вторник, 18 март 2025 г.

Доминатори

Не е вярно, че социалните мрежи формират каквото и да било, те са пространство, в което се изявява вече формираното, те са огледало, пред което се перчи все по-неувереното и деградиращо човечество. Толкова срещаното "Чистя листата си от токсични (колко зловещо!) елементи" всъщност е израз на опит за доминация на едно потиснато и доминирано същество, което са излъгали, че като надува виртуални мускули, ще се справи по-добре в реалния мускулест свят. Уви - минус и минус дават плюс само в математиката и глупостта не може да бъде преборена с повече и по-внушителна глупост.

България от 2025 е светът на победилата мутра от 90-те на миналия век. Този свят е наглед напомпан и силен, но е по-кух от кратуните в задния двор на бай Желязко от село Злокучене, Самоковско и няма начин лицемерието да го изпълни със съдържание. 

Днес у нас много се говори за насилието над жени. Само се говори! Зад празните приказки е скрита горчивата истина, че женското начало е в пъти по-бито и унижавано отпреди 30 години, с тая разлика, че днес има повече пари и луксозни аксесоари, с които се затваря устата на тия по-нежни 51,237 процента от България.

Днес, 18 март, всички сме супер възмутени от насилието над животни. Но зад справедливите ни чувства са скрити десетки години мълчание за мутренските извратености - от поголовното развъждане на питбулите, които бастисаха домашните любимци на десетки свестни хорица до организираните за пари кървави кучешки и петльови борби (обичат си борбата и туйто).

Днес постоянно тръбим, че трябва да запазим децата от различните наркотични вещества. Но зад това наистина важно тръбене стоят десетки години бездействие, в които като държава и общество допуснахме дилърите до оградата на всяко едно българско училище. 

Изобщо - положението е "Надежда всяка тука оставете", но ние продължаваме да упорстваме и да надуваме виртуални мускули, чистейки от "токсични елементи" френдлистите си в "Мета". А цаката май е съвсем друга...

В новелата "Цар Футбол" на великолепния, макар и позабравен Антон Антонов - Тонич е описана следната забавна ситуация. В китно провинциално градче злодеи ще крадат голямата звезда на местния отбор Кичко Кокичков. По повода се събират футболните хора и започват да умуват как да спасят положението. Някой предлага да прикрепят към звездата най-добрия борец в областта - 130-килограмовия Калоянчо. Въодушевени, всички викат "Ура!", но една стара кримка ги сваля на земята - Калоянчо хубаво, ама ако ония дойдат да гепят Кичко със сила; ако решат да действат с хитрост - лошо, Калоянчо можеш да го излъжеш по-лесно от малко дете. С няколко десетки букви - освен борба има и футбол, освен сила има и хитрост и само футболните хора могат да спрат пехливаните, защото футболът е невероятно хитра игра. 

Това е положението, приятели! Да оставим "токсичните елементи" на токсикологиите, да включим някоя и друга мозъчна гънка и да се опитаме да измислим начин да спрем насилието и насилниците! Защото в най-скоро време доминаторите ще се превърнат в терминатори и тогава всяко вайкане, освен безполезно, ще стане и излишно.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар