четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Помен за Васил Иванов Кунчев


Странни люде сме. Превръщаме помена в повод за всенародни тържества. По-логично е да честваме смъртта на Баязид Светкавицата, а не смъртта на Апостола.

Хиляди българи се обясняват в любов на мъртвия Левски. Приживе така наречените негови последователи  дори не направиха опит да го спасят. Дяконът беше разкарван като мечка дни наред из различни градове и се намери само един, който да „влезе в историята“ редом с него. Негово величество предателят!

Левски сам извървя пътя до бесилото.

Левски е сам и сега. Идеите му самотни кръжат по-снежните пътища на България. А и за какво са ни идеите на Апостола, на нас ни трябва парченце въже от бесилото му за сувенир.

От малки наизустяваме думите на Апостола. В живота си вършим точно обратното. „Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си“ – каза той. Ние печелим само за себе си, а когато губим, губи цял народ. Дяконът рече „Времето е в нас и ние сме във времето“. Ние крещим „Времето е наше“, а което не е наше го откраднахме. Левски ни съветваше да си кажем кривиците, ние се тупаме с криваци и се мислим за абсолютно прави. Левски ни завеща идеята за чиста и свята република, ние търсим краката на поредното „величество“, за да ги оближем с настървение. Левски отбелязваше в своето тефтерче всяка похарчена стотинка народна пара, ние не се свеним да обираме парите на болните и бедните.

Левски не е просто герой. Левски е нашата гузна съвест. С всеки изминал ден ние доказваме, че не го заслужаваме. Дано някой се сети на рождения му ден да занесе цвете на гроба му, който мълчи някъде буренясал и неизвестен. Дотогава ще продължим да се гаврим със смъртта му като организираме всенародни чествания на бесилото му.

2 коментара:

  1. Не съм чела по-прекрасно хайку, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Трябва да се отбележи една грешка,допусната в мнението на г-н Калинов-Ние,българите,надявам се и други етноси в България не честваме а, отбелязваме с прискърбие този трагичен за нас ден!
    изводи много и повечето срамни:защо никой не се е престрашил да се опита да освободи Левски по пътя му до София-ами оказва се,че това е една от националните ни черти-освен зависливост,страхливост и предателството не сме го запокитили далече от съзнанието си -това е жалката равносметка.Дано,българската майка юнашка да роди новия Левски,който да възроди племето ни,защото все повече се губиме като народ! Левски е и винаги ще бъде нашето земно слънце,което да ни дава сили и смелост за правдини и човечност!

    ОтговорИзтриване