Тъжно е, много е тъжно

Не искам да се правя на особено умен, какъвто не съм. Но ми се ще да споделя нещо, което почувствах в деня на поредната българска трагедия.

Винаги когато съм споделял възгледите си за времето на така наречения „комунизъм” (всъщност държавен монополен капитализъм) у нас съм изхождал от тезата, че това е епоха с много положителни елементи в материален аспект и абсолютна катастрофа в духовен. Не знам дали ще се доверите на някого с набедено „фашистко” потекло, но не можете да отречете, че при Живков много сфери в държавата ни работеха по-добре отсега – образование, здравеопазване, спорт и да не изброявам нататък. Ако попитате обаче много хора, които с носталгия си спомнят за онова време, кое е било най-положителното нещо за тях, те веднага ще ви отвърнат – спокойствието, предсказуемостта на всекидневното битие, и навярно ще бъдат прави. Спокойствието и предсказуемостта на битието са лукс, за който са мечтали хората откакто свят светува. Но като всяко нещо в природата и то има своята негативна страна. Спокойствието и предсказуемостта на битието създава спокойни и предсказуеми хора, които обаче поставени в една друга реалност, се оказва, че са загубили рефлексите си за оцеляване, настройката си за битка и същевременно се ловят на всички въдици, които им се подхвърлят. Не искам да правя никакви обидни сравнения, но си представете едно животинче, което цял живот е живяло в зоологическа градина. По стечение на обстоятелства се налага да отиде в джунглата и да бъде пуснато на свобода. Какви са шансовете му за оцеляване? На практика онази система моделира много образовани, честни, добри, порядъчни хора, на които им се наложи да живеят в условия на абсолютна неграмотност, абсолютна лъжа, абсолютна злоба и абсолютна извратеност. И то с притъпени инстинкти за оцеляване…

А духовността? Тоталитарните сатрапи направиха всичко възможно и успяха да подкопаят единия от двата най-важни стълба на българската културна и цивилизационна идентичност – Православието (другият стълб, сещате се, е българският език, но там като че ли, въпреки „старанията”, пораженията са по-несъществени). Усилията им продължиха в новото време с разделението на Българската православна църква, с постоянните опити да се дискредитира нашето духовенство, с вкарването на различни секти. Вярата, нещото което ни помогна да се съхраним през петвековния мрак на Османското робство, е подложена на нечувани атаки от 70 години насам. И то атаки от уж свои…

Резултатът – обезверни хора, които са загубили инстинктите си за оцеляване…

Надеждата – всичко това е все още поправимо…

Съжалението – е за всички тези, които вече ги няма сред нас не по волята на природните закони, а заради безочливостта на водачите, които заради личните си интереси и поради глупостта си вгорчиха и отнеха живота на мнозина.

Огледалото на прехода

Ако преходът можеше да се огледа в огледалото, със сигурност щеше да види образа на една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.

Всъщност не са нужни подобни метафори, за да си кажем честно в очите, че това, което е днес България, определено не ни харесва. Някои с носталгия си спомнят за предходни времена, други поучително сочат модели на напреднали страни, а трети направо се запътват с еднопосочен билет за чужбина. Някои ще обвинят комунистите за настоящото ни положение, други ще размахат укорително пръст на демократите, трети просто унило ще замълчат. И колкото и да си говорим и мълчим – все тая. Днешна България е резултат на идеите на тези, които победиха в прехода, а не на тези, които загубиха. Няма нужда да си спомняме гласовете на ония малцина, които се опитваха да прокарат някакви по-различни идеи. Имаме победител и днешна България е негов образ и подобие. А отражението в огледалото на тази днешна България е една агресивна мутра, която размахва бухалка над главата на изстрадалия народ.

Не знам дали в смутни времена за хората важат законите на естествения отбор в джунглата, но си мисля, че у нас се случи точно нещо подобно. Умните и образованите, добронамерените и възпитаните, кротките и състрадателните, динамичните и предприемчивите бяха тотално разбити от глупавите и неграмотните, злобните и арогантните, агресивните и егоистичните, закостенелите и затъпелите. И все ми се струва, че нещата в джунглата са далече по-справедливи и хармонични от тези в днешна България. Днешна България, която се оглежда в огледалото и вижда една агресивна мутра, размахваща бухалка над главата на изстрадалия народ.

