В България политици много, а държавници малко. Всъщност за 131 години свободна история можем да се похвалим само с един – Стефан Стамболов. Вярно, че не беше безгрешен, но поне се ръководеше в действията си от националния ни интерес. За благодарност му цепнахме черепа и го пратихме на оня свят. За сегашния ни държавен глава подобна опасност не съществува. Единственото нараняване, което може да получи е от отката на ловната му пушка, ако не я стиска здраво.
Накъдето духне вятърът и наш Гоце натам гледа. Стар навик от волните му игри по поляните на Сирищник. Там вятърът буха отвсякъде и ако Седефчов изпъчи горди гърди срещу него, ще му влезе песъчинка в окото.
Хамелеонщината на Първанов е поразителна. Всички помнят как Жан Виденов го издигна от нищото, а той му би шута, без да се замисли. Всички помнят как използва електората на столетницата, за да стане президент, а после се оказа по-десен и от Маргарет Тачър. Всички помнят позицията му по време на Косовската криза и лавирането му при приемането на България в НАТО.
На практика Първанов няма категорична държавническа позиция по нито един от важните за страната ни въпроси. Често пъти той се превръща в един изпразнен от съдържание имидж, който съществува само, за да поддържа висок рейтинг. С три думи – Бойко втори номер.
Предполагам, че в екипа му има разумни хора, които са му обяснили, че от ГМО не се пълнее и ще си остане все така красив, но той толкова умело върви по народната воля на двете хиляди заблудени еколози и истеричните им привърженици, че смело стъпва върху националния ни интерес. Глас народен – глас божи! А за Първанов всеки глас е важен, особено ако е решил да си прави партия. Тази партия няма да спечели и един глас в Радомирско, при положение, че се измисли ГМО, което да вирее на тамошните голи чукари и да дава поминък на населението.
Уклончива е позицията на Първанов и по отношение на АЕЦ „Белене“ и другите руски стратегически проекти. В зависимост от прогнозата за времето и от проведените разговори с международните му приятели той ту е „за“, ту ни плаши с руснаците като приятеля си Бойко и съидейника си Костов, ту е „зе“, което е нито „за“, нито „не“. За разлика от политиците държавниците имат смелостта да вземат и да отстояват непопулярни решения, без да се вслушват в мнението на „БГ мама“, „Режисьори и певци за един по-мирен свят“, „Готвачи за наука и творчество“ и „Спортисти за радост и дръзновение“! Ако Стамболов беше жив със сигурност би потърсил съвета на всички мозъци на България и би взел най-непопулярното, но и най-полезното за държавата ни решение. ГМО и АЕЦ „Белене“ – това са купища пари, които могат да напълнят хазната ни. А умението да пълниш хазната с пари е истинският показател за държавничество.
Накъдето духне вятърът и наш Гоце натам гледа. Стар навик от волните му игри по поляните на Сирищник. Там вятърът буха отвсякъде и ако Седефчов изпъчи горди гърди срещу него, ще му влезе песъчинка в окото.
Хамелеонщината на Първанов е поразителна. Всички помнят как Жан Виденов го издигна от нищото, а той му би шута, без да се замисли. Всички помнят как използва електората на столетницата, за да стане президент, а после се оказа по-десен и от Маргарет Тачър. Всички помнят позицията му по време на Косовската криза и лавирането му при приемането на България в НАТО.
На практика Първанов няма категорична държавническа позиция по нито един от важните за страната ни въпроси. Често пъти той се превръща в един изпразнен от съдържание имидж, който съществува само, за да поддържа висок рейтинг. С три думи – Бойко втори номер.
Предполагам, че в екипа му има разумни хора, които са му обяснили, че от ГМО не се пълнее и ще си остане все така красив, но той толкова умело върви по народната воля на двете хиляди заблудени еколози и истеричните им привърженици, че смело стъпва върху националния ни интерес. Глас народен – глас божи! А за Първанов всеки глас е важен, особено ако е решил да си прави партия. Тази партия няма да спечели и един глас в Радомирско, при положение, че се измисли ГМО, което да вирее на тамошните голи чукари и да дава поминък на населението.
Уклончива е позицията на Първанов и по отношение на АЕЦ „Белене“ и другите руски стратегически проекти. В зависимост от прогнозата за времето и от проведените разговори с международните му приятели той ту е „за“, ту ни плаши с руснаците като приятеля си Бойко и съидейника си Костов, ту е „зе“, което е нито „за“, нито „не“. За разлика от политиците държавниците имат смелостта да вземат и да отстояват непопулярни решения, без да се вслушват в мнението на „БГ мама“, „Режисьори и певци за един по-мирен свят“, „Готвачи за наука и творчество“ и „Спортисти за радост и дръзновение“! Ако Стамболов беше жив със сигурност би потърсил съвета на всички мозъци на България и би взел най-непопулярното, но и най-полезното за държавата ни решение. ГМО и АЕЦ „Белене“ – това са купища пари, които могат да напълнят хазната ни. А умението да пълниш хазната с пари е истинският показател за държавничество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар