събота, 20 февруари 2010 г.

Кушия



Конят е най-добрият приятел на българите. Останалите животни ни гледат с недоверие и обикновено ни пързалят в стремежа си да се себедокажат. Конникът и конете са най-българските символи. Лъвът е привнесен отвън. Стои нереално. Фалшиво. Ние не сме лъвове. Ние сме конници. Странни и неразбрани, непредвидими и необясними. Пичове.


Смели мъже на коне основаха Българската държава. Смели мъже на коне бранеха границите й. Смели мъже на коне разбиваха оковите на робството.

 Съдбата ни е световен океан. Приливи и отливи. Победи и загуби. Възходи и черни дупки. Но някак си винаги сме успявали да се измъкнем и яхнали конете си сме продължавали напред.

 Сега сме в черна дупка. Някои казват от двайсет години, други от шейсет и шест. Ние сме в дупка точно от 91 години. От онзи злокобен ноември в онова гадно парижко предградие, когато шепа нещастници разбиха мечтите ни. Тогава нашият лидер подписа трагедията и счупи писалката си, та дано да се скърши прокобата и никога повече да не бъдем унижавани. Уви, оттогава всички ни унижават – и свои, и чужди. Забравихме да яздим конете си и да гоним мечтите си. Тъпчат ни, газят ни, мачкат ни! Мразят ни! Свои и чужди. 

 Няма да успеят да ни погубят. Никой не може да погуби конниците. Никой не може да погуби най-верните им приятели конете. Все едно да спреш вятъра или вълните на океана. Все едно да закопаеш мисълта и да затъмниш слънчевата светлина. Все едно да спреш времето и да заграбиш пространството. Няма да успеят да ни погубят!

 Тодоровден е. Да изпием по чаша вино за здравето на България. Да яхнем конете си и да подгоним мечтите си. Да преборим времената и пространствата, които ни спъват. Защото сме конници – странни и неразбрани! Защото сме българи - непредвидими и необясними като живота. Защото сме пичове – най-големите в целия свят! 

Няма коментари:

Публикуване на коментар