Излюпвам се навръх рождения ден на Волфганг Амадеус Моцарт. Пускам си 40-ата симфония и се отдавам на усещания за хармония, слънчице и купища хубави неща, които непременно ще се случат.
В 12 часа на обед вече съжалявах, че не започнах деня с "Рън ту дъ хилс" на Айрън Мейдън.
Някакъв батка в рейса се опита да счупи прозореца - шофьорът карал бавно. Убеден съм, че тоя щеше да направи същото, дори ако шофьорът караше с двеста. Подметката, която ми продадоха за закуска, със сигурност трябва да върви с хапчета против киселини. Мацката от павилиончето ме уби с кисела физиономия заради едно двойно кафе с половинка минерална вода, почтено заплатени с три левечета на монети. Лелката от Данъчното положи титанични усилия да ме върне "за друг път". И успя! В погледа й беше изписано с ееееееееей, такива големи букви: "Алоооооо! Не ми се прави на честен данъкоплатец! Това да не ти е Америка!". Накрая някакъв колоездач ме забърса на тротоара. На тия и на тротинеткаджиите очевидно няма кой да им обясни, че тротоар и велоалея са две доста различни неща.
Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ. Той се намира в менгеме. Отгоре са мутрите, айдуците, приматите и прочее разбойници, които са сложили бариери на всички входове и изходи към материята и не пускат, без да те изръсят. Отдолу са псевдоинтелектуалните мекотели, които ти бъркат в малкия мозък и настойчиво те карат да се предадеш. Менгеме, братле, задачата няма решение! По-умните бягат към белия свят, по-глупавите стоим и се задушаваме.
Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ, ала и не влизам. Защото самите хора избраха да са платени роби и отхвърлиха свободата с нейните хиляди безплатни възможности. Само си представете, ако към тия две-три положителни неща от соца (прилично структурирани и философски издържани социални системи, собствени градски жилища, макар и панелни, и тук-таме работещи и печелещи индустриални мощности) бяха прибавени всички предимства на Демокрацията и Пазара - наследени от баба и дядо купища земи, гори и всякакави имоти, свободно придвижване из целия свят, пълни магазини, предприемачество, възможност за развиване на свободни професии и занаяти и тъй насетне, и тъй насетне. Имаше ги всичките предпоставки за Моцарт, стигна се до Преслава и Азис. Защо? - ще питат не без основание днешните деца. И хич не бива да ги лъжем. Моите "защото" са две, за повече нека питат и други.
Първото "защото" - свръхестественото и противоестественото надделяха над естественото.
Второто "защото" - образованите и самообразованите от 90-те на миналия век, изнежени от образование и самообразование, се предадоха без бой.
Туйто. Прощавай, приятелю Моцарт, твоят свят засега се отлага. На това прокълнато място, където винаги ще воюват Европа и Ориента, без чичко Брус Дикинсън и Мейдън няма как да се мине.
Няма коментари:
Публикуване на коментар