по-дълго." Блеснали ослепително още като юноши, и Жоро, и Бест се разделят преждевременно с големия футбол (но с по 10-11 сезона зад гърба си!). И двамата се опитват след това да продължат да играят - с различен успех. За Жоро, след повече от кратки престои в Дунав, Хасково и Академик (Сф), вратите се оказват затворени след височайше "Не!" от "правоимащите" в комунистическа България. Докато Джордж играе още 10 години, но сменяйки един след друг второ- и треторазредни отбори. Въпреки това днес Бест казва: "Ако можех да започна всичко отначало, не бих променил нищо. Имах страхотен живот. Разбира се, не бих искал да съм влизал в затвора, не бих искал да са ми забранявали да шофирам, не бих искал да съм участвал в сбивания. Но всичко това е един процес на учене, през който трябва да минеш."
    Ето какво вижда и Жоро, обръщайки се назад: "На терена бях изключително спокоен. И скромен. А в живота бях ужас. Както Джордж Бест не прави евала на никого, така и аз. Биех се много. Защото има много неточни хора. И много хубаво ги наказвах полицаите... милиционерите, извинявам се." (През 1984 Бест прекарва два месеца в затвора за шофиране в нетрезво състояние и сбиване с полицията - бeл. авт.) Животът ни с Бест е същият. Затова си го обичам - защото той е като мене и аз съм като него. Само че той живее в Англия, а аз в България. Много е голяма разликата. Разликата е, че той е богаташ, а аз съм бедняк. Ако има човек на земното кълбо, който да съжалява, че се е родил в България, това е Жоро Соколов. Но същевременно не бих могъл да бъда далеч от България и от семейството си. Страшно, непреодолимо чувство. Но съжалявам, съжалявам, че съм се родил тук."
    Когато говорим за разлики, освен че единият живее и играе в центъра на свободния свят, а другият се блъска в стените на комунистическата крепостническа система (и оттук - световната популярност и признание за единия, за сметка на само "домашната" слава и дори спорно признание за другия), още един факт като че ли казва всичко - през 1988 г. приятели на Бест му помагат да организира благотворителен мач в родния Белфаст с цел да бъде подпомогнат в затрудненото му материално положение. На мача идват 20 000 души - рекорден брой за Северна Ирландия за последните 20 години, а събраната сума е 75 000 лири стерлинги! Джордж Бест става и един от коментаторите на "Скай спортс", а наскоро на пазара във Великобритания се появи поредната видеокасета, демонстрираща знаменития му футболен гений. В същото време от няколко години Соколето е инвалид, който почти не излиза от дома си, живее забравен и в страшна мизерия (използван срещу някой лев от нечистоплътни журналисти манипулатори като представителя на скандално жълт ШОКиращ вестник).

    ОтговорИзтриване
  5. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част ІV)

    Тодор Янакиев

    Но този контраст не може да бъде отнесен по никакъв начин към самия футбол. Затова е интересно да чуем какво мисли Жоро за Джордж: “Бест е една фигура в големия модерен футбол. Не бих го сравнил с Марадона в никакъв случай, защото действително имат различни качества. Примерно и двамата са ужасно стартови. Но това, което е красотата в един нападател, е техниката. Марадона има южноамериканска техника. Бест има европейска - но много по-бърза техника, ми се струва. И това не го казвам, защото обичам Джордж Бест, а аз го обичам него, защото и той е като мен - СВОБОДЕН човек... Имахме с него прилика и в играта, голяма прилика. Прекрасно пази топката - и да го избутат, той пак си я привлича с него. Дори да го фаулират - топката си е у него. Това е Джордж Бест. За него не е проблем да елиминира няколко човека (което е доста трудна работа) и след това да даде много прецизен пас. Той е определено демонстративен футболист. Като тези качества, които ги предлага на публиката, обаче ги обвързва и с ползата за отбора, много е полезен за отбора си. Силен реализатор. Трудно ми е да видя в Европа по-голям футболист от него. Например, трудно ми е да уважавам в такава степен Кройф. Мен ми е по-симпатичен Бест, защото е по-опасен от Кройф. Може би два-три пъти. Това е мое мнение."
    Поразителното сходство между талантите и съдбите на феноменалните Джордж Бест и Жоро Соколов бе и причината да предложа на Соколето идеята за едно паралелно интервю - тоест той да отговори на серия въпроси, които наскоро бяха зададени на северноирландския му побратим от футболни фенове чрез специализираното английско списание "4-4-2" в рубриката "Едно към едно". Жоро прие идеята, като някои от въпросите естествено бяха перифразирани според неговата личност и нашия историко-географски зрителен ъгъл. Разбира се, за да бъде смислено и оригинално това интервю със Соколето, задавах му само въпросите, без той да знае отговорите, които беше дал Бест. Любопитно е, че нито за миг Жоро не се поинтересува от тях!...

