Спрете наркотиците!

В околийския град N на царство "Бокошишистан" ООД, напук на чичко Илф и другаря Петров, уволниха директора на даскалото. Човекът направи непростима грешка - разкара дилърите на наркотици от околността на училищния двор и децата започнаха с радост да ходят на училище и да си учат уроците. По този начин той нанесе непоправими щети на икономиката на престъпната държавичка и високия жизнен стандарт на населяващите я правоверни робски душици.

Няма трезвомислещо същество на света, което да не е наясно с вредата от разпространението и злоупотребата с наркотични вещества! Няма! Както и няма трезвомислещо същество, което да не е наясно, че която и да е държава, дори наглед най-слабата и безпомощната, с инструментите си - полиция, армия, специални служби, образователни и медицински институции, може решително да се справи с този огромен проблем. Може, ала царство "Бокошишистан" ООД не иска! Защо!? Защото без приходите от хазарт, наркотици, трафик на хора и други престъпни дейности, които компенсират липсата на индустрия, селско стопанство, нормално работещ дребен и среден бизнес и тъй насетне, това нещастно недоразумение ще фалира.

Не съм без грях по темата! Днес осъзнавам, че най-голямата глупост в богатия ми на глупости животец е именно дългогодишната употреба на уж безвредната марихуана. Благодарение на нея, заради едното истерично хихикане, без което преспокойно можех да мина, защото не съм тъжен по природа, се сдобих с бели петна в краткосрочната памет и компрометиран метаболизъм. И, благодаря на Бога, минах леко, защото съм свидетел и на много тежки развития с фатален изход. Наркоманията е първичен проблем, който влече със себе си хиляди вторични последици, които тръгват от елементарните кражби и стигат дори до убийства! Тъй че в това кръстопътно време дайте да тръгнем по пътя на уволнения даскал, та ако ще царство "Бокошишистан" ООД да фалира и вдън земя да потъне. Не може да има висок жизнен стандарт на гърба на децата и тяхното бъдеще!

Лятна бална отрова

Напоследък по Фейса върви следният колаж - Веско Маринов дегизиран като Алис Купър. Щеше да е много смешно, ако не беше толкова тъжно, че даже и обидно за голямата рок легенда. Защото, за разлика от ментето от Полски Тръмбеш, чичо Алис (ама какви чичовци имам само - чичо Алис, чичо Ози, чичо Ричи!) заслужава всяка стотинка, която е изкарал през живота си - никога не си е и помислял да пее на плейбек, огромен талант, собствен неподражаем стил. При цялото това себеотдаване на изкуството е нормално чичо Алис да изглежда състарен за годинките си, но той няма и намерение да крие бръчките по лицето си, защото зад всяка бръчка стоят по няколко хиляди истински куфеещи фенове.

Ако питате българките кого биха избрали за съпруг - Веско или чичо Алис, 90 на сто ще предпочетат "феномена" от Полски Тръмбеш. Ясно защо - лъснат, бръснат, добре поддържан и най-вече отлично контролируем - слагаш му пантофите и забравяш за случая. 90 на сто ще го изберат! И, разбира се, типично по български ще се минат. Защото зад грубоватата външност на Алис Купър стои вярно сърце и грижовен родител, който никога няма да предаде, а обикновено "отлично контролируемите" отлично изневеряват заради комплексарщината си и още по-отлично бият шамари по същата причина.

Съвременна България е менте. Същото като Веско Маринов. В нея няма нищичко от Левски, Ботев и Караджата, от патриарх Евтимий и Паисий Хилендарски, няма нищо автентично българско. Има поза и плейбек. От 30 години тук не се е родила и една оригинална мисъл, не е взето и едно самостоятелно решение. Всичко е "копи-пейст" на чужди модели, без дори да има критичен анализ дали стават, или не. Конспираторите твърдят, че сме колонизирани, но май по-скоро сме се самоколонизирали от тъпотия и безпросветност. Защото чичо Алис отдавна ни е предупредил, че това е отрова, но мнозинството тук продължава да вярва, че е "лятна бална рокля" и смело лети по нанадолнището, надупило до зуко плейбека.

***

Не искам

нищо от

тази държава!

Да поискам - 

това означава

съглашение

с разбойници

днес

да направя.

Не става!

Обичта на

Майка България

не ми

позволява.

Неделни прозрения

Парадоксално, но факт! Днес десните ми приятели настояват за същото, за което преди 20 години ми разкатаваха фамилията - повече държава, планирани стратегически разходи и реиндустриализация. Май, най-сетне, и те разбраха, че от крайния неолиберализъм печелят само Китайската народна република и мафията.

Доказано не съм от най-умните, затова винаги се вслушвам в наистина умните.

Наскоро професор Андрей Пантев прозря, че, докато имаше комунисти, като че ли светът бе с една идея по-добър. Напълно съм съгласен с него и то не защото комунистите сториха кой знае какви добрини на човечеството. Самият факт, че ги имаше, допринасяше за идейното разнообразие на планетата. Даваше алтернативен поглед. Подклаждаше конкуренцията. Ако премахнеш вълците в гората, ще западнат и видовете, с които те се хранят. Въпросът е в мярата и мястото, а не в правото на съществуване - последното е неприкосновено за всеки вид. И на този въпрос ми е отговорил друг умен човек - д-р Петър Стайков - "Комунистите са идеални за кметове на малки населени места, защото първата им работа на това ниво е да уредят публичните дейности, и фатални за държавната власт, защото нищо не разбират от публични финанси". Факт! Най-успешната малка община в последните години у нас е община Чавдар - лъсната, бръсната, тип-топ отвсякъде. Тя е такава, защото дълги години се водеше от кмет класически комунист - Пенчо Геров. Трите фалита по Байтошево няма да ги броим. 

Но да ги оставим малко комунистите на мира! Всъщност най-близо до истината за ставащото в България, Европа и света беше приятелят ми Христо Буцев. Той твърдеше, че децентрализираният модел е по-ефективен, но е удобен основно за протестантския свят, защото там хората са по-съвестни и не крадат, а за нас, южняците от Зоната на лозата, си трябва здрава централизация по френски тертип, петилетки по Дьо Гол и шамари по ръцете на тия, които се гласят да бъркат в кацата с меда. Европа има страхотно бъдеще, но като здрав универсален съюз на здрави социални държави. За целта е нужна щипка марксизъм, но задължително без ленинизъм.

Уау!

Возя си се в метрото и по едно време срещу мен се кична видният труженик на керамичната индустрия и българо-американската дружба Асен Генов, загледан в телефона си с дълбокомислен вид на злоупотребил с гроздовата древногръцки философ. Не, че ми е направил нещо или нещо такова, ама като тръгна да слиза на Университета, у мен се зароди класическата идея да му туря една чисто футболна подсечка отзад, за да го видя пльоснат на зеления килим, пардон, на пода на влакчето. Дразни ме това момче и туйто, а и е фен на ЦСКА, тогава "Литекс" - как да не му се зародят на човек класически идеи в главата!? Отказах се в последния момент - не от добрина или нещо такова, а от чиста проба съжаление. Още повече че, докато слизаше, все така загледан в телефона си, той фалшиво измънка онова модерно "Уау!" и се спъна сам. 

Някъде в началото на 90-те на миналия век батко Брус Дикинсън изпя, че не иска да е татуиран милионер. Малцина го разбраха, а трябваше. В ония години на неистов възторг от Американската мечта и победилата Америка, човекът заяви, че просто иска да си остане британец със своите си мисли, табиети, традиции, разбирания и най-вече със своята си култура, културата на мястото, където се е родил. Нарича се идентичност - колкото и да бягаш от нея, тя все те настига. Добрият стар батко Брус! Ако знаеше само с какво удоволствие целокупният български народ възприемаше всички хамерикански дрисни и най-вече отвратителното "Пари, пари, пари, тук и навсякъде, и на всяка цена!", едва ли наскоро щеше да стане фен на "Левски" (за което чест и почитания, а и като че ли ние, левскарите, напук на всеобщата истерия, съхранихме нещичко българско у себе си)!

Няма възклицание "Уау!" в българския език! Има "Еха!", "Опа!", "Леле!", "Верно ли бе, братче!?" и още 783 подобни. Възклицание "Уау!" няма и в британския английски. Там има "Оу!" и още 1324 подобни (Шекспировият английски е най-богатият език в световен мащаб). Ще каже някой, че се заяждам на дребно. Не е така. Идентичността тръгва именно от възклицанието, преминава през двете банички с айрян за закуска и стига докъдето е дадено на отделния човек. 35 години разни керамични деятели ми надуват главата с лозунга за вечната българо-американска дружба (пред която и българо-съветската такава започна да изглежда примамливо), а днес, когато Америка заприлича на себе си, ми викат - "Бъди европеец!". Мерси боку! Аз съм си европеец! Вие сте "Уау!" и не знаете какви сте! 

На училището с любов

Не съм специалист по темата за образованието, но мерудията на всяка манджа е задължена да изкаже впечатленията си и после да иде да обере крушите от върбата.

До шести клас учех по системата от соца, а след това по същата система, но без строгостта на даскалите (това май беше грешка). Комунистите прилагаха научен подход, демек - копи-пейст на това, което е било при Царя, с тая разлика, че бяха сменили религията по "Вероучение" от православие на комунизъм.

