вторник, 2 февруари 2010 г.

„Шаранска мисъл”

Вестникът се роди на майтап. Искахме да дразним момичетата, в които започвахме да се влюбваме. Искахме да покажем обичта си на класната, която започваше да ни дразни.
            Кръстихме го „Шаранска мисъл”. Ние бяхме шараните – тайна, явна и много опасна организация. А  мисълта дойде отнякъде.
            Редактори на „Шаранска мисъл” бяха Цеков и Андъра. Основен журналист бях аз – Калинката. Но най-много работа вършеше Пънчето. Баща му работеше по министерствата, а там вече имаше лазерни принтери. По тая причина вестникът ни излизаше с добър графичен дизайн и в огромен тираж от 25 броя, които се разграбваха като топъл хляб. Много ни помагаха и другите шарани – Дели Плъха, Марто Франзелата, Миро Вампиро и Кирето.
            Нашият вестник имаше сурово съдържание – политически футбол, футбол и плюене на Майкъл Джексън. Изпипана по правилата на журналистиката, „Шаранска мисъл” беше опозиция на властта. Защитавахме тези, които властта риташе и ритахме другите, които властта защитаваше. В ония времена на сини лъвчета и червени рози ние категорично подкрепяхме политиката на бай Тошо. Нещо повече. Цеков, Кирето и аз използвахме гласа и жестовете на другаря Тодор Живков и взривявахме сцената на училищния театър, като пропагандирахме неговите забележителни идеи. Много хора ни гледаха накриво, но времето потвърди правотата ни.
            Всички четяха „Шаранска мисъл” – учители, родители, съученици и съученички. Дори момичетата от класа, които уж не можеха да ни простят плюенето по техния избелен любимец, често се надвесваха над чиновете, захласнати по нашето култово издание, а ние още по-често надигахме поличките им, за да се нагледаме на прелестите, от които започваше да ни зависи животът. Отнасяхме и по някой шамар, но той беше прекалено малка цена за красотата, която влизаше в момчешките ни очи. Няма по-красиво нещо на света от женските прелести, особено ако са на достъпна цена!
            Бяхме трън в очите на много хора, но такива са правилата на истинската журналистика. Тя трябва да е трън в очите на властта и оръжие в ръцете на народа. Сега, разбира се, действат обратно. Но за обратните това е нормално. Жалкото е, че вече няма вестници, които да се разграбват като топъл хляб. Няма и топъл хляб, който да се разграбва като вестник. А това са най-важните неща за мен – топлият хляб и вестниците. Топлият хляб е храната, от която имам нужда, добрият вестник е свободата, към която се стремя.
            Заради „Шаранска мисъл” изгоряхме всички. Като всички демократи класната постъпи съвсем недемократично и разби нашата сплотена група. За измислени хулиганства тя ни разпрати по различни класове и училища. Всеки един от шараните тръгна по пътя си. Мисълта за незаслуженото поражение тровеше мислите ни. Мнозина объркахме живота си. Други се примириха с пораженията, дори започнаха да печелят от тях. Трябваше да минат години, за да проумеем истината. Всяко добро издание е обречено на провал и това е неговата най-голяма победа. Да спреш с насилие свободата на словото е израз на безсилие. Това е игра против правилата. Боксьорът може да пребие шахматиста, но по този начин едва  ли ще се научи да играе шахмат. Много сила има на света и много малко ум!
         Материята е временна. Словото е вечно. И словото вечно ще предупреждава, че  материята е временна и никой няма да му вярва. Защото умът е дух, а не материя. „Шаранска мисъл” беше първият ми опит да победя материята със слово. И въпреки поражението съм  доволен, че бях и още съм един от шараните, които вярват в неизбежността на победата.

1 коментар: