четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Първият мач на Здравеца

            Валеше. Истинско  британско време. Обикалях полудял класните стаи и си търсех компания за мача на годината. Съучениците ми сипеха куп оправдания:
            -Вали.
            -Имаме контролно.
            -Не ми се ходи, ще ни бият.
            Теглих на всичките по една, чупих се от даскалото и тръгнах сам към стадиона. На двора самотен се прозяваше приятелят ми Здравко. Попита ме:
            -Накъде бе, Пешо?
            -На мач. – отвърнах му.
            -Кои играят?
            -„Левски” и „Глазгоу Рейнджърс”! – побеснях аз, защото не можех да си представя, че има хора, които не се интересуват от футбол.
            Здравеца ми отвърна:
            -Спокойно де! Идвам.
            Изгълтахме разстоянието до „Васил Левски” за нула време, купихме си  билети, облегнахме се на парапета пред сектор „Б” и запалихме по цигара. Отвсякъде прииждаха тумби със сини шалчета. Само един чадър се развяваше самотно. Погледнах и познах Пони – приятелче от детството ми. Помахах му. Той ме видя, дойде при мен и Здравеца и започна да мърмори:
            -Мизерници! Никой не иска да избяга от бачкане! Какво толкова са се стегнали – не знам!
            Запознах Пони и Здравеца и заедно влязохме в стадиона. Едвам си намерихме места на първите редове. Секторите „А”, „Б” и „В” бяха пълни до откат. В „Г” имаше място само на първите пет-шест реда. Тогава нямаше пластмасови седалки, пускаха се и правостоящи. Сигурно имаше повече от 60 хиляди души.
            Започна мачът. Първото полувреме мина на един дъх – 1:1. Наско мушна прекрасен гол, шотландците изравниха с глава в  последните минути.
            На почивката се говореше само едно:
            -Още малко! Още малко ни трябва! Само още един гол.
            Нагънахме яко „рейнджърите” през втората част. Топката танцуваше по голлинията и не искаше да влезе. На нашата врата Пинко също направи невероятни спасявания. Течаха последните минути. Започнахме да се отчайваме. Пони дори каза:
            -Май и тоя път няма да ни бъде!
            Опитвах се да не го слушам. Крещях, а в главата ми се водеше следния разговор:
            -Виж сега, Господи, тая мацка е много готина и искам да я сваля. Обаче искам повече ей сега да вкараме гол. Обещавам ти – няма да я погледна оттук насетне.
            Кайзера подхвана топката. Наби страхотна тупалка. Топката се отби в напречната греда. Ужас, пак  малшанс! Топката облиза страничната греда. И аз започнах да се отчайвам. Топката бавно се търколи зад голлинията. Онемях. Сърцето ми се свлече в петите. За някаква нищожна част от секундата бях изминал пътя от отчаянието до абсолютното щастие. Гол! Обезумели започнахме да скачаме и да се прегръщаме. Пони, Здравеца, аз и още 60 000 души! Запалихме хартиени факли. Съдията свири края на мача. Поздравихме се с още по-щастливите играчи, а после се понесохме по софийските улици като огромно синьо море.  Обикаляхме и крещяхме, обикаляхме и крещяхме, обикаляхме и крещяхме. Прибрах се вкъщи  по никое време. Заспах като заклан. Щастливите хора винаги заспиват като заклани. На другия ден се събудих и бях толкова лек, че ако имах крила със сигурност щях да полетя. Нямах глас, но в този ден той не ми беше нужен. Изобщо не ми се говореше. Летеше ми се.
            Отидох на даскало. Математичката фучи. Щяла да ме остави на поправителен. Голям праз – да ме остави! Съучениците ме гледат сърдито - заради мен им дали по-трудни задачи на контролното. Тия ги разправяйте на старата ми шапка – да бяхте учили повече! В междучасието всички коментираха мача. Изобщо не исках да слушам празните им приказки. Излязох на двора. Здравеца отдавна ме  чакаше там. Запалихме по цигара. С мъка и невероятно дрезгав глас той сподели:
            -Вчера за първи път кракът ми стъпи на стадиона. Велико е. Хайде да пием бира.
            Чупихме се отново и с удоволствие. Пихме по бира за величието на стадионите. А после тръгнахме без посока по улиците на София. Щастливите хора вървят без посока.
           
Оная мацка така и не я свалих. И слава Богу! Заради нея щяхме да изгубим мача на годината.

Няма коментари:

Публикуване на коментар