петък, 26 февруари 2010 г.

За мишките и медиите

Журналистиката е неофициалната четвърта власт. За да бъде такава обаче тя трябва да бъде опозиция на официалните три власти. В момента журналистите в България правят такава сервилна журналистика, че старите статии в „Работническо дело“ звучат направо опозиционно по отношение на Партията. И това изобщо не е чудно. Днес в българските медии има повече полицаи, отколкото са щатните служители на МВР.
Не разбирам защо бившите ченгета имат такава страст към перото. По-добре да бяха станали  адвокати, щом толкова ги влече книжовната дейност. Така щяха да обогатяват и четенето си с купищата дела на знайни и незнайни герои. Уви. Те, по стара болшевишка традиция, искат да продължават да ни набиват канчетата и да ни учат на правилен живот.
Известният виртуоз в плюването на предишната власт Тошо Тошев успя да формира бригада от услужливи командоси, които грижливо манипулират общественото мнение и винаги са на гребена на вълната. Тошев издава книги с такава лекота, че дядо Вазов би му завидял. Такава плодовитост в писането може да се придобие само с упорити тренировки в миналото върху бели и карирани листа.
Да беше само Тошев – с мед да го намажеш и да абонираш половин България за всекидневничето му. За жалост в печатните и електронните ни медии има толкова агенти на Държавна сигурност, че Бойко спокойно може да уволни цялото МВР и да попълни с тях вакантните места. Че даже ще му останат хора и в запаса. Гарелов, Кеворкян, Иво Инджев, Валери Найденов, Димитри Иванов, Коритаров и още много други, които спокойно могат да се кандидатират за вътрешни министри.
Бивш подлец и бивше ченге няма. Казвам това с цялото ми уважение към полицейската професия. Тя е тежка и неблагодарна. Освен това служителите на МВР афишират своята професия – пряко или косвено, тя по закон им е единствената и с това си изкарват хляба. Професията „доносник“ обаче е нещо съвсем друго. Тя е благина. И как така се оказа, че всички са вършили с отвращение тази блага работа, която им е носила пари, постове и обществено положение. Как един от тези люде не заяви, че ченгеджийството е неговата сбъдната детска мечта и ръката му, когато е пишел доноси, не е била ръководена от дявола (политбюро), а от ясното съзнание, че това е правилно.
Те казват, че са работили за благото на България. Горката България. Ако знаеше колко много я обичат, нямаше да седи така самотно. Ако половината от тези „достойни“ мъже бяха поне малко работили за България, от чешмите в домовете ни да е потекло мед и масло. Тия момченца обаче са станали доносници от комплексарщина с едничката цел – личното облагодетелстване. Думата „България“ е лозунгът, зад който те се крият, а всъщност вършат всичко в името на собственото си его. Трябва да си огромен гьонсурат, за да се изправиш като ментор на цялата нация след всичко това, което си вършил в миналото. Дори да не са написали един донос, със самия си подпис под декларацията за съгласие, те са сложили начало на своя двойнствен живот. На кого от двамата в тях да вярваш? На фасадния демократ или бившия доносник. Изобщо как е възможно в едно едничко тяло да се побират две такива крайни противоположности.

Няма коментари:

Публикуване на коментар