За свободата на словото

 Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен била заплаха за демокрацията в Европа - изрева брюкселското зеле и се направи на обидено. 

И какво толкова каза човекът, че "заслужи" това порицание в стил лелка от детската градина се кара на детенце!? Ами каза истината - в Европа наистина няма свобода на словото, а там, където няма свобода на словото, демокрацията също е под въпрос.

Няма да се жалвам как с малцината истински журналисти в БГ, между другото - страна-член на Европейския съюз, побеляхме в битката за свобода на словото и печата. Ама само си побеляхме - файда никаква. И до днес имаме обществена телевизия, която поддържа високия жизнен стандарт на шепа хрантутници и техните потомства с пари на българския данъкоплатец. И до днес в частните медии, вместо журналисти, върлуват проводници и полупроводници на пошли PR-послания. И до днес продължава гаврата с добрия стар журналистически занаят. Кажете ми за 1 (една) криза, случила се на Стария континент и в милата ни родина в последните 20 години, за която сте чули и прочели различна, алтернативна позиция на човек, който застава пред вас с името и убежеденията си! Няма такава. Има само преповтаряне до припадък на официалните догми и то все по-пошло и некадърно.

Има един основен признак, който различава журналиста от мисирката - позицията на тялото спрямо властта. Мисирката е обърната с лице към властта, журналистът - с гръб. Мисирката е обърнала гръб на обществото. Журналистът е застанал с лицето си към него. В първия случай имаш куче-лизач, във втория - куче-пазач. Капиш или не капиш!? Да не обяснявам, че така наречените обществени медии са отживелица, че единственото, от което следва да се ръководи медията, е аудиторията си и тъй насетне и тъй насетне. То по същество и г-н Ванс не изрече нещо по-различно от алтернативна позиция, а урсулите-тоталитаристи му се обидиха. Кой е заплаха за демокрацията в случая - този, който споделя своята си, макар и различна позиция, или тези, които му се сърдят, че я споделя!? Плува ли корабче...

Журналистиката е неформална четвърта власт само когато има смелостта публично да изкрещи: "Царят е гол!", а не когато ни убеждава, че, видите ли, той всъщност е облечен, ама по новата рапърска мода.