А дали мутрата, ако се огледа в огледалото, ще види днешна България!? Дали ще се наслади на напомпаните си мускули и насилието, с което постига успехите си!? Дали ще се възхити на чувството си за безнаказаност!? Дали ще се опияни от факта, че неговата извратена ценностна система е победила!? Дали ще реши, че днес всичко зависи от него!? Дали… Не знам. И не ме интересува. За мен е важното ние, останалите, когато поглеждаме в огледалото, да виждаме все още себе си. Защото ако и нашето отражение започне да прилича на днешна България, то значи всичко вече е свършило.              

Еуроатлантиците и българите

Дядо ми Любо много им се ядосваше. „Първо,” – викаше – „ми проглушиха главата с „Лили Марлен”, после дойде „Харашото”, а тоя днешен „Джони, Джони” направо не мога да го търпя! Де е Левски, де е Ботев, де е Караджата!”.

Явно и аз съм прихванал нещо от него, защото като видя мазните физиономии на сегашните еуроатлантици – ми идва да хвана една гьостерица и да им вкарам малко акъл в празните кратуни. Ясни са ми духовните ценности на тия изтънчени индивиди – злато, долари и евра. Ясни са ми и материалните им стремежи – злато, долари и евра. Не ми е ясно само как свикват с Кончита Вурст без хапчета против повръщане.

Всъщност еуроатлантиците не са някакъв нов вид животно по нашите географски ширини и дължини. Те са достойни наследници на расата на съветските хора, на почитателите на Кайзера и Фюрера, на феновете на гръцките фанариоти и негово величество падишаха. Тия юнаци за пет лева и по-тлъста мръвка в яденето винаги са били готови да продадат майка си и баща си, та какво остава за българската културна идентичност. За тях съществува само един видим свят и това е светът на привилегиите. Всичко останало е от без значение. Те просто нямат уши, за да чуят великия Паисиев упрек „О, неразумни и юроде, поради што се срамиш да се наречеш болгарин”.

Не ме е яд за друго – просто не мога да си обясня какви си тия чак толкова големи привилегии, които могат да се сравнят с огромната привилегия да си част от народ с уникална цивилизация, народ умен и разсъдлив, народ гостоприемен, кротък и добронамерен. Та може ли изобщо да се сравнява извратеността на Кончита Вурст с красотата на българските лазарки, нестинарки и розоберачки!? Може ли някакви си измислени еврогейски ценности да стоят по-високо от уникалността на нашия прочит на християнството, основан на огромната интелигентност и образованост на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на дуалистичния скептицизъм на богомилите, на съзерцателното общуване с Бога на исихастите от школата на Патриарх Евтимий, на позитивния патриотизъм на отец Паисий и Софроний Врачански, на демократизма и общочовешките послания на Ботев и Левски, на космическите учения на Петър Дънов!? Възможно ли е изобщо да се пренебрегне оригиналността, логичността и завършената система на българския език за сметка на някакъв безумен и елементарен опит за лаене на чужд език, които на практика няма нищо общо с великолепния език на Шекспир!?

За да те уважават другите, хубаво е да уважаваш самия себе си. Да знаеш кой си и откъде идваш, какви са били предците ти и какво наследство са ти оставили. Никой, никога и никъде не е уважавал покорните роби!

Англичанинът си остава англичанин и си обича своята Англия, ако щеш и чувал с мангизи да изсипеш в нозете му. Руснаците разбраха несъстоятелността на съветския човек и предпочетоха да си останат само руснаци. Толкова ли е сложно и ние да осъзнаем, че в това да си българин не само че няма нищо срамно, но е и достойно за уважение. Хлябът и виното няма да ни избягат, докато стоим на нашата благословена земя! Нека залитането по привилегиите да си остане привилегия само за еуроатлантиците. То не е лесно да изкарваш пари с надупване и после да ги харчиш за билет за концерт на Кончита Вурст.