Белград. 1976 година. Финален мач на Европейското първенство по футбол. Решителна дузпа. Антонин Паненка от отбора на Чехословакия се засилва. Ако вкара гол чехите ще триумфират. Срещу него обаче е най-великият немски вратар Сеп Майер. Паненка шутира. Лек, падащ лист в центъра на вратата. Всички деца биха спасили този удар. Само че Майер не е дете, а професионалист от най-висока класа. Той предварително си е избрал ъгъл, метнал се е и единственото, което му остава е да гледа тъпо как топката мазно се свлича зад гърба му. Гол! Чехи и словаци се прегръщат. Някъде в Прага възрастна женица казва на съпругата на чехословашкия треньор:
-Г-жо Йежекова, вече може да си отворите очите. Европейски шампиони сме! А Паненка е за лудницата!
Искаш да победиш големите? Просто е. Трябват ти само Фантазия, Самочувствие и Железни нерви.
Прага. 1993 година. Протест на кинодейци. Чехите знаят кога и как да протестират. Големият режисьор Иржи Менцел е издигнал огромен плакат. На него пише „Мили комунисти, моля ви върнете се! Всичко ще ви простим!“. Да се засмееш през сълзи или да заплачеш през смях. Минали са само 25 години от Пражката пролет, безумно и брутално смазана от болшевишкия ботуш.
Да успееш да се усмихнеш на собствената си трагедия – това го умеят само най-силните.
Не могат да се сравняват България и Чехия. Все едно да сравняваш лицето Желю Митев Желев от село Веселиново с Вацлав Хавел от Прага. Но в общи линии Чехия и България са сходни по територия и население страни. Разликата е, че те правят обратното на това, което правим ние и в резултат никога не остават без хляб, бира и хубав футбол. Ние срутихме кооперативните стопанства, те ги запазиха под формата на акционерни дружества. Кой прави по-доброто земеделие в момента? Ние развалихме отношенията си с Русия, те ги запазиха, въпреки 1968, въпреки че са членове на ЕС и НАТО. Къде бензинът и газта са по-евтини? Ние затворихме ядрени реактори, чехите откриха нови. Как се казваше една от фирмите, които държат електроразпределението в нашата родина? ЧЕЗ или нещо такова, а? На всичкото отгоре май са и преобладаващо държавна компания, а ние категорично отричаме държавната собственост. Чехите запазиха дори и комунистическата партия, която редовно взима по 10-20% на избори. Ние я преименувахме и в момента нашата бивша комунистическа партия е по-дясна от Британските консерватори.
Голямата разлика между чехи и българи е в отношението към войната. Чехите гледат на войната през очите на Швейк и отказват да воюват. За нас войната е спасение и ние воюваме всеки ден. Чехите мразят войната. Само си спомнете филма „Коса“ на Милош Форман! И винаги успяват да запазят достойнството си. За нас войната е решение на проблемите ни и след всяка следваща война успяваме да ги увеличим. Чудно ли е тогава, че чехите продължават да се наслаждават на хубав хляб, прекрасна бира и добър футбол, а ние все повече се превръщаме в отражение на инсталацията на Давид Черни. А на всичкото отгоре се и обиждаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар