Има и неутрони

 "Европа" - брутално велик филм от 1991 г. на гениалния датски режисьор Ларс фон Триер, за когото всеки човешки живот е от значение. Няма да го разправям - гледайте го! Ще се спра само на една сцена - свещеник, който твърди, че винаги трябва да вземаш страна, защото всички неутрални ще отидат в ада и Бог най-много наказвал безразличието. 

Какво наказва Бог най-много едва ли е ясно и на най-учения религиозен деец от което и да било вероизповедание в света. Малко да поназнайваш български и ще се усетиш, че неутралност и безразличие не са едно и също. А възпитанието в биполярност обикновено води до бум на биполярните разстройства.

Църквата, особено католическата, продължава да се прави на сляпа за вече очевидни, осветлени от науката, неща. В атома, тази основна градивна единица, от която дори и ние, говорещите маймуни, сме съставени, освен електрони и протони има и неутрони, че и още куп други частици - къде известни, къде не. Природата е по-гениална даже и от Ларс фон Триер! Когато играе Левски, в мен започват да бушуват протоните и става страшно. Когато играе ЦСКА (май вече отново ги има), се обаждат електроните и става още по-страшно, макар че ги уважавам - винаги е по-добре да имаш достоен враг, отколкото двуличен приятел. Ама когато играят Спортист - Своге срещу Ботев - Каспичан... Еми, нормално, люпя семки, пия швепс и ми е все тая кой ще бие. Това обаче не означава, че съм безразличен. Освободен от пристрастия, гледам играта обективно и мога да видя например, че "седмицата" на Каспичан не е лошо футболистче, а вратарчето на Своге е гола вода.

Неутралността помага на обективността, особено когато анализираш миналото. А и какво пристрастие да влагаш, когато гледаш миналото - то си е минало, не можеш да го върнеш, най-много да изкараш някой полезен извод. И понеже съм на датска вълна - длъжен съм да отбележа - детската книжка от времето на соца беше с класи над сегашните бълвочи! С класи като съдържание, с класи като илюстрации, с класи като превод! Конкретно - "Гуменият Тарзан" (издателство "Отечество", 80 и някоя си година) на не особено известния днес Оле Лунд Киркегор е номер 1 по всички изброени показатели, макар че срещнах в нета рецензия на съвременен малоумник, който твърди, че била слаба и неразбираема. То, като нямаш работещи елементи в онова пространство под шапката, е нормално гроздето да ти киселее... А "Гуменият Тарзан" не е обикновено грозде, а е от ония сортове, от които се правят най-добрите вина и коняци. Няма да преразказвам - прочетете я, но задължително в изданието от соца, има я по кашоните на уличните търговци (тогава и тиражите бяха стабилни). Ще дам само няколко жокера и един цитат. Виргил Дребосъка е от тия, които могат да превръщат обикновеното в необикновено, стига да има достатъчно ръжен хляб и лимонада, Иван Олсен е онова хлапе, което в даскало го пердашат за щяло и нещяло, а вкъщи се блъска с болните амбиции на биполярните си родители, а Топер не е особено красив, но има молив, с който рисува разни неща, които впоследствие оживяват. Ето го и обещания цитат, от "Ото е носорог" е:

"Господин Льове позвъни в полицията.

— Ало! — каза той. — Какво да правим?

— Ало! — обади се един полицай от другия край на телефона. — Ако питате мен, правете каквото искате — стига да не нарушавате закона."

Хитро, а!? Ами такава си беше детската литература по онова време - хитра като за малки хитрушковци, които впоследствие да станат големи хитряги и да не се връзват на биполярни глупости. Защото и онуй момче, датският принц Хамлет, освен или-или, ако включеше и неутроните в играта, имаше и нормален трети път - да хване Офелия за задника и дим да ги няма от гнилата Дания. Ръжен хляб и лимонада все някъде щяха да намерят по широкия бял свят.