Флиртуваме си с едно доста по-младо от мен момиче в едно доста забутано градче на Южна България, близо до Пловдив, почти като във великото парче на "Джърни". Въпреки "преклонната" ми възраст понякога все още ме бива - тренирам (ама не фитнес), а и вече все по-често оставям чашката на спокойствие.
- Ти си толкова готин! - вика ми момичето - Защо не си създал семейство, деца...!?
- Защото исках нещо невъзможно, ама не дават.
- Какво!?
- Исках като баба и дядо - 50 години заедно в една посока и без една лоша дума.
- Че то това и аз го искам, ама в днешно време май наистина не може... Защо ли е така!?
- Не знам. Вероятно баба и дядо са имали по-малко претенции за и в живота, а ние, заобиколени от хиляди, често пъти ненужни неща, сме загубили сетива за важното. Не знам.
Момичето се усмихна и ме хвана за ръката.
Можете да отречете съществуването на Създателя, но не и неговото чувство за хумор. Мъжкият проблем е ясен. Той е физически - размножителната и отделителната система бая се припокриват. Ако не се цвърка течност отвреме навреме според индивидуалните потребности, това влияе зле на здравето. Прочетох го в дневника на един велик българин - екзарх Йосиф Първи. И той, въпреки сана си, се замисля за жена поради проблема с "жидкостта". Преди да го осъдите, защото много обичате да съдите - това е човекът, благодарение на когото Македония беше наша и това е човекът, когото не послушахте и загубихте същата тая многострадална територия. Та накратко - физиологията често пъти кара мъжа да общува с партньори, които не са му особено по сърце. По същия начин психологията от своя страна кара жената да прави същата глупост. Дълго време потискана и обявявана за слаба и негодна, тя все още не може да се освободи от предразсъдъците си и да извика на някой по-стеснителен - "хей, пич, харесваш ми". За жалост еманципацията е само дума, зад която не стои почти нищо реално. Единици са дамите като сестрите Бронте или Астрид Линдгрен, които смело и неотстъпчиво показват характер, освобождават се истински и разкриват таланта си, който, оказва се, по нищо не отстъпва, че даже и надминава този на колегите им мъже. Ама освен дупе за тая работа се иска и смелост, защото цената, която заплащат тия велики жени, никак не е малка. Но пък си заслужава, защото именно те заявяват най-важната претенция на женската половина - да бъде еманципирана, а не постоянно фигурирана (който е чел Карлсон - ще се сети).
Проучване от тази година показва, че над 80 процента от мъжете и жените в Европа искат само един партньор и ако не завинаги, то поне задълго. Тоест - те искат като баба и дядо. Защо не се получава!? Ами най-вероятно защото няма взаимност. Пише го и в онова толкова одумвано, а по същество религиозно четиво "Кама Сутра" - тая работа не е като оная работа и става само по взаимно желание. А днешният човек няма нито смелостта да запали искрата на взаимното желание (няма никакво значение кой от двамата ще я запали), нито умението да разгори хубавия и равномерен огън, нито пък търпението да се сварят компотите. А и за какво са тия искри, огньове и домашни консерви, при положение че в магазина има всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар