Драмата на социокапа

 Да гледаш отдалече не е като да гледаш отблизо, още по-малко пък отвътре.

36 години по-късно отново гледах филма на Николай Волев "Маргарит и Маргарита". Навремето бях много впечатлен, впечатлих се и сега. Филмът е хубав, направен. Сценарият му сценарий, режисурата му режисура, операторското майсторство също е на ниво. Музиката на Георге Замфир е направо страхотна! Чудя се дали човекът е видял някой лев хонорар за авторски права, подобно на съвсем заслужените британски лири, които е получил през 1976 от "Би Би Си" за същата мелодия, използвана като заставка на тяхно предване, ама да не изпадам в дребнавости. Филмът е хубав, направен. Но разобличаването на соца в него, ако е изобщо разобличаване, свършва точно на 20-ата минута. Останалото го има по цял свят и то откакто свят светува. 

Накратко, точно за тия 20 минутки. Двамина ашлаци, минаващи за ученици, нахълтват в кабинета на директора на даскалото, започват да се млатят като за световното по ММА, а единият даже налита и на самото началство. Сащисан, изумен и разгневен директорът им налага смешно от гледна точка на днешния материален и рационален свят наказание, което впоследствие е напълно склонен да замени срещу едно искрено извинение. Само че единият от ашлаците е класически соц - горделив, непреклонен, без задна скорост и без спирачка, покоряващ сияйни висини (най-вече с юмруци), и отказва да се извини с мотива, че нямало за какво (опитът да пребиеш даскал е "няма за какво"). После все така наперено и горделиво напуска даскалото веднъж и завинаги и се впуска заедно с гаджето си в дълбините на живота. И започва драмата, каквато я има по целия свят и то откакто свят светува - съвсем нормално е двамина млади, неопитни, непокорни и неграмотни, без образователен ценз да се сблъскат с далавери, престъпност, измами, похотливи шефове и прочее неприятни ситуации. Това може да се случи не само в БГ от соца, ами и в САЩ от 80-те, Франция от 60-те и Буркина Фасо от 2013 година.

Представете си сега тия 20 минутки да се случват в английско училище, например, от годината на филма - 1988, или даже от днес. На двадесет и седмата секунда е повикана охраната на училището, а на втората минута пристига полицията! Г-н директорът изобщо нямаше да се церемони, а щеше да се постарае хулиганите директно да напуснат системата на образованието и да станат постоянни клиенти на онези специфични институции, от които дори и мафиотите се боят. Горделивецът, много естествено, щеше да бъде изгонен и от вкъщи, защото там родителите те гледат обикновено, докато учиш, и то отново при условие че спазваш правилата на играта. Нататък не е интересно, тоест - щеше да е същото като във филма, ако не и по-зле, защото за повечето стабилно платени житейски позиции в Добрата Стара Англия искат стабилен образователен ценз, възпитание и добро поведение.

Презадоволеният български соц, особено този от 60-те и 70-те, разглезен от привилегии и придобивки, ненаучен да разсъждава с главата си, подведен от леснотията на кувьоза, в който отрасна, не разбра една проста истина - коренът на свободата и благополучието на Западния свят, особено на протестантския, е съставен от векове дисциплина и самодисциплина. Кражба, неуважение към хора и институции, скатаване, неподплатено перчене, успех без усилие - 90% процента от хората там дори и не си ги помислят тия работи, най-малкото защото са чели, че допреди някакви си 150 - 160 години за кражба на стойност над 12 пенса в Добрата Стара Англия се е полагало само едно - да гушнеш букета на държавни разноски. Той неслучайно и Волев, Бог да го прости, бяга от там обратно в соц. БГ. Човекът поне беше дотолкова умен, че да не плюе безразборно оная система за разлика от лигльовците от 60-те и 70-те. Те така мощно заклеймиха собствения си кувьоз, че сами себе си лишиха от присъщата и най-благоприятна за тях жизнена среда.