Чичо Митко е Треньорът!

Навремето по нашите земи се играеше Футбол. Сега се играе „правилен футбол”. Между двата спорта няма нищо общо. Когато се играеше футбол имаше само три важни дни в седмицата – събота, неделя и понякога сряда. При „правилния футбол” всички дни са еднакво маловажни. Когато се играеше футбол, билетите за мача се купуваха като топъл хляб. При „правилния футбол” трябва да ти платят, за да отидеш изобщо до стадиона.

            България има само един треньор по футбол – Димитър Пенев. По „правилен футбол” има много специалисти, но не си заслужава да се хаби хартията и да се споменават имената им.

            Хора, които не знаят от коя страна се рита топката, постоянно натякват, че Пената не може да се изразява подходящо. Ами той не е даскал по философия, а футболен спец и неговата работа е да подготви отбора си, а не да дава празни интервюта. Освен това майтапът е част от играта и е по-добре да пуснеш някой лаф  след победен мач, отколкото надълго и нашироко да обясняваш защо си загубил. А Пеневата чета рядко губеше. Ще каже някой – имахме играчи. Същите тия играчи през 1991 бяха в златна възраст, водеше ги вездесъщият Иван Вуцов и падаха от Швейцария. Освен това на половината от тия играчи лично Пената им даде път в „ЦСКА”. За пет години начело на националния /1991-1996/ чичо Митко успя на два пъти да разбие световните колоси Франция и Германия, по веднъж би Италия и Аржентина, направи равен и с Испания /дотогава головата ни разлика от  двата играни мача с иберийците беше 0:15/. До 1994 нямахме победа на световно – Пената донесе четири. До 1996 година нямахме участие на европейско -  Пената ни закара в Англия през парадния вход, записахме първа победа и за благодарност от  БФС го уволниха. Златният период на българския футбол приключи. Почнаха „схемите” - 4-4-2, 4-6-0, 9-1-0, „фаза защита”, „фаза нападение”, „обходни движения” „тактическа дисциплина” и разни други такива, за които големият Боб Пейсли, донесъл на „Ливърпул” над 20 престижни отличия, казваше „Абе тия какви са – електротехници или крадци,  че ми говорят за полюси в играта и обходни движения”. На всичкото отгоре мъжките момчета на терена започнаха да отстъпват място на епилирани и татуирани примадони, които спокойно могат да надяват пачките и да участват в представленията на Софийския балет. Другият вариант за днешните женчовци е да се пробват в квалификациите за световното за жени. При добър жребий имат шансове за трето място в групата.

            Всъщност футболът е игра за мъже, а „правилен футбол” могат  да играят и бабите. Страх лозе пази, ала страх футбол не играе! Това е голямата сила на Пенев – той никога не се страхува да пусне „ония двамата и оня третия” и да обърне мача, не се страхува да вкара в игра „онова младото момче Барбуков”, не се страхува да пусне централния нападател на „Спортинг” Ивайло Йорданов в ролята на централен защитник /мача с Мексико през !994/, не се страхува да играе с трима,  четирима, че и петима в атака, не се страхува да играе нападателно срещу  световни шампион. При Пената отборът праваше по една дузина положения на мач и вкарваше фантастични голове, а точно това е смисълът на футбола. „Правилният футбол” по природа е безмислен.