Искам си медалите!

В спорта се признават  само първото, второто и трето място. Останалото е глупав смях на глупави  момичета, които си говорят за глупости. Писна ми от раздувани митове за „най-бързата бяла жена”, „нашето място е в тройката, но малшансът ни попречи” и „нашата цел беше да влезем в десетката”. В годините  на прехода започна да ни задоволява посредствеността, а това е пагубно за всяка спортна нация като България. Защото не са далече времената, в които страната ни ежегодно завоюваше стотици медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства. България  реално, в продължение на повече от  20  години, беше в световната десетка на спортните сили. Така че стига маникюр и манекенки. Стига расизъм. Не е важен цветът на кожата,  важно е кой взема златния, сребърния и бронзовия медал. Още повече, че олимпийската шампионка е от Беларус, не се различава по цвят на кожата от нашите примадони и не  претендира, че е „най-бързата бяла жена на планетата”. Така  че стига евтини трикове! Искам си медалите! Не искам да гледам Ивет Лалова, колкото и да е красива, ако не е в тройката на голямо първенство. Искам си Цветанка Христова, лека й пръст, която да метне диска зад седемдесетия метър в  последния си опит, да шашне конкуренцията, а аз, малкият човечец  пред телевизора, да роня сълзи заедно с нея на българския химн. Искам си Стефка Костадинова, Йорданка Донкова и Гинка Загорчева. Искам си Христо Марков и Наско Търев. Искам си  българските шампиони. Скромните хора, които, без да се барат за елит, прославиха България.

Колкото до красотата – напоследък най-красивото българско момиче за мен е Станка Златева. Защото всяка мацка може да сложи 5 кила грим и да изглежда добре, но само едно златно момиче успя да натръшка конкуренцията. На България и трябват победителки, а не разглезени шоугърли. България трябва да побеждава, за да я уважават, а не да се държи като евтина  фльорца, която бива подбутвана от всички.