Началното образование беше от първи до трети клас. Изучавахме най-вече български език (четене и писане), математика (смятане), физическо, музика, рисуване, труд и творчество, малко родинознание, малко природознание и май туйто. Обучението по "религия" вървеше в извънучебно време с някакви безумни сборове, на които мнозинството спеше с отворени очи, а малцината натегачи се пенявеха. В трети клас включиха руския език, който моменталически биде намразен и то не защото някой е имал нещо против изучаването на неъпгрейднатата версия на българския, а просто защото натежаваше. Чуждоезиковото обучение е нещо много важно, но то си има време и място. При нас това време и място си идваше съвсем естествено в пети клас, когато знанията ни по майчиния език вече бяха достатъчно укрепнали, за да не ни се мешат в главите различни думи и понятия. Абе бяха го измислили хората! Смея да твърдя, че имам доста приличен английски, който съм учил най-вече от пети до седми клас. Преподавателката г-жа Керезова (няма да й напиша прякора, за да не ме погнат религиозните фанатици) беше страхотна, а и когато нещата са си по реда, интересът към изучаваненто им е значително по-буден. Може ученолюбивите да са малко, но нелюбопитни към новото така и не съм видял. На този принцип се крепеше основното образование - от четвърти до седми клас. Лека-полека идваха новите науки - физика, химия, биология, а към тях се прибавяха и други полезни обучения като например "Гражданска защита", "Безопасност на движението" и... сексуално възпитание. Да, при соца имаше сексуално възпитание! Един симпатичен чичко идваше и ни обясняваше с подробности някои работи, подготвяйки ни за оня специфичен сложен период, в който вече видимо навлизахме. Доста мои съученици и съученички много скоро преминаха от теория към практика и то без копче от днешните извращения. Не и аз, разбира се - в даскало бях такъв железен айрънмейдън, че бягах от всички отракани каки, а пък всички свестни момичета бягаха от мен.

За гимназията няма какво особено да кажа. Бях в езикова - Испанската. По случая имам приличен испански, за разлика от съучениците ми, които владеят отлично езика на Сервантес и Унамуно. Може би и при мен щеше да е така, но вече имах други приоритети - сектор "Б" и добрия стар рок. Кайзера и Рони Джеймс Дио ми бяха в пъти по на сърце от жалките опити на даскалиците да набият малко знания в празното ми канче. За физика, химия и биология въобще да не говорим - хем не стъпвах в час, хем ги учехме на испански. От гимназията излязох с добри познания по бридж и повръщане в празна кофа след запой, но не системата е виновна за това. Виновни са вироглавият ми нрав и собствената ми ненагледна простотия! Напротив - смея да твърдя, че образователната система по мое време беше много добра. Почти всичките ми съученици са ерудирани и успешни хора, с които можем да поспорим на всякакви теми, без да се избиваме като освирепели питбули. За мен и моите набори понятия като "Изнасилване", "Аутизъм", "Садизъм" и тем подобни никога не са съществували. Е, може да е имало някое посбиване, някое напиване и някоя злоупотреба с джойнт (май пак визирам само себе си), но дотам. Цивилизованите хора се крепят на добро образование, друго средство за цивилизоване няма.

Да стигнем и до камъчето в обувката. В никакъв случай не съм атеист, даже съм доста набожен, но изучаването на религията в училище ще дообърка бездруго обърканите днешни деца. А те са объркани заради сбърканата система. Като учиш чужд език при неукрепнал майчин, можеш да се сдобиеш единствено с гугутки в тиквата. А те го учат и то от детската градина. Наблъскали са им толкова предмети, че стоят по цял ден в даскало. Не им остава време за игра! Оценяват ги от първи клас (при нас - чак в четвърти) и ги стресират. Сега да им ударят и една "Религия" ще дойде като на опитно свинче звънче. Училището е училище (от уча), а не "Възпиталище". Възпитават родителите, от тях идва и съответната религиозно-нравствена насока. Нито родителите имат място в работата на училището (от толкова много генийчета човечеството все по-гениално затъва), нито училището има място във възпитанието на родителите (неграмотните зомбита все по-често се срещат по улиците).

Ойлари, ойларийо

Светът се напълни с всезнайковци, които нищо не знаят, но за сметка на това най-нагло пропагандират и налагат незнанието си.

Отидат в гората, оберат дивите ягоди и другата храна на мечките, после се чудят що Баба Меца налита на кошерите им.

Събере се ловната дружинка с песни и хора, изпозастреля всичко живо, наруши хармонията в природата, притесни животинките, а после се чуди що лисиците слизат в градовете и ровят по кофите.

Построи си бидонът пететажен палат насред гората, окенза всичко, ограничи местообитанието на горските обитатели, а после се чуди що вълците закусват с конете му.

Някаква любопитна женица се беше навряла баш в бърлогата на мечката, ей така, да й провери рефлексите. Добре че мецана по принцип е вегетарианец, та мацата се е отървала с няколко драскотини.

И още куп такива безумия! Абе, хора, повечето от вас имат домашни любимци - не наблюдавате ли поведението им!? Да, кученцето много ви обича, но ако посегнете на храната му или го изместите от любимото му местенце - сто на сто ще ви изръмжи, че даже ще ви и ухапе.

Велика учителка е природата, малцина искат да се учат! Говорещата маймуна се е взела много насериозно и знае всичко поначало! Резултатът - глупост след глупост след още по-голяма глупост.

Тази година организираното туристическо движение у нас навършва 130 години. Идеята на този наш недооценен (че и убит!) велик ум Алеко Константинов е била да се научим да общуваме с природата, за да опознаем законите й и да ги спазваме. Това безкрайно много би улеснило пътуването ни в загадъчния и мистериозен биологичен живот. Говорещата маймуна не е на това мнение. Тя е толкова надменна в невежеството си, че е убедена, че би могла да напише по-добри закони от природните!!! Абе, аланкоолу, първо въведи ред в собствената си тиква, в градовете и селата, които са ти отредени за местообитание, после давай ти акъл на Природата!!! Защото в момента какво правиш - гониш дивите животни от естествените им обиталища, изтребваш ги, ограничаваш територията им и същевременно забраняваш отглеждането на домашни животни, защото пърдели! Пърди ти празната куфалница!

Малко грубичко се получи накрая, ама случаят е спешен. Ако не спре безумието във взаимоотношението човек-природа, природата сама ще въведе ред, който няма да се хареса на говорещата маймуна, но ще бъде абсолютно необходим за оцеляването на вида й. 

На ви сега!

Знаете ли що ви стЕга чепикът!? Щото, като влезете в магазина, гледате марката и страната-производител, а не мерите обущата, за да видите дали са ви удобни.

Преди 30 години.

Аз:

- Не барайте енергетиката, оставете я държавна! Не барайте енергетиката, оставете я държавна! Не барайте енергетиката, оставете я държавна!

Вие:

- Комунист! Фашист! Националсоциалист! У - у - у!

Те ви сега енергийни вампири и токсични "енергии", които дебнат отвсякъде!

Преди 20 години.

Аз:

- Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не вярвайте на Боко - ще ви излъже! Не ви трябва здрава ръка, демокрацията сама по себе си е здраве!

Вие:

- Комунист! Анархист! Ретрограден Меркурий!

Те ви сега! Без коментар...

Преди 10 години.

Аз:

- Вземете "Грипен"! Вземете "Грипен"! Вземете "Грипен"! Шведското качество е всеизвестно, по-евтин е, повече бройки ще продадат хората, в цената влиза и подръжката.

Вие (обидено, все едно рекламирах МИГ - 23):

- Руска подлога! Антиглобалист! Глист! Мазаринист! БГ и Ю Ес Ей - вечна дружба!

Те ви сега - "вечна дружба"! Ами ако утре "другарите" ви отвъд Океана, рекат да напуснем ЕС в името на "мира и справедливостта!? Кво правим!? Ще скочим дружно върху бетона на Перловската река, може би, едва ли не...

Днес:

Аз:

- Проблемът не е в Европейския съюз, а в лидерството на Европейския съюз!

Споко, тоя път не чакам да ме нахраните, за да разбера, че съм от "лошите". Знам си го! Само че този път решаването на проблема не търпи отлагане.

Където стъпи ГЕРБ, трева не никне

Като виден почитател на чичко Илф и батко Петров много обичах да посещавам околийския град N - чисти улички, възрожденска архитектура, пазар, пълен с българска стока и то от производител, прилично уредена болница, читалище и училища, красив парк, спретнати заведения с любезно обслужване, обществен транспорт до столицата на всеки час, спортна зала, игрища и площадки със свободен достъп за децата и най-вече спокойни и ведри хора, които щъкат и вършат всекидневните си работи. Така беше. Но вече не е така.

В края на 2023 година ОПГ ГЕРБ спечели местните избори в околийския град N. Разбира се, по техния си начин - с активация на купения вот в последните минути на изборния ден. Година и три - четири месеца по-късно вече са налице и "видимите" резултати. На пазара - бомба, половината сергии празни, на другите - масовите чужбински боклуци. ГЕРБ винаги първо хващат за гърлото дребния и среден бизнес, за да превърнат свободните в зависими. Хората шушукат за нередности в болницата, читалището и училищата. ГЕРБ винаги като основно ястие налагат корупционния модел, за да превърнат честните и почтените в мошеници. Децата вече са вкарани в прословутите школи с кресливи треньори, където завинаги намразват спорта и движението напук на амбициозните си родители и щедрите такси. Автобусите са намалели наполовина. ГЕРБ не търпи конкуренция и дава само на нашите, но за сметка на това на автогарата е открита прекрасна и луксозна погребална агенция. Притеснените хора гледат надолу и не смеят глава да надигнат, защото съмнителни бандички от различни етноси с двупръсточели главици вдигат гюрултии в центъра на градчето.ГЕРБ мрази спокойствието - напрегнатият човек по-трудно разсъждава и по-лесно се контролира. И сравнението с други герои на нашата съвременност е напълно неуместно - дали ще търкаш билетче, или ще работиш в лаФка е въпрос на личен избор, можеш да го направиш, но можеш и да не го направиш. При ГЕРБ нЕма такива работи - всичко е по-задължително от утринната гимнастика при соца. Ако не цунеш ръчицата на баш боса, няма да ядеш!

Лъжат ви, когато ви кажат, че преходът не е свършил. В първите 10 години на 21-ви век нямаше никакъв преход. Либералният модел си се беше наложил и хората, осъзнали че довчерашното "Трябва да ми намерят работа" се превръща в "Трябва да СИ намеря работа", лека-полека посвикваха и започваха да си намират ключетата към успеха. По време на толкова оплюваната Тройна коалиция даже имаше моменти, в които доста негативни тенденции (като демографската, например) започваха да се обръщат. Тиквата дойде през 2009 година на гребена на съзнателно прокарваната години наред носталгична пропаганда "При бай Тошо си беше най-добре". И охраната на правешкия владетел се справи наистина блестящо. Вече 16 години, с малки изключения (Орешарски, Петков, служебните кабинети на Радев), земята на Ботев и Левски, както се пее в песента, отново е робска земя. Над 2 милиона българи избягаха от тиранията на ГЕРБ. Всички основни показатели за страната ни са катастрофални. Сервилна външна политика и тотален вътрешен геноцид! Това е ГЕРБ. Да, вярно - те хранят своите и ги хранят добре, но това е пагубно и за тях самите, и за всички останали, защото това са робски хляб и робска философия. Робският хляб е горчив, а да налагаш робска философия на народ с робска психология е като да превърнеш китния околийски град N в чалгарско гето.

***

Перверзен свят.

Роби гробници строят

на обезумели фараони.

Лицемери превъзнасят

и крещят,

злобно мамят

стадото бездомно.

Очите на Спасителя мълчат,

отегчени от поклони.

Как иска той да види,

вместо тях,

човешки няколко

сълзи отронени.

Доминатори

Не е вярно, че социалните мрежи формират каквото и да било, те са пространство, в което се изявява вече формираното, те са огледало, пред което се перчи все по-неувереното и деградиращо човечество. Толкова срещаното "Чистя листата си от токсични (колко зловещо!) елементи" всъщност е израз на опит за доминация на едно потиснато и доминирано същество, което са излъгали, че като надува виртуални мускули, ще се справи по-добре в реалния мускулест свят. Уви - минус и минус дават плюс само в математиката и глупостта не може да бъде преборена с повече и по-внушителна глупост.

България от 2025 е светът на победилата мутра от 90-те на миналия век. Този свят е наглед напомпан и силен, но е по-кух от кратуните в задния двор на бай Желязко от село Злокучене, Самоковско и няма начин лицемерието да го изпълни със съдържание. 

Днес у нас много се говори за насилието над жени. Само се говори! Зад празните приказки е скрита горчивата истина, че женското начало е в пъти по-бито и унижавано отпреди 30 години, с тая разлика, че днес има повече пари и луксозни аксесоари, с които се затваря устата на тия по-нежни 51,237 процента от България.

Днес, 18 март, всички сме супер възмутени от насилието над животни. Но зад справедливите ни чувства са скрити десетки години мълчание за мутренските извратености - от поголовното развъждане на питбулите, които бастисаха домашните любимци на десетки свестни хорица до организираните за пари кървави кучешки и петльови борби (обичат си борбата и туйто).

Днес постоянно тръбим, че трябва да запазим децата от различните наркотични вещества. Но зад това наистина важно тръбене стоят десетки години бездействие, в които като държава и общество допуснахме дилърите до оградата на всяко едно българско училище. 

Изобщо - положението е "Надежда всяка тука оставете", но ние продължаваме да упорстваме и да надуваме виртуални мускули, чистейки от "токсични елементи" френдлистите си в "Мета". А цаката май е съвсем друга...

В новелата "Цар Футбол" на великолепния, макар и позабравен Антон Антонов - Тонич е описана следната забавна ситуация. В китно провинциално градче злодеи ще крадат голямата звезда на местния отбор Кичко Кокичков. По повода се събират футболните хора и започват да умуват как да спасят положението. Някой предлага да прикрепят към звездата най-добрия борец в областта - 130-килограмовия Калоянчо. Въодушевени, всички викат "Ура!", но една стара кримка ги сваля на земята - Калоянчо хубаво, ама ако ония дойдат да гепят Кичко със сила; ако решат да действат с хитрост - лошо, Калоянчо можеш да го излъжеш по-лесно от малко дете. С няколко десетки букви - освен борба има и футбол, освен сила има и хитрост и само футболните хора могат да спрат пехливаните, защото футболът е невероятно хитра игра. 

Това е положението, приятели! Да оставим "токсичните елементи" на токсикологиите, да включим някоя и друга мозъчна гънка и да се опитаме да измислим начин да спрем насилието и насилниците! Защото в най-скоро време доминаторите ще се превърнат в терминатори и тогава всяко вайкане, освен безполезно, ще стане и излишно.  

На инат

Може да е така, може да е иначе, може да е всякак, но туй момче Джей Ди Ванс ми прави много добро впечатление, при все че последното нещо, което ще направя, е да мина от дясната страна на барикадата (ей така - от инат, а не защото десните не са прави за много работи). Вчера човекът каза нещо много важно - Европа страда от отворените граници и липсата на свобода на словото. Наглед има противоречие, но всъщност Ванс е абсолютно прав.

Отворените граници доведоха до загуба на идентичност. Днес мнозина тръбят "Бъди себе си", но не само че не са себе си, а и са заменили това "себе си" за луксозно робство. От опакования Райхстаг на Кристо останаха само опаковките, Райхстагът го няма. Мулти-култито я докара дотам, че едно добре тунинговано нищо щъка по улиците на Стария континент и се чуди какво да прави. И понеже е изпразнено откъм разум и каквото и да било човешко съдържание - прави глупости.

Идентичността е много сложна материя. Тя е съчетание на нещо, с което се раждаш и разни работи, които придобиваш впоследствие. Ако бях поляк, например, със сигурност щях да съм от "Легия" - Варшава и с още по-голяма сигурност щях да ненавиждам орките. Уви! Българин съм. По случая съм от "Левски" - София и имам топло чувство към орките, въпреки всичките им старания напоследък да се изкензат върху това топло чувство. Да, аз мога да им кажа, че не са прави и вършат глупости, но да желая тяхното тотално унищожение просто не е в природата ми. То е като имотният спор с роднините ми навремето. Говорех им, предлагах им, подавах им ръка - те си знаеха своето и направо ме вбесяваха, но и за миг не съм си и помислял да ги ликвидирам. Друга тема е, че после стана на тяхното, за да открият 10 години по-късно колко съм бил прав...

По отношение на свободата на словото работите са още по-трагични. Когато те преследват заради правото ти да кажеш, че Урсула, например, е куха лейка и тежко корумпе, всъщност лишават тях си от коректив и друга гледна точка, а най-лесно и безметежно пропадат сляпо убедените в правотата си фанатици. Лошото е, че повличат и всички останали в пропастта. Защото го има и обратният случай - същите тия постоянно набеждаваха Жан Клод Юнкер, че е пиянде, но под неговата веща ръка Евросъюзът направо си цъфтеше и връзваше. Човекът и в сегашната тежка ситуация дава много разумни съвети, но няма кой да го чуе точно защото политкоректността е заглушила свободата на словото.

Та, таквизи ми ти работи с туй момче Ванс! Много точни попадения има. Но десен няма да стана. От инат, който е задължителна част от моята си идентичност.

За книжките и хората

Няма честни избори - няма демокрация, няма честно състезание - няма пазарна икономика. А там, където няма демокрация и пазарна икономика, има салфетки и написани проценти върху тях. Мисли за Румъния, гледай България!

Чело коте книжки. Незабравимата детска песничка на Дора Драганова казва всичко - и котенцата следва да четат книжки, за да се справят с техните си житейски задачки. Не така обаче стоят нещата в милата ни родина. Тук неграмотните са на мода, а посредствеността гарантира добро благосъстояние. И ако за мутрите с двете книжки за оцветяване това е нормално (те, милите, нямат и претенция за повече), то за "умните" и "красивите", изживяващи се като стожери на демокрацията и пазара, това, помоему, е недопустимо с оглед на "възвишените" им идеали, които всекидневно ни натрапват.

Следя дискусия в нета на двамина видни протестъри или антитръмпутинци, както е модерно да се рече. Обсъждаха някаква особено нашумяла книга. Похвално! Но по едно време единият от тях си призна, че не я е чел, а другият е бил разлистил отгоре-отгоре. И тогава ми светна, че умните и красивите четат само заглавията, които впоследствие размахват като лозунги. Ако бяха прочели целите книги, например "Съвременността" на Пол Джонсън или "Дипломацията" на Хенри Кисинджър, те може би щяха да се светнат какво точно прави Доналд Тръмп. Ако пък бяха само прелистили, страничка по страничка, 12-те тома "Изследване на историята" на Арнълд Тойнби, те може би щяха да загреят и защо го прави. Уви! Тези дебели тухли очевидно не са по интелектуалните им сили, с които непрекъснато се перчат, и за тях е по-лесно да размахват все по-нелепите си лозунги и да обиждат постоянно президента на най-мощната страна в света (който всъщност е доста умен човек и убеден патриот, разбира се, на собствената си родина). Само че обикновено обижда този, който не знае и няма нужните аргументи да защити мненията си. Същият, още по-обикновено, е и първият, който пламенно прегръща тоталитарните идеологии.

Не празнували, значи, Трети март... Прекрасно! Някой да ви пречи да НЕ празнувате!? Нещо повече - някой да ви пречи публично да изразите своето НЕпразнуване!? Тогава защо се гаврите с хората, които празнуват!? Смятате ги за по-нисши същества или нещо такова!? 

Демокрацията е естествена и многообразна среда, в която има място за всички. И колкото е по-голямо разнообразието, толкова е по-шарено и по-богато битието. Ще стане ли по-съвършена природата, ако се унищожат вълците и лисиците!? Съмнява ме. Стана ли по-смислена и благоденстваща България, след като разкарахте комунистите (и шестимата)!? Ами - очевидно не, защото сега няма кой да натиска публичните системи да заработят както подобава и да се намалят кражбите в тях. Нужно ли е да бъде унищожен всеки, който не разсъждава като тебе и няма ли това да доведе до окончателно затриване на човешкия интелект, ако не и род!? И тъй насетне, и тъй насетне... Само че, за да се отговори на тези въпроси, е хубаво да се четат книжки и то от корица до корица, а те, милите, четат само заглавията (между другото и пишат само заглавия). И това е най-сигурният път към салфетката с процентите.

***

Ненавиждам

празните

приказки

и

мъртвите

думи,

хвърлени

в пясъка,

които

никога

нищо

не казват.

Обичам

живото

слово,

грешно

и

шарено,

някакво

такова,

почувствало

смисъла,

казало

своята

истина.

Избори до дупка

 Всеки, който е играл футбол, карти, домино, шахмат, че дори бадминтон, е наясно, че е възможно да загубиш. Не е приятно, не е желателно, но е възможно. Такива са правилата на играта. Нещо повече - всеки, който е играл баскетбол, канаста, плажен волейбол, народна топка, че дори и "Не се сърди, човече!", е губил. И в това няма нищо страшно. Победите и загубите са суета, единственото важно, а и неизбежно е да се развиват знанията и уменията. И между другото точно загубите се оказват особено полезни в това похвално начинание. Те ти помагат да се усъвършенстваш, за да можеш следващия път да влезеш в играта по-нахъсан и по-подготвен.

Демокрацията е точно такава игра. Има печелещи, има губещи, но нито печелещите печелят винаги, нито губещите губят завинаги. Не за друго - невъзможно е. Властта изхабява, дори най-добрите идеи остаряват, а туй нещо, на което се намираме и все се караме за него, не престава да се върти. Това, което вчера е било хит, днес е демоде, а утре ще бъде утопия. Както казва известният немски социалдемократ Едуард Бернщайн - "Целта е нищо, движението е всичко". Разбира се, светът не е особено наклонен да вярва на добрите стари и скучни социалдемократи, но то и затова е цъфнал и вързал.

Опорочаването на изборния процес в Европа в последните години е удар срещу демокрацията и пазарната система. Като изключим Доброто старо Обединено кралство (но то не е част от ЕС), където желязната мажоритарна система си работи безупречно и няма загубили сърдитковци, в останалата част на Европа има съмнения не просто в изборния процес, но и в получените от него резултати. И даже христоматийната в тази патология наша родина вече не е сред челниците в това грозно, а и непрактично дело. В Румъния вече се стигна до отмяна на президентските избори заради водещата позиция на "нежелания" кандидат.

Няма нищо лошо в това да победи някой, който не ти е симпатичен. Демократичните избори не са конкурс за красота, а сито за кадърни администратори. Когато процесът е честен, ситото работи безотказно - искаш ли да се задържиш на власт, ще се стараеш да угодиш на избирателите, искаш ли да вземеш властта от позицията на опозиция, ще полагаш усилия, за да спечелиш доверието им. Развитието иска непрестанно движение. Всеки опит за застопоряване, присъщ на тоталитаристите, води до насилие, а оттам, рано или късно, до отрицателен отбор и регрес.

Да, ама - ще каже някой, и Хитлер идва на власт чрез избори. Което обаче съвсем не е вярно. Дори на последните що-годе демократични избори в Германия от март 1933 година (а те не са съвсем демократични и това потвърждава правилото) Хитлер не печели пълно мнозинство - не му стигат 36 места в парламента. Осигурява му ги добронамереният политкоректен патриот Алфред Хугенберг, който се е надявал, че ще командва парада в сянка. Само че става точно обратното и през ноември 1933 избори вече няма, тоест има, но Хитлер ги печели с 92 на сто, сиреч - няма. Всяка заигравка с тоталитаризма и тоталитаристите свършва зле за демокрацията. А и не само за нея.

Тъй че, приятели, когато хората изберат някой, който не ви е симпатичен, уважете избора им. Нека опита силите си! 4 години минават бързо - ако се справи - добре, ако не се справи - още по-добре. Важното е процедурата на честния изборен процес да се пази като нещо свято, защото тя гарантира непрекъснатостта на усъвършенстването. Не количеството, а конкуренцията създава качеството.

Носталгия

 Било е по Иван-Костово време. Джиткам си с трена към морето, а в купето се води класически въодушевен разговор за политика, спорт и музика. Водят го женица на средна възраст и някакъв дядо, а аз само седя и слухтя. По едно време женицата се изцепи, че при бай Тошо си било най-добре. Възмутих се до дъното на бездънната си каца на презадоволено младо същество, опиянено от многобройния и все демократичен избор от напитки и джойнт в оная култова епоха! 

Гледам със сегашните си очи на тая ситуация и единственото възмутително нещо, което виждам, съм аз самият - наперен хулиган с две гънки мозък, едната, за да се напие, другата, за да си купи билет за сектор "Б". Женицата всъщност не каза нищо възмутително. Тя разказа, подобно на много други пътуващи по купетата на БДЖ, историята на най-обикновения си живот. Самотна майка на две деца, мъжкият не понесъл отговорността на семейството и офейкал. Държавата обаче й помогнала с жилище и някой левец по бай Тошово и тя някак си се справила. Новото време я оставило без препитание и разноските по жилището започнали да тежат. Това беше в общи линии и като се тегли чертата, май женицата имаше всичките основания да бъде доволна от другаря Живков. Всеки гледа от своята си камбанария и точно заради това не е особено добра идея да се съдим един другиго. Още повече че колкото хора, толкова и камбанарии. Нелепо е, възкачен на собствената си камбанария, да не забележиш камбанариите и на другите. Пък и не е гот да биеш камбаната за щяло и нещяло.

Джордж Оруел е от заможно семейство. Нормално е за него СССР да е крачка назад.

Чарли Чаплин е отраснал в приюти. Нормално е за него СССР да е крачка напред.

Нито Оруел, нито Чаплин са били в СССР. Сигурно и това е нормално. Както е нормално вероятно, че Джордж Оруел от заможното семейство завършва живота си в бедност, а Чарли Чаплин от приюта в последните си дни се къпе в заслужено богатство. За мен не е нормално само, че болшевиките се припознаха в 1984, а не в уникалния талант на момчето от приюта, но това е друга тема.

Всеки има право на собствената си камбанария и на собствената си воля кога да бие камбаната Акъл от недозрял хулиган на пет големи и 10 грама джойнт - мерси! Помня го този - нищо не ставаше от него!

Фактчекнене

 Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно и защо не е вярно - това са подробности, които не интересуват гласоподавателите на ББППДБДПБСПННИТН.

Попаднах на фактчек на бомбардировките над Дрезден от 1945 година. Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно - броят на жертвите, начинът на изчисление, военната необходимост от този по същество варварски акт, това са подробности, от които вече и немският народ не бива да се интересува, защото Урсула забранява. Защо!? Е, сега. Раличка от едно време е над тия работи. Няма нужда от аргументация, когато има ясен лозунг. Многоуважаваният от целия български народ сър Уинстън Чърчил е наредил така и така е трябвало да стане в името на мира и демокрацията. Друга тема е, ама това вече не е фактчек, а лично мое си субективно становище, че бомбардировките над Дрезден са държавен тероризъм и целта им е да деморализират цивилното население, подобно на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки 6 месеца по-късно същата година, че унищожаването на европейски културен център като Дрезден е висша форма на циничен вандализъм, още повече че в града не е имало и един военен обект, че ако към убитите се прибавят ранените и безследно изчезналите, ще се получи ужасяващо число дори за широката рамка в това отношение на Втората световна, че самите сънародници на сър Уинстън дотолкова го "обичат", че на първите избори след победата над Германия на 5 юли 1945 с две ръце и над 3 милиона гласа повече го разкарват от властта. Да, ама не - рече Раличка, ако и да е от Белоградчик и съратник на борческия литературен кръг "Безусловно", флагман на битката за свободата на словото и словото на свободата от 90-те години на миналия век в Гвардейския факултет.

Фактчекът е игра за наивници. Всяко субективно, честно изказано, мнение е в пъти по-достоверно от него. Във фактчека няма факти, а само едно чекнене пред силните на деня, което поддържа илюзията за всемогъществото им, докато не дойде някой малко по-силен със своите си фактчекъри, който да изреве - фактчекът приключи, не е вярно, а на кое и защо се надяват само бъдещите каторжници!

Нещо

Покрай тържествата по повод светлата ми 48-ма годишнина пипнах някакъв грип. По случая горе-долу от седмица пазя кревата, внимавам да не се напрягам и гледам анимационни филмчета. Любимото ми е за Койота Уили и Бързоходеца (нахална и безпардонна земна кукувица). 

Тоя Уили ми е много симпатичен - уж е зъл, ама не е. Умен е, постоянно изобретява разни неща, за да хване птичето и да го направи на кавърма, но разните неща още по-постоянно се обръщат срещу него и по неизменнно правило накрая на всеки епизод той самият се превръща в кавърма. Домъчнява ми за горкото койотче, ама какво да се прави - на земята да си изобретателен не стига, нужен си е и малко късметец. Някои са я решили тая работа с угодничество към силните на деня, но и тяхната не е лесна - дните са различни, силните се сменят, а угодниците край нямат, че даже тръгват и да се бият, за да докажат кой от тях е по-угоден. Тая пазарна ниша отдавна е пренаселена. А и какво му е толкоз на Уили Койота!? Може би просто вкарва усилия в грешна посока и земните кукувици не са подходяща храна за него!? То и аз толкова години развивам разни идеи за разни неща и ги подхвърлям на разни хора, за да изям кавърмата накрая, но това не означава, че всичко е изначално погрешно. Просто попадам на такива, към които се отнасям като към свободни, а те пък още по-просто си обичкат робството. Абе, неслучайно си е нужен и малко късметец. Дайте ни малко късметец и ще видите вие какви ги можем с Уили Койота!

19 февруари

Хоро играят

демоните

в тъмнината,

обкръжили са

бесилото

на Левски.

И заедно

с тях

ликува

Сатаната

и дава тон

за пошла 

песен.

И студ,

и мраз,

и кървав месец.

Среднощен 

вятър зъл

нашепва:

"Надежда

всяка тука

оставете!".

Усмихва се

Апостолът на свободата.

В краката му

лежат оковите

на ада,

в сърцето му

блести

духът

на светлината,

душата му

лети.

Отваря се

вратата на 

небето.

Спасителят 

го чака.

Наглед суров,

но с поглед

благ и ведър.

За свободата на словото

 Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен била заплаха за демокрацията в Европа - изрева брюкселското зеле и се направи на обидено. 

И какво толкова каза човекът, че "заслужи" това порицание в стил лелка от детската градина се кара на детенце!? Ами каза истината - в Европа наистина няма свобода на словото, а там, където няма свобода на словото, демокрацията също е под въпрос.

Няма да се жалвам как с малцината истински журналисти в БГ, между другото - страна-член на Европейския съюз, побеляхме в битката за свобода на словото и печата. Ама само си побеляхме - файда никаква. И до днес имаме обществена телевизия, която поддържа високия жизнен стандарт на шепа хрантутници и техните потомства с пари на българския данъкоплатец. И до днес в частните медии, вместо журналисти, върлуват проводници и полупроводници на пошли PR-послания. И до днес продължава гаврата с добрия стар журналистически занаят. Кажете ми за 1 (една) криза, случила се на Стария континент и в милата ни родина в последните 20 години, за която сте чули и прочели различна, алтернативна позиция на човек, който застава пред вас с името и убежеденията си! Няма такава. Има само преповтаряне до припадък на официалните догми и то все по-пошло и некадърно.

Има един основен признак, който различава журналиста от мисирката - позицията на тялото спрямо властта. Мисирката е обърната с лице към властта, журналистът - с гръб. Мисирката е обърнала гръб на обществото. Журналистът е застанал с лицето си към него. В първия случай имаш куче-лизач, във втория - куче-пазач. Капиш или не капиш!? Да не обяснявам, че така наречените обществени медии са отживелица, че единственото, от което следва да се ръководи медията, е аудиторията си и тъй насетне и тъй насетне. То по същество и г-н Ванс не изрече нещо по-различно от алтернативна позиция, а урсулите-тоталитаристи му се обидиха. Кой е заплаха за демокрацията в случая - този, който споделя своята си, макар и различна позиция, или тези, които му се сърдят, че я споделя!? Плува ли корабче...

Журналистиката е неформална четвърта власт само когато има смелостта публично да изкрещи: "Царят е гол!", а не когато ни убеждава, че, видите ли, той всъщност е облечен, ама по новата рапърска мода.

Има и неутрони

 "Европа" - брутално велик филм от 1991 г. на гениалния датски режисьор Ларс фон Триер, за когото всеки човешки живот е от значение. Няма да го разправям - гледайте го! Ще се спра само на една сцена - свещеник, който твърди, че винаги трябва да вземаш страна, защото всички неутрални ще отидат в ада и Бог най-много наказвал безразличието. 

Какво наказва Бог най-много едва ли е ясно и на най-учения религиозен деец от което и да било вероизповедание в света. Малко да поназнайваш български и ще се усетиш, че неутралност и безразличие не са едно и също. А възпитанието в биполярност обикновено води до бум на биполярните разстройства.

Църквата, особено католическата, продължава да се прави на сляпа за вече очевидни, осветлени от науката, неща. В атома, тази основна градивна единица, от която дори и ние, говорещите маймуни, сме съставени, освен електрони и протони има и неутрони, че и още куп други частици - къде известни, къде не. Природата е по-гениална даже и от Ларс фон Триер! Когато играе Левски, в мен започват да бушуват протоните и става страшно. Когато играе ЦСКА (май вече отново ги има), се обаждат електроните и става още по-страшно, макар че ги уважавам - винаги е по-добре да имаш достоен враг, отколкото двуличен приятел. Ама когато играят Спортист - Своге срещу Ботев - Каспичан... Еми, нормално, люпя семки, пия швепс и ми е все тая кой ще бие. Това обаче не означава, че съм безразличен. Освободен от пристрастия, гледам играта обективно и мога да видя например, че "седмицата" на Каспичан не е лошо футболистче, а вратарчето на Своге е гола вода.

Неутралността помага на обективността, особено когато анализираш миналото. А и какво пристрастие да влагаш, когато гледаш миналото - то си е минало, не можеш да го върнеш, най-много да изкараш някой полезен извод. И понеже съм на датска вълна - длъжен съм да отбележа - детската книжка от времето на соца беше с класи над сегашните бълвочи! С класи като съдържание, с класи като илюстрации, с класи като превод! Конкретно - "Гуменият Тарзан" (издателство "Отечество", 80 и някоя си година) на не особено известния днес Оле Лунд Киркегор е номер 1 по всички изброени показатели, макар че срещнах в нета рецензия на съвременен малоумник, който твърди, че била слаба и неразбираема. То, като нямаш работещи елементи в онова пространство под шапката, е нормално гроздето да ти киселее... А "Гуменият Тарзан" не е обикновено грозде, а е от ония сортове, от които се правят най-добрите вина и коняци. Няма да преразказвам - прочетете я, но задължително в изданието от соца, има я по кашоните на уличните търговци (тогава и тиражите бяха стабилни). Ще дам само няколко жокера и един цитат. Виргил Дребосъка е от тия, които могат да превръщат обикновеното в необикновено, стига да има достатъчно ръжен хляб и лимонада, Иван Олсен е онова хлапе, което в даскало го пердашат за щяло и нещяло, а вкъщи се блъска с болните амбиции на биполярните си родители, а Топер не е особено красив, но има молив, с който рисува разни неща, които впоследствие оживяват. Ето го и обещания цитат, от "Ото е носорог" е:

"Господин Льове позвъни в полицията.

— Ало! — каза той. — Какво да правим?

— Ало! — обади се един полицай от другия край на телефона. — Ако питате мен, правете каквото искате — стига да не нарушавате закона."

Хитро, а!? Ами такава си беше детската литература по онова време - хитра като за малки хитрушковци, които впоследствие да станат големи хитряги и да не се връзват на биполярни глупости. Защото и онуй момче, датският принц Хамлет, освен или-или, ако включеше и неутроните в играта, имаше и нормален трети път - да хване Офелия за задника и дим да ги няма от гнилата Дания. Ръжен хляб и лимонада все някъде щяха да намерят по широкия бял свят. 

Пази се от боята 3

Умните общества дават маса пари за инакомислие, фантазия и нестандартни хрумвания. Те знаят, че туй нещо, на което се намираме, се върти и там, където сега е ден, само след няколко часа ще е нощ.

Глупавите общества "инвестират" в раболепие, послушание, политкоректност, клишета, заучени фрази и лозунги, които само да потвърждават нещастния мит за непогрешимостта на официалните им догми. Те се опитват да застопорят туй нещо, на което се намираме, така че в частта, която е тяхна, да има вечен ден, а останалото по-добре изобщо да не съществува.

Две и две е четири, ама само на български. На английски две е two, а на испански - dos. Ужасявам се от размерите на банването, на което съм бил подложен от сънародници-фактчекъри през последните години! Не обичам да се правя на жертва, ама откриващите ми се ден след ден от началото на тази година очертания на това банване направо не подлежат на разумно обяснение. Защо бе, хора!? Какво толкова лошо има в това, че като всеки обикновен човечец и аз имам своите си идеи и убеждения, както и демократичното право, дадено ми от Конституцията на Република България, да ги изкажа публично в някаква си форма!? Спорете с мен, критикувайте ме, ама забраняването говори лошо за вас - уж първи демократи, а всъщност пребоядисани болшевики. Още повече че винаги съм вярвал, че подобно на всичко на тази планета и моите си гугутки са спорни и нееднозначни. На книга съм анархолиберал, а и сам не зная какво е анархолиберализмът. Сутрин под влияние на сънища и кошмари, двойно кафе и три цигари съм категоричен сюрреалист. Вечер на няколко питиета като повечето нашенци ставам убеден патриот. Когато нямам пари съм комунист. Когато имам - много естествено, превръщам се в пръв капиталист. Къде е тук грехът бе, г-да правоверни инквизитори!?

Идеите са жив организъм в развитие. Те дишат, променят се, растат или се смаляват, раждат се или умират. Критиката и спорът, още древните римляни са го открили, повишават жизнеността на идеите. И обратното - вярата в непогрешимостта е смъртна присъда за всяка една от тях. Дразненето е основнен жизнен процес на тая странна планета и отстраняването на дразнителите е самоубийство. Неслучайно умните общества просперират, а глупавите поетапно си заминават, удавени в собствената си повръщня от лозунги и заучени фрази.

Пази се от боята 2

Сутринта някакъв бивш болшевик, доколкото има такива, търсеше помощ от Изкуствения интелект - да разчистел френдлистата му във ФБ от, цитирам, менте евроатлантици и менте борци срещу комунизма. Мислех да го заям, че ИИ трябва да почне "разчистването" от него самия, ама се въздържах. Първо - на тия съм им толкова трън в очите, толкова са ме нарочвали и толкова мръсотии са излели върху ми, че вече изпитвам ужас от подлостта, на която са способни. И второ - това е самата истина - няма по-големи врагове на комунизма от болшевиките и бивши болшевики също няма.

За да ми е хептен весела сутринта, друг бивш болшевик, коскоджамити академик, се изцепил, че тръмпизмът щял да спаси човечеството. Аз пък мислех, че комунизмът ще свърши тази достойна работа. То и "академикът" така "мислеше" преди 36 години. Шегата настрана - ако някой ми каже как се бори средновековие с още средновековие, олигархия с още олигархия, невежество с още по-голямо невежество, ще му дам 5 лева да пие едно кафе в сладкарница "Сряда".

Навремето пък трети такъв болшевик, също бивш, а то такива няма, ми обясняваше колко бил против бай Тошо, ама се притеснявал да му го каже, щото имал хубав апартамент, западна кола, бил уредил цялото домочадие на "отговорна" работа и тъй насетне. То че всяка хубава идея на тази планета пада жертва на користолюбиви нещастници - така е, ама и чак толкова не бива. Ще ми се един ден всички тия бивши болшевики, които не са бивши, защото няма такива, да бъдат изправени на другарски съд, съставен от истински комунисти. Ама истински, както сочи науката - принципни, свирепи, фанатици! Тогава да ги видя тези мекотели как се уреждат в живота за сметка на една велика, макар и на този етап утопична (сър Томас Мор е дал жокер), във своята философска същност идея.

Че е рано за комунизъм, рано е. Че може и никога да не дойде - може. Ама и че всички свестни хорица следва да се пазят от боята - следва. Колкото и пласта боя да туриш на един москвич, във ферари няма да се превърне.

Търси се читава идея

 България от 3 февруари 2025 година е въплъщение на идеите на победителите от 4 февруари 1997, може би по-точно на победителите от 10 ноември 1989 или пък всъщност на победителите от 9 септември 1944. 

Не ви харесва тази България!? И на мен не ми харесва, ама нищо не мога да направя - аз съм от страната на губещите и на трите споменати дати. На 9 септември отнеха собствеността и свободата на предците ми. На 4 февруари победи задкулисието, което не понасям, и същата година "Левски" не стана шампион. А на 10 ноември - да речем, че бай Тошо, при цялата му простотия, беше с една идея по-читав от наследилите го негови червени и сини съпартийци. 

Каква беше идеята на победителите? С две слова - пладнешки обир. Това и се получи на практика. а и нищо не можеш да кажеш, защото, казват, победителите не ги съдят.

Хамлетовският въпрос в момента е - какава е нашата идея, на милионите губещи, и изобщо имаме ли такава, или просто сме завладени от манията да опазим на всяка цена подхвърлените ни трохи!? Не е задължително всички идеи да се въплътят, но хептен без идея няма начин да се надяваме на каквото и да било по-добро въплъщение.

Драмата на социокапа

 Да гледаш отдалече не е като да гледаш отблизо, още по-малко пък отвътре.

36 години по-късно отново гледах филма на Николай Волев "Маргарит и Маргарита". Навремето бях много впечатлен, впечатлих се и сега. Филмът е хубав, направен. Сценарият му сценарий, режисурата му режисура, операторското майсторство също е на ниво. Музиката на Георге Замфир е направо страхотна! Чудя се дали човекът е видял някой лев хонорар за авторски права, подобно на съвсем заслужените британски лири, които е получил през 1976 от "Би Би Си" за същата мелодия, използвана като заставка на тяхно предване, ама да не изпадам в дребнавости. Филмът е хубав, направен. Но разобличаването на соца в него, ако е изобщо разобличаване, свършва точно на 20-ата минута. Останалото го има по цял свят и то откакто свят светува. 

Накратко, точно за тия 20 минутки. Двамина ашлаци, минаващи за ученици, нахълтват в кабинета на директора на даскалото, започват да се млатят като за световното по ММА, а единият даже налита и на самото началство. Сащисан, изумен и разгневен директорът им налага смешно от гледна точка на днешния материален и рационален свят наказание, което впоследствие е напълно склонен да замени срещу едно искрено извинение. Само че единият от ашлаците е класически соц - горделив, непреклонен, без задна скорост и без спирачка, покоряващ сияйни висини (най-вече с юмруци), и отказва да се извини с мотива, че нямало за какво (опитът да пребиеш даскал е "няма за какво"). После все така наперено и горделиво напуска даскалото веднъж и завинаги и се впуска заедно с гаджето си в дълбините на живота. И започва драмата, каквато я има по целия свят и то откакто свят светува - съвсем нормално е двамина млади, неопитни, непокорни и неграмотни, без образователен ценз да се сблъскат с далавери, престъпност, измами, похотливи шефове и прочее неприятни ситуации. Това може да се случи не само в БГ от соца, ами и в САЩ от 80-те, Франция от 60-те и Буркина Фасо от 2013 година.

Представете си сега тия 20 минутки да се случват в английско училище, например, от годината на филма - 1988, или даже от днес. На двадесет и седмата секунда е повикана охраната на училището, а на втората минута пристига полицията! Г-н директорът изобщо нямаше да се церемони, а щеше да се постарае хулиганите директно да напуснат системата на образованието и да станат постоянни клиенти на онези специфични институции, от които дори и мафиотите се боят. Горделивецът, много естествено, щеше да бъде изгонен и от вкъщи, защото там родителите те гледат обикновено, докато учиш, и то отново при условие че спазваш правилата на играта. Нататък не е интересно, тоест - щеше да е същото като във филма, ако не и по-зле, защото за повечето стабилно платени житейски позиции в Добрата Стара Англия искат стабилен образователен ценз, възпитание и добро поведение.

Презадоволеният български соц, особено този от 60-те и 70-те, разглезен от привилегии и придобивки, ненаучен да разсъждава с главата си, подведен от леснотията на кувьоза, в който отрасна, не разбра една проста истина - коренът на свободата и благополучието на Западния свят, особено на протестантския, е съставен от векове дисциплина и самодисциплина. Кражба, неуважение към хора и институции, скатаване, неподплатено перчене, успех без усилие - 90% процента от хората там дори и не си ги помислят тия работи, най-малкото защото са чели, че допреди някакви си 150 - 160 години за кражба на стойност над 12 пенса в Добрата Стара Англия се е полагало само едно - да гушнеш букета на държавни разноски. Той неслучайно и Волев, Бог да го прости, бяга от там обратно в соц. БГ. Човекът поне беше дотолкова умен, че да не плюе безразборно оная система за разлика от лигльовците от 60-те и 70-те. Те така мощно заклеймиха собствения си кувьоз, че сами себе си лишиха от присъщата и най-благоприятна за тях жизнена среда.  

Под възглавката

 Негово превъзходителство Делян Великолепни рече и отсече:

- "Лукойл" да се прибере в държавата!

Разплаках се от умиление. Мислех си, че с другаря Виденов сме последните бавноразвиващи се адепти на държавното и държавата. С още по-голямо умиление си спомних за лицето Иван Йорданов Костов. До неговото величайше управление светът не знаеше що е то фалирала петролна рафинерия, независмо частна или държавна, щото пазарът не пита чие е, а дали печели, пък точно тази сфера да губи... Костов ги фалира две - плевенската я затри тотал, а бургаската дотам, че да я шитне почти като подарък на иначе омразните му руснаци.

И ако си мислите, че родината ни е съвсем изтрещяла, то значи не сте ходили скоро на Запад. Там на мила среща с чичко Мъск лидерицата на "Алтернатива за Германия" обяви Хитлер за комунист. Сега, разбира се, това са камъни в нашата градина - моята и на другаря Виденов, но ний сме толкоз свикнали да сме виновни за всичко, че туй нящо изобщо не ни прави впечатление. Но мацката много трябва да внимава - тези обиди към фюрера могат да й костват кариерата. Мнозинството човек на тая планета подозира сънародниците й, че заспиват с неговия портрет под възглавката.  

Пази се от боята!

 Покрай победата на бай Тръмп родната вечно пребоядисваща се пасмина, сакън да не я помислят за неправоверна, рязко взе завоя и започна да плюе по всичко що е либерално. То е набиване на канчето, то е наместване на манерката, то е преследване до дупка веднъж и завинаги, то е чудо. Вярно е, че либералите стигнаха до някои странности и крайности, но такива крайности и странности проявяват всички сапиенси, които имат честта временно да населяват тази странно-крайностна въртяща се елипса. Както сполучливо отбелязваха свети Августин Блажени и учителката ми по философия г-жа другарката Кожарова - цаката е в мярата. Това, разбира се, не им пречеше да се ненавиждат по идеологически причини. Сполучливото отбелязване си е сполучливо отбелязване, а идеологическите причини са си идеологически причини. Десетки ученици и адепти на свети Блажения и на г-жа другарката пострадаха невинно заради тяхната вражда, но кой е казал, че сполуката и идеите не изискват жертви!? Кой!? Посочете ми го с пръст и ще ви кажа дали е този.

Нагледал съм се и съм се напатил на странности и крайности. Първо се натъкнах на странностите и крайностите на болшевиките, после на псевдодемократите, после на либералите, сега е ред на консерваторите. И всичко това в съчетание с моите си гугутки! Трудно се издържа на тази крайно-странностна елипса! Добре че се върти, та да има разнообразие! В тоя хаос от разсъждения - дали след консерваторите на портата на историографията и графоманията не тропат отново комунистите!? Защото странностите и крайностите имат тая лоша черта - писват и превъртат играта.

Победата на бай Тръмп си е победа на бай Тръмп. На тая планета има място и за "леберала" бай Ганьо, и за "консервата" бай Иречек, и за свети Августин, и за г-жа другарката Кожарова, че даже и за вечно пребоядисващата се пасмина, ако и да се борят взаимно да се изпъдят. Не могат, защото очевидно не ги решават те тия работи. Та по случая, преди да сме стигнали до поредните странности и крайности, хайде да вкараме малко мяра в ситуацията! От нея поне глава не боли, докато в боята има прекалено много омайни вещества, а дори и анрхолибералите знаем, че наркотиците вредят на личното и общественото здраве.  

ЧРД, Волфганг Амадеус!

 Излюпвам се навръх рождения ден на Волфганг Амадеус Моцарт. Пускам си 40-ата симфония и се отдавам на усещания за хармония, слънчице и купища хубави неща, които непременно ще се случат.

В 12 часа на обед вече съжалявах, че не започнах деня с "Рън ту дъ хилс" на Айрън Мейдън.

Някакъв батка в рейса се опита да счупи прозореца - шофьорът карал бавно. Убеден съм, че тоя щеше да направи същото, дори ако шофьорът караше с двеста. Подметката, която ми продадоха за закуска, със сигурност трябва да върви с хапчета против киселини. Мацката от павилиончето ме уби с кисела физиономия заради едно двойно кафе с половинка минерална вода, почтено заплатени с три левечета на монети. Лелката от Данъчното положи титанични усилия да ме върне "за друг път". И успя! В погледа й беше изписано с ееееееееей, такива големи букви: "Алоооооо! Не ми се прави на честен данъкоплатец! Това да не ти е Америка!". Накрая някакъв колоездач ме забърса на тротоара. На тия и на тротинеткаджиите очевидно няма кой да им обясни, че тротоар и велоалея са две доста различни неща.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ. Той се намира в менгеме. Отгоре са мутрите, айдуците, приматите и прочее разбойници, които са сложили бариери на всички входове и изходи към материята и не пускат, без да те изръсят. Отдолу са псевдоинтелектуалните мекотели, които ти бъркат в малкия мозък и настойчиво те карат да се предадеш. Менгеме, братле, задачата няма решение! По-умните бягат към белия свят, по-глупавите стоим и се задушаваме.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ, ала и не влизам. Защото самите хора избраха да са платени роби и отхвърлиха свободата с нейните хиляди безплатни възможности. Само си представете, ако към тия две-три положителни неща от соца (прилично структурирани и философски издържани социални системи, собствени градски жилища, макар и панелни, и тук-таме работещи и печелещи индустриални мощности) бяха прибавени всички предимства на Демокрацията и Пазара - наследени от баба и дядо купища земи, гори и всякакави имоти, свободно придвижване из целия свят, пълни магазини, предприемачество, възможност за развиване на свободни професии и занаяти и тъй насетне, и тъй насетне. Имаше ги всичките предпоставки за Моцарт, стигна се до Преслава и Азис. Защо? - ще питат не без основание днешните деца. И хич не бива да ги лъжем. Моите "защото" са две, за повече нека питат и други.

Първото "защото" - свръхестественото и противоестественото надделяха над естественото.

Второто "защото" - образованите и самообразованите от 90-те на миналия век, изнежени от образование и самообразование, се предадоха без бой.

Туйто. Прощавай, приятелю Моцарт, твоят свят засега се отлага. На това прокълнато място, където винаги ще воюват Европа и Ориента, без чичко Брус Дикинсън и Мейдън няма как да се мине.

За либерализма и мъката на пастор Глистев

 То си мисли, че е, ама не е и само си губи времето да те убеждава. Идеята е тънка работа - когато я нямаш, по-добре си замълчи и живуркай, както намериш за добре.

Основата на либерализма е свободата. Идва си от самата добра и стара латинска дума. Не можеш да си либерал, ако поставяш други неща над свободата. Родният умно-красивитет, който вече 30 години вряска по медии и площади за щяло и нещяло, няма как да е либерален. Той поставя мангизите и себе си над свободата, демек - изповядва друга идея. Наречи я користолюбие, наречи я сребролюбие, наречи я алчност - няма да сбъркаш. И на всичкото отгоре толкова е убеден в "правотата" си, че няма да падне по гръб, дори ако тая му "правота" го заплете право в корените на кривата круша.

Събуждам се днес и що да видя - пастор Глистев се репчи на аудиторията. Имало, вика, само добро и зло, трето няма. Смееш ли да го обориш тоз велик инквизитор!? Доброто, разбира се, е той самият, а всички останали сме някакви семпли 2D обекти, които незнайно защо пълзят по плоската земя, удобно разположена на гърбовете на 5 коня, 2 слона и няколко хипопотама. Свободата, Санчо!? Стига бе - не на мене тия пет лева. Нужни са ми поне 10 хилядарки.

От известно време водя една групичка в "Мета" - за местни проблеми и местни решения. За тия вече 7 - 8 години се старая да няма цензура и всеки да си пуска, каквото му е на сърце и душа. С цел демокрация поставих повечко админи - да се контролират взаимно и да се пазят от нечестиви помисли. Голяма грешка, сър! Дай на нашенеца власт и му гледай сеира! Не стига, че туриха бан на рекламите на любимата ми пицария, ами само пръст да покажа и гледай какво става. То са ругатни, то са обиди, то е огън, то е жупел. Рекордът е над 200 таквизи хубавини под един пост! Това как да е - свобода на словото, търпиш си последствията. Ама тия юнаци съвсем настояват да спра да си казвам мнението, за каквото и да било. Либерализъм, бате, и в червата! Чорба да си свариш! "Леберал" е бай ти Ганя, бай Иречек, и копче не можеш да му кажеш, защото ще ти го завре в носа.