    Ето и паралелното интервю с двамата не само зодиакални, но в много отношения и футболни, и съдбовни БЛИЗНАЦИ.

    ОтговорИзтриване
  6. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част V)



    * * *

    - Да се върнем назад, когато бяхте неотразим сваляч - чувствал ли сте се понякога празен или беше страхотно забавление, както предполагам?

    Джордж Бест: - (Смее се) О не, повярвайте ми, винаги е било страхотен купон. Това е нещото, с което никога не съм имал проблеми. Как да се почувстваш празен? Винаги ще съм благодарен за това, което преживях през 60-е и 70-е. Беше толкова вълнуващо време. Животът беше свободен и лесен и повечето от болестите, които ги има сега, ги нямаше. Животът ми беше момичета, няколко бири, футбол, хубава музика и да си неотразим сваляч. Това беше част от живота и аз обичам всеки миг от него! Никога не съм имал разочарование в секса. Нещо като футбола - ако направиш добър мач, ти се иска да продължиш, ако играта не ти е тръгнала, гледаш напред към следващия мач.

    - Как би отговорил на такъв въпрос ти, Жоро - как си бил с жените, как си се чувствал като център на вниманието по време на - да ги наречем - веселбите, чувствал ли си се празен, или беше просто купон?

    Жоро Соколов: - Винаги съм бил част от компанията, като равен с всички. И казвах даже така: "Започваме да си правим купон, нали? Обаче за футбол няма да говорим. Много ви моля - за да ни е по-веселко и за да съм по-спокоен и да не мисля за футбол". Щото сме седнали да си правим удоволствието, а не да коментираме футбол. Джордж Бест си обича мадамките до ента степен, това му е вродено. А и те умират за него. Той - много красиво момче - предполагам, че е бил много възпитан и е знаел как да се държи с тях при тези масови сцени, които му правеха. При мен сцени не е имало. При мене един път се сбиха две пред хотел "Хемус" и станах за резил. Но аз не мога да се меря в това отношение с Бест, защото първо нямам неговите финансови ресурси, за да карам страхотни автомобили - спортни, открити и т.н. Да не забравяме, че той живее в Англия, въпреки че е северноирландец. Аз имах москвич по това време, на който се учи целият отбор на Левски да кара. И това беше голям лукс тогава, но москвичът не беше от футбола - баща ми спечели от тотото и ми го купи. Пред Джордж Бест аз съм си един бедняк от Балканите. Но като говорим за жени: Беше в Чили на световното през 1962, вечерта на изпращането ни. На тържеството бях седнал до кметицата на Ранкагуа. Вдовица, към 30-годишна. Разбрах се с нея, някак си. Вечерта избягах от хотела и си отидох при нея. След това тя каза да си оставам при нея, искаше да остана в Чили. Но мене ме хвана страх и си отидох. Как ще остана аз - дете? Бях на 19-20 години. После, като бях в Хасково - бях отишъл да играя там след Левски - имах връзка с най-голямата красавица на Хасково. Тя беше гадже на най-големия бандит в града. След като прекарах нощта с нея, направо си се прибрах в София. Беше опасно да остана повече в Хасково. Не може без жени - ние сме си мъже. Но аз съм си ерген, свободен. Вярно е и че аз бях много ухажван. Но просто бях на мода. Чакаха ни след тренировка. Имах много привърженички на... Левски, не знам дали са били на мене.

    ОтговорИзтриване
  7. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част VІ)


    - Има ли някой, за когото смятате, че е бил по-добър футболист от вас?

    Джордж Бест: - В едно скорошно допитване до феновете за най-добър играч на Манчестър Юнайтед за всички времена станах втори след Ерик Кантона. Но това е мнението на децата. Ако бяхте попитали по-възрастното поколение, тогава, мисля, че сигурно аз щях да спечеля. Винаги името ми е било споменавано редом с тези на Кройф, Пеле и Марадона. И то без да съм участвал на световно първенство. И е страхотен комплимент за мен, че тези играчи ме признават също. Спомням си, че гледах някакво интервю с Марадона - той направо пощуря като го попитаха колко добър според него съм бил. Както и Пеле, който каза, че смята, че съм най-големият футболист изобщо. Аз винаги съм мислил, че съм най-големият играч за всички времена, и това е начинът, по който човек трябва да гледа на тези неща. Никога не съм се сравнявал с никого и никога не съм се чувствал по-долу от когото и да е било.

    - Има ли някой, който да смяташ за по-добър футболист от теб, някой, който да е имал твоите качества? И сравнявал ли си се с някого?

    Жоро Соколов: - Моите качества са си лично мои и не си ги давам на никого и ги няма никой. Всеки си има различни качества, но аз за мене си казвам: няма никой по-голям от мен. Не съм виждал футболист да има моята игра. С никого не съм желал да се сравнявам. Някои се опитаха да се сравняват с мен, обаче не успяха. Според някои големи бразилски капацитети аз съм роден да играя в Бразилия. Става дума за Родригес - треньора на Гремио. Играх тук с националния отбор срещу Гремио и после той искаше да ме вземе в Бразилия, но му отговорили, че "социалистическият морал не позволява това". Друг случай. Имахме мач във Виена срещу Рапид. Бях седемнайсетгодишен, мисля. Отиваме вече към стадиона и в рейса бате Коце Георгиев (треньорът на Левски - бел. авт.) ми казва: "Жоро, ти знаеш ли срещу кого ще играеш?" Викам: "Срещу кого?" - "Срещу континенталния халф Ханапи!" - "А какво значи континентален?" - "Най-добрият халф в Европа бе, Жоре!" - "Какво от това?! Ще видим..." Точно така му казах. Бихме ги 1:0, аз направих един страхотен пробив по десния фланг и я върнах на Кукуша (Димитър Йорданов-Кукуша – бел. авт.) и той я вкара. Играх много успешно. На другия ден едно момиче от нашата легация ми донесе техен вестник, където пишеше: "Малкият българин Жоро Соколов надигра нашия континентален халф Ханапи."

    - Кой е по-добрият футболист - Райън Гигс или Дейвид Бекъм, кажете го направо?

    Джордж Бест: - Райън Гигс, защото неговата игра с топката е по-вълнуваща. Той ме кара да се повдигам от мястото си, когато тръгне в рейд покрай защитниците. Дейвид е страхотен играч и трябва да си луд, за да кажеш обратното, но смятам, че той може още повече. Може да вкарва повече голове например, както и да използва левия си крак повече. Но предполагам, че сигурно той не му трябва много.

    - Нека този въпрос го обърнем към българския футбол от близкото минало: кой е по-добрият - Стоичков или Искренов?

    Жоро Соколов: - Това са двама български футболисти с различен стил. Стоичков има бързина, дълъг пас с левия крак и страхотен, много точен удар с левия крак. Докато Искренов е един невероятен футболист. Оприличават го малко на мене. Той има страхотна финтова игра - нещо, което не всеки нападател може да притежава. Цялата игра на Искренов беше на финтове, това, което не го видях в Стоичков. Освен това Искренов работи страхотно и с двата крака, стреля точно и с левия, и с десния.
    Кой е по-добър - Стоичков или Искренов - обаче не мога да кажа. Но си предпочитам само Искренов. Искренов е и малко по-бърз от Стоичков. И пак повтарям - неговите финтове никой ги няма. Абе, той за мен е един огромен талант. Докато не можеш да кажеш за Стоичков, че е талант. Искренов е талант, запомнете го!!! А талант значи съвкупност от много, много качества.

    ОтговорИзтриване
  8. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част VІІ)


    - Не се ли е отнасял прекалено либерално с вас сър Мат Бъзби?

    Джордж Бест: - Нищо подобно. Той беше точно като Фъргюсън (сър Алекс Фъргюсън – бел. авт.). Ако престъпиш границата - ти свива перките. Но винаги на четири очи. Спомнете си, че бях глобен и наказан от него. Проблемът беше, че той не можеше да бъде постоянно до мен. Просто не можеш да следиш едновременно 20 играчи, за които отговаряш.

    - Рудолф Витлачил строг ли бе или не?

    Жоро Соколов: - Невероятно строг. За мен той е много голям треньор. Когато дойде в Левски, бяхме на шесто място и за малкото кръгове, които оставаха до края, ни направи шампиони през 65-а. Направи го и доказа, че е треньор от висша класа. Строг до безумие, със страшно разнообразни тренировки. Голям тарикат, което ми доставяше голямо удоволствие, понеже аз дружех с такива в живота. Знаеше, че пуша. И ме дебнеше. И ме глобяваше - като ме улови обаче. "10 лева глоба!" Но ме глоби всичко два пъти.

    - Най-нелепото нещо, което сър Мат Бъзби ви е казвал някога?

    Джордж Бест: - Беше по времето, когато той ми говореше, че трябва да си намеря някое хубаво момиче и да се задомя. Но когато го направих, той напълно откачи. Сгодих се за това момиче, след като я познавах само от няколко седмици. Аз смятах, че той ще бъде много доволен, че съм последвал съвета му, но той побесня. Каза ми: "Как можа да се сгодиш? Та ти я познаваш от две седмици!" Помислих си: "Добре де, нали ти ми каза!"

    - Имаш ли някой куриозен случай от взаимоотношенията си с Витлачил или нещо, което да звучи като анекдот?

    Жоро Соколов: - На мене Витлачил ми каза един път: "Ах ти, ти!" Ама така го казва, с един такъв тон, който не мога да го опиша и да повторя. Знаеше български екстра. Казва: "Ти ли?! Ти ли... Чембърлейн!" (Става дума за световноизвестния актьор Ричард Чембърлейн, с когото Жоро Соколов има физическа прилика - бел. авт.) Викам: "Благодаря ви, другарю Витлачил". Ама съвсем сериозен бях аз. При него нямаше лигавене.

    - Как щяхте да реагирате, ако бяхте отбелязали победен гол срещу Юнайтед, както направи Денис Лоу? (Става дума за гол, който Лоу вкарва на бившия си отбор Манчестър Юнайтед в дербито с "кръвния враг" Манчестър Сити - гол, с който Юнайтед губи с 0:1 и това му коства изпадането в тогавашната Втора дивизия - бел. авт.)

    Джордж Бест: - Може би по същия начин. Щях да се чувствам много зле от това. Но пък и никога нямаше да бъда в неговата позиция, защото не бих могъл никога да играя за Сити! Знам, че за Денис нещата стоят по друг начин - беше играл на "Мейн Роуд" преди, а и искаше да остане в Манчестър, където е семейството му. Но Денис е фен на Юнайтед в сърцето си. Той помага на Юнайтед сега, както и дъщеря му Дайана, която работи също в клуба. Денис се опитва да си спомня за това с усмивка, но все още му е криво за този гол.

    - Бил си за малко в ЦСКА, могло е да останеш да играеш там, как би се чувствал ако трябваше да играеш за ЦСКА срещу Левски, както се случи с Искренов? Или пък ако беше отбелязал гол на Левски, с който те да загубят шампионата, както направи Сираков, когато играеше за Славия?

    ОтговорИзтриване
  9. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част VІІІ)

    - Бил си за малко в ЦСКА, могло е да останеш да играеш там, как би се чувствал ако трябваше да играеш за ЦСКА срещу Левски, както се случи с Искренов? Или пък ако беше отбелязал гол на Левски, с който те да загубят шампионата, както направи Сираков, когато играеше за Славия?

    Жоро Соколов: - Съвсем нормално е като преминеш в друг отбор да играеш дори с още по-голяма сила и енергия срещу предишния си тим. Но аз, ако бях в ЦСКА и предстоеше мач с Левски, щях да се помоля на ръководството и на треньорите да не участвам. Или пък изобщо нямаше да отида в съблекалнята, щях да си седя тук, у махалата. Мога да им реша всички останали мачове, но не и да играя срещу Левски. Не мога и не мога! Толкоз.

    - Страхувате ли се от смъртта?

    Джордж Бест: - Не се страхувам от нея, но не искам да умирам. Никога не съм изпитвал никакъв страх от смъртта, никога. Дори планирам скок с парашут в най-скоро време. Жена ми Алекс вече го направи. Така че следващия път ще се присъединя към нея. (През април 2004 след почти 9-годишен брак Алекс, която е втора съпруга на Бест, се разведе с него - бел. авт.)

    - Страхуваш ли се от смъртта?

    Жоро Соколов: - Никога. Ей сега, ако някой реши да ме застреля, ще му кажа: "Стреляй, бе! За какво ще стреляш?! Вземи се гръмни ти!" Посред най-тъмните нощи и мъгли съм бил - и то с много пари. Изобщо не ме е било страх. Никога не ме е било страх.

    - Кое е най-голямото ви разочарование?

    Джордж Бест: - Пропуснах дузпа срещу Челси на "Олд Трафорд". Това е единствената дузпа, която си спомням да съм пропускал и ми се иска да бих могъл да я изпълня отново.

    - Кое е най-голямото ти разочарование във футбола?

    Жоро Соколов: - В Пловдив, играем срещу Локомотив Пловдив, аз бия дузпа при 2:1 за Левски. Вратарят ми изби удара. И след това става обрат и ни биха 3:2. След мача влезнах в банята и не се качвам на рейса. Рейсът си ме чака, аз си плача в банята. Не знам кой дойде и ме успокои: "Недей! Това се случва, това е футбол." Облякох се, качих се в рейса. До София съм плакал. Най-добрият бях на терена в този мач - най-най-най! И изпуснах дузпа и загубихме.

    - Кога за първи път осъзнахте, че имате проблем с алкохола?

    Джордж Бест: - Чак миналата година. Знаех, че имам проблем, но разликата е там, че едно е да го знаеш, а друго - да го признаеш. Аз никога не си го признавах. В крайна сметка миналата година го осъзнах, когато се наложи да влезна в болница, след като буквално ме извлякоха по пода. Сега на всеки три месеца ми имплантират лекарство в стомаха, което ме спира да пия. И то така, че дори и да искам - не мога. Но в действителност, колкото повече време минава, толкова по-лесно ми е. (В края на юли 2002 г. на Бест бе трансплантиран черен дроб, но впоследствие той отново започна да пие - бел. авт.)

    - Жоро, кога осъзна, че имаш проблем с алкохола?

    Жоро Соколов: - Проблем с алкохола? След като спрях да играя. Тогава имах проблем с алкохола. Иначе знаех кога какво мога да си позволя. Но не мога да отрека, че след мач си пиех по една-две бири или една-две чаши червено вино. Но алкохола аз мога да си го владея както си искам, защото мога да пия всякакъв вид алкохол, но знам в каква степен. И предполагам, че никой не ме е виждал да се търкалям...


    - Кой от съвременните футболисти намирате за най-близък до вас като игра?

    Джордж Бест: - Гигс най-вероятно е най-близкият до мен, защото в момента, в който получи топката, той тръгва с нея срещу противниковите играчи. Гигс става все по-добър и по-добър през последните години и без съмнение е на върха на кариерата си. Тиери Анри прави същото, но в средата на терена, не по крилото. Марадона правеше същото нещо - взима топката, поглежда и тръгва към вратата.

    - Кой от играчите в последните години би оприличил донякъде на себе си, като футболист със сходна на твоята игра?

    Жоро Соколов: От чужбина няма такъв. В България - само Искренов.

    ОтговорИзтриване
  10. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част ІХ)


    - Кой е любимият ви мач?

    Джордж Бест: - Твърде много са. Най-важният беше спечелването на Купата на европейските шампиони през 1968 година, но най-доброто ми лично представяне беше за националния отбор на Северна Ирландия срещу Шотландия през 60-те. Очакваше се, че ще ни размажат, тъй като шотландците имаха няколко страхотни играчи, но ние спечелихме с 1:0. Всичко, което пробвах, се получаваше и щях да вкарам към четири гола, но вратарят имаше голям ден. Все още говорят за този мач. За Юнайтед най-добрият ми мач трябва да е победата ни срещу Бенфика през 1966. Вкарах два пъти за 12 минути и преживях една вълнуваща нощ.

    - Имаш ли любим мач - мач, който да смяташ за най-силния си?

    Жоро Соколов: - Всички мачове са ми любими. Но ако трябва да отлича един като най - имам си най-любим мач - това е в Букурещ срещу Динамо за Балканската купа. Много пуших преди мача. Под голямо напрежение бях. И не помня с кой бяхме в една стая, ми вика: "Край, ти свърши курса!" Викам: "Така ли?!..." По същото време се провеждаше и балканиада по лека атлетика. И аз ги гледах нашите атлети на стадиона - през времето, докато влезем в съблекалнята преди мача. Като излязох на терена за мача просто нещо предчувствах. Идва една атлетка от нашите. Никога няма да я забравя. Мисля, че и тя Соколова се казваше. (По-късно се самоуби - любовна история.) Много добра атлетка. И ми поднася на мен един разкошен букет - когато сме строени отборите. Аз я цунках по бузката и тя мене. После отпердаших за сектор "В" и се оглеждам на кой да ги подаря аз тези цветя. (Защото няма да играя с цветята, ще играя с топката.) Видях едно малко красиво момиченце и на него му ги дадох. Леле-леле, още преди мача започнаха да ръкопляскат. Те се влюбиха направо у мене. Започва мачът. И като ми дойде една енергия. Откъде бе?! Мобилизация. (Аз бях много мобилизиран. Винаги.) Играта ми вървеше страхотно. На полувремето беше 1:1. Това ми е паметен мач. Излизаме второто полувреме. Получих една топка, спрях я така с гърди, че й дадох удобна за мен посока, тръгнах с нея отдясно на наказателното - по линията - и изпердаших страхотен шут в обратния ъгъл - 2:1. И след това вече започвам да играя така, като аз искам - т.е. така, както играеха бразилците, когато бяха най-големият отбор. Демонстративен футбол и толкоз! Не могат да ми вземат топката. Смениха срещу мене двама халфове - и двамата големи играчи на Динамо. Абе, тая публика искаше само топката да е у мене. Нали за това сте дошли бе, румънци - да гледате демонстративен футбол! Вкарах още един гол - със страхотен удар. Бихме четири на два. За четвъртия вдигнах една корна и Вуцата (Иван Вуцов – бел. авт.) притича и я вкара с глава. На другия ден пресата в Румъния гърмеше.

    - Защо не се имахте с Боби Чарлтън?

    Джордж Бест: - Това е мит. Сега сме в много добри отношения, просто бяхме много различни като млади. Просто не бяхме една компания. Аз бях ерген, той женен със семейство. Никога между нас не е имало инциденти. Имах чувството, че може да бъде малко по-достъпен и непосредствен, но тогава всички смятаха така, не само аз. Никога не сме се хващали за гушите. Просто не си пиехме бирата заедно.

    - Еквивалентът на въпроса е ясен: защо не се имахте с Гунди?

    Жоро Соколов: - Кога не съм се имал с Гунди! Имал съм се с всички. В живота аз имах друг път. Гунди си беше семеен, аз съм си ерген и досега. Гунди имаше една среда, аз имах друга. Може би затова някои говореха. Но след като играем в един отбор, не е задължително да бъдем в една среда, след като свърши мачът и така нататък. Аз си бях с обикновените хора и с малко по-ниското съсловие - с хамалите, циганите, пияниците, бандитите, с шантажа. Гунди беше с големците, баровците, с висшето общество. Но аз бях много по-весел от него с моите компании.

    декември 2001

    ----------------------------

    Заб. Припомням, че Жоро Соколов отговаря на въпросите, без да знае отговорите, които е дал Джордж Бест

    ОтговорИзтриване
  11. ГЕНИАЛНИТЕ БЛИЗНАЦИ - ДЖОРДЖ БЕСТ И ЖОРО СОКОЛОВ (част Х)


    * * *

    И за финал ви предлагам една сравнителна таблица, която не само не се нуждае от коментар - тя като че ли отнема възможността за коментар. Поне докато премине вцепенението...

    Джордж
    ИМЕ
    Георги

    Близнаци
    ЗОДИЯ
    Близнаци

    през 40-те години ХХ век (22 май 1946)
    РОДЕН
    през 40-те години на ХХ век(19 юни 1942)

    Белфаст, столица на Сев. Ирландия
    РОДНО МЯСТО
    София, столица на България

    174 см
    РЪСТ
    174 см

    любимец на публиката
    СТАТУТ
    любимец на публиката

    най-популярният в Англия - Манчестър Юнайтед
    КЛУБ
    най-популярният в Англия в България - Левски (София)

    17-годишен
    ДЕБЮТ
    16-годишен

    26-годишен, спира да играе сам
    НАПУСКА
    26-годишен, спира да играе сам

    няколко месеца по-късно
    ЗАВРЪЩАНЕ
    няколко месеца по-късно

    27-годишен
    ПОСЛЕДЕН МАЧ
    27-годишен

    отстранен от отбора
    ПРИЧИНИ ЗА ОКОНЧАТЕЛНОТО НАПУСКАНЕ
    отстранен от отбора

    нарушение на дисциплината, алкохол
    ОФИЦИАЛНИ МОТИВИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕТО
    нарушение на дисциплината,алкохол

    11 (1963-1974)
    СЕЗОНИ
    11 (1958-1969)

    Боби Чарлтън
    ПРОЧУТ СЪОТБОРНИК
    Георги Аспарухов

    сър Мат Бъзби
    ПРОЧУТ ТРЕНЬОР
    Рудолф Витлачил

    два пъти (1965, 1967)
    НАЦИОНАЛЕН ШАМПИОН
    два пъти (1965, 1968)

    1968 - с Манчестър Юнайтед
    ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОН
    1959 - с юношеския национален отбор

    на 59,5 години (25 ноември 2005)
    УМИРА
    на 60 години (27 юни 2002)

    десетилетен алкохолизъм
    ПРИЧИНА ЗА СМЪРТТА
    десетилетен алкохолизъм

    ИГРОВА ХАРАКТЕРИСТИКА
    Гениална изобретателност, ярко изразена индивидуалност, импровизация, непредвидимост, артистичност, темпераментност, зрелищност, елегантност, виртуозна техника (на място и на скорост), изключителен дрибъл, неуловим финт, равностойна игра с двата крака, пробивна мощ, бързина, експлозивност, отличен поглед върху играта, перфектен пас, усет за комбинативност, конструкторско умение, ефектен реализатор.

    ---------
    Материалът е публикуван в брой 1 и 2 от 2006 на списание “Само Левски” и на
    http://de-zorata.de/sites/oshte-info/oshte.info/004/10/1110/01Goro2broia.htm

    ОтговорИзтриване
  12. Николай Кирилов Найденов21 май 2010 г., 22:39 ч.

