Добрата стара Англия

От умен човек можеш да научиш много. От умен народ още повече. А от англичаните можеш да научиш всичко за материята, защото те така или иначе знаят, че духът е толкова всеобхватен, че не подлежи на глупави обяснения.

            Навремето една ябълка секна съня на сър Исак Нютон и роди най-важния физически закон. Колкото и да пърхаме с ръце, гравитацията ще ни държи на земята и единственото, което можем да направим, е да стъпваме здраво и да се опитваме да бъдем свестни човешки същества. Летенето е за птиците, защото те имат кухи кости и още по-кухи мозъци.

            Добрата стара Англия прави нещата с разум. Затова е велика сила, въпреки че е среден по големина остров. Оказва се, че размерът няма значение. Преди години Слънцето не успяваше да залезе в границите на Британската империя. Рецептата на този огромен успех е проста – практичност, издържливост и никакво излишно перчене. Англичаните никога не са  отивали никъде, за да покоряват и превъзпитават. Те отиват навсякъде, за да използват. Звучи  цинично, но поне не е лицемерно. А и няма Света инквизиция, което е добре дошло за колонизираното население.

            Англичаните измислиха и капитализма, и социализма. Други взеха  идеите им и ги опропастиха.

            Целта на английския капитализъм е проста – да се печелят пари. Без гръмки обещания, без излишни приказки за „социалната” същност на пазарната икономика. Адам Смит е наблюдавал практиката и не си е давал труда да я изопачава. Капитализмът превърна Британия във водеща индустриална сила и изпълни целта си.

            Целта на английския социализъм е още по-проста – дом и работа за всеки, образование и  медицинско обслужване за всички. Няма партия, „винаги готов” и „сияйни висини”. Добрият стар Робърт Оуен, без излишни писания, извади  пари  от  джоба си, създаде комуни и многи преди френските утописти и Карл Маркс доказа, че социализмът е възможен, стига да има кой да го спонсорира. Английският социализъм също изпълни задачите си. В момента Великобритания е една от най-социалните страни в Европа. А качеството на здравеопазването и образованието е такова, че другите напреднали страни могат само да мечтаят.

            Английският капитализъм и английският социализъм никога не са си пречели. Защото винаги са служили на една и съща кауза – английския национален интерес. А английският национален интерес е същността на английския национализъм. Няма „Мила родино”, няма издигане на националното знаме, няма всекидневно маршируване, няма вечна вярност към родината. В  мирни времена родината не е по-важна от съботния  мач. В тежки времена родината е всичко. Когато Чърчил изревава великата си фраза „Обещавам ви кръв, пот, сълзи и победа”,  няма англичанин, който да не  приема със сърцето си тези сурови думи. И както винаги те побеждават. Защото обичат истински своя мъглив остров. И мъгливият остров обича тях. А обичта няма нужда от обяснения и манифестации.

            Казват, че англичаните са надменни и сурови хора. Само през 2009 година две трети от тези „надменни и сурови” хора са извадили пари от джоба си, за да участват в различни благотворителни инициативи.

            Казват, че англичаните са затворени и неприветливи. Тези  затворени и  неприветливи хора дадоха на света половината модерна мисъл. От Нютон до Дарвин, от Бейкън, Томас Мор и Джон Лок до Адам Смит и Робърт Оуен, от Дарвин до Арнълд Тойнби. Да не забравяме и Джордж Оруел – онзи типичен английски социалист, който разобличи тоталитаризма и доказа, че болшевизмът е всичко друго, но не и социализъм.

            Обвиняват англичаните, че пестят топлото и водата. Горките хора – живеят мръсни и на студено! Само, че лишението от лукс, когато гониш  мечтите си, е единственият път да стигнеш от мрачната Дикенсова действителност до самочувствието да бъдеш пълноценен човек в една пълноценна страна.

            Симпатизирам на англичаните не защото ги обичам. Обичам България и Русия. Симпатизирам на англичаните, защото от умен човек и умен народ можеш да научиш много, а от тях  можеш да научиш  всичко. Поне за материята. В обяснението на духа ние като че ли сме по-големи специалисти. Затова и  често се губим в лабиринтите на собствените си души.