От всичките невероятни истории на родния Северозапад най-сладка е легендата за името на село Вещица.
Препускал си турският паша някъде из Белоградчишко и що да види - на една рекичка се плицикали неколцина нашенки по без бански. Вместо да оплакне очи, дето се вика, или да се възползва от привилегированото си обществено положение, човекът дал газ на коня и дим да го няма. Чак като се отдалечил на безопасно разстояние, демек стигнал крепостта във Видин, пашата спрял, хванал се за главата и започнал да нарежда:
- Вещици, вещици! Вай, вай, вай! Вещици, вещици!
Горкият! Завалията - казано на тогавашен жаргон...
Благословени са тия вещици! Благодарение на тях днес не само го има село Вещица, но и с умиление си спомняме за патриарх Евтимий, да речем. Защото, ако беше останало на тогавашните нежни душици, които толкова приличат на нас, днешните нежни душици, работата отиваше хептен на изуй гащи. Дайте, ако не друго, да бъдем откровени! Българето сме умни и съзерцателни мечтатели, силни на думи, книга и пет гроздови, ала слаби и страхливи във вземането на решения, царе на преклонената главица, тънките сметки и извъртането на 180 градуса и чужди на войната, освен ако не сме под командването на способен главатар. Неслучайно с умиление споменаваме името на светия Патриарх - на него, милия, се падна честта да е последният военен защитник на Търновската крепост, отсрамвайки всички ония позорни кралимарковци, които или избягаха, или скатаха, или просто се дадоха без бой на поробителя.
Сега, понеже ще ме емнат патреотето с хорцата, носиите, пилоните и знамената... Само на два километра от нашенско, преджапвайки хубавия син Дунав, във Влашко, никога през ония знакови 5 века не е имало османлия управител. Винаги е бил местен! Да, в определен период назначаван от султана, но местен - от местен произход и с местно вероизповедание. Щото Влад Цепеш, толкоз одумваният Дракула, при османското нашествие не се отдава на мистика, романтика и метафизика, ами, използвайки добрата стара физика, набучва едни 20 хиляди глави с чалми на кол по пътя към столицата си и... Нормално - завоеователите започват да стъпват по-внимателно по ония земи, че даже и се отказват да ги завоюват докрай. То любов, любов, ама в трудни времена добрият стар страх като че ли върши по-добра работа.
Та туйто - лоша дума за "вещиците" да не съм чул, за патриарх Евтимий - съвсем и да си налягаме парцалките, защото любов, любов, ама май идат трудни времена.
Няма какво да коментирам. Освен това, че през тези векове не се е променило нищо. 56-та? 68-ма? Но 89-та! "Пуцай, Куме!" - както би казал Костурица. Вярно имаше доста пукане, вече е сведено до Нова Година и крадешком в потурите. Но имаме ЕС, НАТО, скоро Евро. Какво му трябва на човек? Хляб и зрелища. Отдавна са го измислили...
ОтговорИзтриване