    и аз прочетох тази книга и наистина е много хубава на моменти дори ми беше адски тъжно и Йогата и Бест са били велики играчи много съжелявам че не съм имал честа да ги гледам как играят дори и на клип, най-вероятно няма и да я имам

    ОтговорИзтриване
  13. добър материал, само че витлачил по никой начин не е имал предвид ричард чембърлейн, с когото жоро няма и най- малка физическа прилика (а и за когото по онова време никой нищо не знаеше), а артър невил чембърлейн - министър председател на англия в периода 1937-1940 г., на когото пък ако му махнеш мустаците си приличаше доста на йогата. много хора му викахме чембърлейн и лудия понякога се дразнеше, както и от алтафини - не на името на бразилския магьосник, а защото беше преиначено алтав=ненормален. четирима бяха по онова време наистина гениалните играчи: жоро, митата якимов, пешката величков от славия(също покойник) и разбира се най-великият - Гунди! имал съм щастието да гледам и четиримата - всеки беше гениален по своему, но у Гунди имаше по нещо от тримата и много, което си беше само негово. това е друга тема. жоро йогата е уникален и неповторим, наистина единствено гиби беше най-близо до него като талант, качества и физика. може би си заслужава да се направи същото интервю и с него!

    ОтговорИзтриване
  14. Да ,слушал съм от баща ми( цесекар) ,че Жоро Соколов е бил голям футболист. По голям и от Гунди. Наскоро,прочетах едно интервю на бивш тренер на Левски Йончо Арсов,според ,който Соколов е с по-добри качества от Гунди.За съжаление не съм ги гледал на живо. Ето линк към интервюто - 951370r1

    ОтговорИзтриване
  15. Мога да кажа, че се потресох от тази житейска несправедливост ... Искам да кажа много неща, но смятам, че Калинов тук е казал достатъчно ...
    Все пак, емам един адски второстепенен, направо тъп въпрос, без особено значение, на който дори знам отговора, но все пак: ЗАЩО кориците на книгата с изповедите на Жоро Соколето е с фотоси на Гунди?! Нали това е книга за вундеркинда на българския футбол Георги Апостолов Соколов!
    Отговор: за да се продава.
    Да, така комунистическата пропаганда си изгради кумира Георги Аспарухов-Гунди, който много левскари-антикомунисти поддържаме и до днес, а явлението Соколето беше затрито ...
    Не се е родил на правилното място в правилното време. Каква съдба ...

    ОтговорИзтриване
  16. Тя самата книга е доста манипулативна, но повече от "Шокаджия" не може и да се очаква. Просто стана повод да се поинтересувам за съдбата на Соколето и да поразпитам феновете от по-старото поколение. Но и не бива да делим Гунди и Соколето от друга страна. Целият отбор в ония години е символ на несъгласие с режима, това е и едната причина той да има толкова много фенове. Другата за мен е, че тогава отборът играе най-хубавия и атрактивен футбол в България и това никой не го отрича. При това без да имаме отборчета, които ни лягат, без да обираме най-добрите футболисти и т. н. Ние сме антиподът на налаганото от компартията отборче с четирибуквено съкращение. И понеже не могат да ни спрат на терена - феновете на сините постоянно се увеличават в ония години, въпреки лансирането и толерирането на цеденевистите, комунягите измислят другия начин - обединението с мицифайките от "Спартак". Чисто психологически това си е страшен удар за феновете - да превърнеш отбора на свободните хора в отбор на властта. Играчите категорично няма за какво да бъдат винени - след това обединение те просто получават по-добри условия за работа и развитие. Но точно от тоя период започват тия ченгесарски номерца, от които любимия ми отбор до днес не може да се освободи.

    ОтговорИзтриване
  17. Много жалко, но си е факт. И сега с новия собстреник - комунистическата мутра Спас Русев ще цъфнем съвсем :(

    ОтговорИзтриване