Свободата, много естествено, е относително понятие, подобно на всичко от Айнщайн насам. Тя е обратното на ограничението и регулацията. И понеже видимо има някакви граници е добре да се установи къде точно минават те, за да няма излишна чатарапатара. От 30 години повтарям идеята за четирите основни свободи на Франклин Делано Рузвелт - свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода от недостиг, свобода от страх. Човекът го е казал по-обширно и красиво, но ако го цитирам едно към едно, днешната средновековна реалност хептен няма да го разбере. Още повече че тия 4 свободи вървят в комплект - една да я няма е все едно да ги няма и четирите. Обяснено съвсем простичко - минавам преди време по централните пловдивски улици и виждам жена в бурка да продава в китно павилионче за закуски. Свобода на вероизповеданието - да, няма проблем. Свобода от недостиг - ясно, има работа жената, едва ли гладува. Обаче свобода от страх и свобода на изразяването... Дали!? Съмнявам се. Но продължавам да повтарям принципите на Рузвелт, точно защото си мисля, че той е на много прав път, а и по негово време Америка беше наистина велика.

Принципите на либерализма се отнасят до светската държава. Дали ще тръгнем от Марк Аврелий или от Джон Лок - все тая. Говорим за светска държава, в която има свобода, знание и търпимост към различното и различния. Това е основата. За надграждането има хиляди полезни книжки и милиони успешни или неуспешни примери. Четете, образовайте се, знайте! Тя все пак се върти, ако и на пастор Глистев да не му изнася.

За двуличието и лицемерието

 Българският език е по-прецизен от таблицата за умножение. В него всяка дума си е на мястото и няма нещо, което да не можеш да изразиш с думи. Той е най-голямото богатство не само на тая пропаднала територия, но, без излишна скромност, и на целия ни пропадащ стар континент.

На български двуличие и лицемерие са две много различни работи.

Двуличие означава да имаш едно лице за себе си и друго за другите. В обществото надяваш маската и се правиш на това, което не си, а пред себе си се разкайваш и плачеш, че си допуснал такава гадост. Двуличникът обикновено не изразява себе си, а някого другиго, обикновено силния на деня, за да получи определена изгода.

Лицемерието си е речено направо - да мериш на лице, без да забелязваш душевността, ума, сърцето, талантите, качествата на човека отсреща.

Днешната българска реалност се крепи на двуличието и лицемерието. Двуличниците и лицемерите са силните на деня, те определят посоката, те не излизат от телевизорите, те пропагандират "философията" си, те определят правилата и те "управляват", не може да не им се признае, с покъртително умение... катастрофата. Гледаш го - лице, едно такова напарфюмирано и напудрено, а зад него нищо, едно голямо голо и политикоректно НИЩО. Но НИЩО с претенции. Е, няма начин такова общество да бъде проспериращо... Проспериращите общества залагат на знания, умения, честност, почтеност, отстояване на личната идентичност, често пъти инакомислие, че дори и еретизъм. Ако Елизабет Първа, например, беше политкоректна, още щеше да чака благословии от папата, армадата на враговете на нейния народ щеше да си стои непокътната, а сър Френсис Дрейк при всички положения щеше да виси в неестествено положение и хладен на някоя топола до стадиона на "Нотингам Форест". Бай Ганьо още си мисли, че двуличието и лицемерието всъщност са неговото най-важно средство за оцеляване, но тоя път номерът няма да мине.

Като всяко верноподанно говедо вчера и аз изслушах речта на баш шефа Тръмп. Не знам с какво основание родните лицемери и двуличници (а може би просто неграмотни тапети) оспорват избора на американския народ, но човекът обеща нещо много важно, което се отнася до мен и моя занаят - отмяна на цензурата и възвръщане към свещения принцип на свободата на словото. Дано си изпълни обещанието! Защото там, където има свобода на словото, двуличниците и лицемерите не виреят. Те обичат да вършат пъклените си дела на тъмно.

Северозападнала легенда

 От всичките невероятни истории на родния Северозапад най-сладка е легендата за името на село Вещица.

Препускал си турският паша някъде из Белоградчишко и що да види - на една рекичка се плицикали неколцина нашенки по без бански. Вместо да оплакне очи, дето се вика, или да се възползва от привилегированото си обществено положение, човекът дал газ на коня и дим да го няма. Чак като се отдалечил на безопасно разстояние, демек стигнал крепостта във Видин, пашата спрял, хванал се за главата и започнал да нарежда:

- Вещици, вещици! Вай, вай, вай! Вещици, вещици!

Горкият! Завалията - казано на тогавашен жаргон...

Благословени са тия вещици! Благодарение на тях днес не само го има село Вещица, но и с умиление си спомняме за патриарх Евтимий, да речем. Защото, ако беше останало на тогавашните нежни душици, които толкова приличат на нас, днешните нежни душици, работата отиваше хептен на изуй гащи. Дайте, ако не друго, да бъдем откровени! Българето сме умни и съзерцателни мечтатели, силни на думи, книга и пет гроздови, ала слаби и страхливи във вземането на решения, царе на преклонената главица, тънките сметки и извъртането на 180 градуса и чужди на войната, освен ако не сме под командването на способен главатар. Неслучайно с умиление споменаваме името на светия Патриарх - на него, милия, се падна честта да е последният военен защитник на Търновската крепост, отсрамвайки всички ония позорни кралимарковци, които или избягаха, или скатаха, или просто се дадоха без бой на поробителя.

Сега, понеже ще ме емнат патреотето с хорцата, носиите, пилоните и знамената... Само на два километра от нашенско, преджапвайки хубавия син Дунав, във Влашко, никога през ония знакови 5 века не е имало османлия управител. Винаги е бил местен! Да, в определен период назначаван от султана, но местен - от местен произход и с местно вероизповедание. Щото Влад Цепеш, толкоз одумваният Дракула, при османското нашествие не се отдава на мистика, романтика и метафизика, ами, използвайки добрата стара физика, набучва едни 20 хиляди глави с чалми на кол по пътя към столицата си и... Нормално - завоеователите започват да стъпват по-внимателно по ония земи, че даже и се отказват да ги завоюват докрай. То любов, любов, ама в трудни времена добрият стар страх като че ли върши по-добра работа.

Та туйто - лоша дума за "вещиците" да не съм чул, за патриарх Евтимий - съвсем и да си налягаме парцалките, защото любов, любов, ама май идат трудни времена.

Нестандартно от един неспециалист

 Флиртуваме си с едно доста по-младо от мен момиче в едно доста забутано градче на Южна България, близо до Пловдив, почти като във великото парче на "Джърни". Въпреки "преклонната" ми възраст понякога все още ме бива - тренирам (ама не фитнес), а и вече все по-често оставям чашката на спокойствие.

- Ти си толкова готин! - вика ми момичето - Защо не си създал семейство, деца...!?

- Защото исках нещо невъзможно, ама не дават.

- Какво!?

- Исках като баба и дядо - 50 години заедно в една посока и без една лоша дума.

- Че то това и аз го искам, ама в днешно време май наистина не може... Защо ли е така!?

- Не знам. Вероятно баба и дядо са имали по-малко претенции за и в живота, а ние, заобиколени от хиляди, често пъти ненужни неща, сме загубили сетива за важното. Не знам.

Момичето се усмихна и ме хвана за ръката.

Можете да отречете съществуването на Създателя, но не и неговото чувство за хумор. Мъжкият проблем е ясен. Той е физически - размножителната и отделителната система бая се припокриват. Ако не се цвърка течност отвреме навреме според индивидуалните потребности, това влияе зле на здравето. Прочетох го в дневника на един велик българин - екзарх Йосиф Първи. И той, въпреки сана си, се замисля за жена поради проблема с "жидкостта". Преди да го осъдите, защото много обичате да съдите - това е човекът, благодарение на когото Македония беше наша и това е човекът, когото не послушахте и загубихте същата тая многострадална територия. Та накратко - физиологията често пъти кара мъжа да общува с партньори, които не са му особено по сърце. По същия начин психологията от своя страна кара жената да прави същата глупост. Дълго време потискана и обявявана за слаба и негодна, тя все още не може да се освободи от предразсъдъците си и да извика на някой по-стеснителен - "хей, пич, харесваш ми". За жалост еманципацията е само дума, зад която не стои почти нищо реално. Единици са дамите като сестрите Бронте или Астрид Линдгрен, които смело и неотстъпчиво показват характер, освобождават се истински и разкриват таланта си, който, оказва се, по нищо не отстъпва, че даже и надминава този на колегите им мъже. Ама освен дупе за тая работа се иска и смелост, защото цената, която заплащат тия велики жени, никак не е малка. Но пък си заслужава, защото именно те заявяват най-важната претенция на женската половина - да бъде еманципирана, а не постоянно фигурирана (който е чел Карлсон - ще се сети).

Проучване от тази година показва, че над 80 процента от мъжете и жените в Европа искат само един партньор и ако не завинаги, то поне задълго. Тоест - те искат като баба и дядо. Защо не се получава!? Ами най-вероятно защото няма взаимност. Пише го и в онова толкова одумвано, а по същество религиозно четиво "Кама Сутра" - тая работа не е като оная работа и става само по взаимно желание. А днешният човек няма нито смелостта да запали искрата на взаимното желание (няма никакво значение кой от двамата ще я запали), нито умението да разгори хубавия и равномерен огън, нито пък търпението да се сварят компотите. А и за какво са тия искри, огньове и домашни консерви, при положение че в магазина има всичко.