Едно момче седна до мен в маршрутното такси. Огледах го така, както се оглежда неприятел. Помислих си куп безмислени неща. Реалността ни прави или прекалено предпазливи, или прекалено зли.
- Спрете на раковата болница. До бариерата. – каза момчето на шофьора. Колата спря. Момчето слезе. И бавно премина бариерата.
Нещо остро ме проряза.
Проряза ме мисълта за глупостите, които предполагаме един за друг, без да се познаваме.
Проряза ме страхът, че всеки един от нас може да се озове зад бариерата и да се сблъска със страданието. Още повече, че в нашата страна диагнозата „рак” е равносилна на присъда.
Проряза ме споменът за хилядите безумни статии, в които различни псевдодиетолози препоръчват тази или онази храна, като сигурен начин за избягване на болестта, а хищни врачки, баячки, екстрасенси и други магьосници, които отдавна трябваше да бъдат забранени със закон, вадят умопомрачителни данни, на които би завидяла и Световната здравна организация.
Всъщност най-добрата застраховка срещу социално значимите заболявания е напредъкът на медицината, а за да има напредък в медицината са нужни две неща – държавна политика и пълна солидарност с милионите болни хора по света. Не се ли реши проблемът радикално, никой не може да се чуства в безопасност. Не е случайно, че най-големи успехи в борбата с онкологичните заболявания имат кубинците и американците. В Куба здравеопазването е държавен приоритет и се отделят всички възможни средства, които иначе бедната страна може да си позволи. В САЩ има достойни хора като Ланс Армстронг, които с лични средства и различни инициативи осигуряват милиони долари за борбата с болестта на ХХ век.
В България достойната българка Теодора Захариева беше лишена от лекарства заради шепа сатрапи и ексздравния министър Славчо Богоев, които заради лични интереси обрекоха на мъчителна гибел хиляди. Много ми е интересно как се ядат и пият подобни пари? Не присядат ли?
Тъй като не вярвам в благотворителността на българските чорбаджии и парвенюта и не ги виждам да отделят по 10 % от приходите си за милосърдни цели, решението на проблема със социално значимите заболявания в България е едно – прогресивен месечен данък, който да варира от символичните 2 лева месечно за пенсионерите до поне шестцифрено число за големите промишлени замърсители и тютюневите концерни. Отделно трябва да има целогодишен номер за всички gsm оператори, на който да се събират левчета за каузата на болните хора в България.
Крайно време е чумата на ХХ век да се превърне в настинката на ХХІ век. С празни приказки и екстрасенси тая работа няма да стане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар