Дошло е време…

Старите бойни другари Гоце и Боко се прегърнаха. Прегърнаха се, та чак се разцелуваха. Като стари шамани заредиха заклинания и наред с послушните си слуги мощно заплюваха този ненавистен им български народ, който има наглостта да им нарушава рахатлъка.

Колко години продължава гаврата с българите? Изкарват ни какви ли не – от долни по-долни, от по-долни – най-долни. Няма филм или вестникарска статия, която да не ни превръща в злодеите на Европа и света. Пропагандата постоянно крещи, че Българската армия е съставена от психопати и главорези, че редовите българи са пияници, глупаци и наркомани, че българските деца са прости и невъзпитани. По същото това време гореспоменатите юнаци се превъзнасяха до небесата и се представяха за най-умните и талантливи „цивилизовани” същества, които изобщо могат да съществуват под слънцето. Дори любимият им вожд и учител Бай Тошо не стигаше до такива крайности…

Гоце и Боко се прегърнаха. Прегърнаха се, чак се разцелуваха. И заредиха до болка втръсналите ни заклинания – „етнически мир”, „цивилизационен избор”, „евроатлантическа интеграция”. Размахаха и пръст – внимавайте, че идва югославският вариант! Казват го, сякаш България е някаква федеративна държава, съставена от самостоятелни републики и сякаш у нас няма над 80 процента етнически българско, православно, население, а живеят 67 процента гагаузи и още толкова каракачани (процентите са над 100 според нововъведенията на родните социологически гении).

Напоследък се опитват да ни изкарат и расисти, просто защото се опълчихме на един самозабравил се цигански барон. Дали пък не ги е страх, че можем да се опълчим и на някои нецигански барони!? Както и да е. Нека всеки един обикновен представител на различен етнос в България да си сложи ръката на сърцето и да каже какво точно лошо е видял от нас, обикновените представители на българския етнос.

Гоце и Боко се прегърнаха. Винаги го правят, когато действат против Българския национален интерес…

Българският народ е мъдър, търпелив и всепрощаващ. И в това няма нищо учудващо – все пак ние сме най-старата оцеляла нация в Европа. В непрестанна битка с Византийската империя, българите успяваме да съградим своя уникална култура, със собствен уникален език, със собствена уникална писменост, със собствен уникален прочит на Християнската вяра. По същото това време едни други хора, които сега настойчиво ни дават акъл, са си хвърляли изпражненията на улицата и са си мислили, че това е най-висшата форма на чистота.

Когато на един такъв народ като нашия му писне и грабне тоягата, това означава, че някой прекалено много му се е качил на главата. Дошло е време разделно, време разделно и още време за обединяване. На който му тежи българското име – да си го сменява, докато е време. На останалите ни предстоят трудни години. Време е да забравим дребните роднински и междусъседски ежби и спорове. Когато формалното цяло, наречено държава, работи срещу нас, единственият ни изход е неформалното сдружаване между самите нас. Правили сме го успешно стотици години в условията на много по-тежко робство от сегашното. Дължим го на Ангел и Павел! Поклон пред паметта им.   

Комплексари

Че Бойко плътно следва националните интереси – спор няма. Проблемът е, че следва националните интереси на една друга страна – САЩ. А и на всичкото отгоре ги следва глупаво. Американците си имат достатъчно свои проблеми в един все по-многополюсен свят, за да обръщат внимание на Бойковите натягания. Едва ли гъвкавата американска дипломация би си позволила да си отвори конфликт с Русия заради комплексите на Бай ти Ганя. Ние самите двайсет години си плюем на хляба и парите и зорлем правим съседите си богати. Само глупостите на Борисов ни костват около 10 милиарда евро инвестиции и около половин милиард годишно суха пара. На толкова горе-долу се оценяват трите руски проекта, които нашият „американец” провали. Като капак отне лиценза и на „Лукойл”, при положение че тази миличка компания внася 25 на сто от данъците в хазната. Ами представете си, че Бойковите господари са му рекли да затрие до корен българския род например!? Какво правим тогава – лягаме доброволно и доволно под ножа и чакаме смирено изящната си гибел!?

Шегувам се, разбира се, макар и хуморът ми да е от черен най-черен. Едва ли има и един човек на света, който да мисли насериозно да затрие българите до крак. Прекалено маловажни сме, за да се правим на важни. И точно в тази ни маловажност изпъква грандиозната посредственост на политическата класа в България през последните 82 години. За тези години нито един български политик не се отказа от грозното коленичене пред волята на най-силната (според ограничените му представи) страна в света, без да се съобразява с факта, че фигурите на голямата шахматна дъска сменят позициите си постоянно, че интересите постоянно се променят и че изобщо светът е динамично понятие, а не закостеняло разбиране, седнало на маса с мръсна покривка и жулещо грозданка с шопска салата.

Не е виновен само Бойко, разбира се. Той е отражение на целия ни път надолу след Втората национална катастрофа. Мисля си, че след Стамболийски всеки следващ управник е по-слаб от предишния. Единственото изключение за мен е Андрей Ляпчев, който с неговото прословуто „Со кротце, со благо и со малце кютек” успява да стабилизира държавата и да успокои процесите на взаимно изтребление в периода 1926-1931 година. Как го прави? Много просто – с пари и с един огромен финансов ум – Атанас Буров. Ляпчев отваря България за навлизането на чужди капитали и технологии, повишава кредитния рейтинг на страната ни, както е модерно сега да се казва, и сключва изгодни заеми, които се инвестират директно в икономиката. Тази скромна, но всъщност оказала се много ефективна политика не само стабилизира България, но и поставя основите на едно ускорено икономическо развитие, чийто апогей е през 1939 година. А богатата държава си е богата държава – тя лесно може да наложи своите интереси и на политическата сцена, лавирайки между позициите и слабостите на Великите сили. През 1940 година се сключва Крайовската спогодба и без нито една жертва си връщаме Южна Добруджа. Прекрасна печалба за една страна, на която се опитваха да внушат, че ще бъде вечно от страната на губещите. Да бяхме спрели дотам на онзи етап! Защото продължението е ясно – слагаме наколенките пред Хитлер и крайният резултат е ясен и на малките деца.

Разправям ви ги тия историйки по една причина. Българската икономика е зависима от чуждестранните инвестиции. Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух. Ха, стига сме размахвали тези глупости за „пагубното” руско влияние. Ако руснаците толкова се натискаха за тази наша територийка от 111 хиляди квадратни километра, щяха да дойдат на танкове, а не с парите си. Поне в това отношение ги познаваме. Прекалено бедни сме, за да си позволим да откажем каквато и да била чуждестранна инвестиция, та ако ще да е и от братско Зимбабве, което иска да построи у нас завод за преработка на слонска тор. Нека фантазиите на Бойко да си останат фантазиите на Бойко. Трябва да съм или много глупав, или много богат, за да чувствам заплаха от хора, които идват тук с парите си. Независимо каква е националността им.  

И все пак не мога да си я обясня тази любов необяснима на наш Бойко към американските му господари. Толкова мазнене и коленичене дори за един бивш комунист е прекалено, макар че те са си специалисти в тази област. На самите американци започва да им става досадно. Получава се все едно Бай Ганьо да се опитва да очарова млада и хубава госпожица с изискани маниери. Дали пък действително не са верни приказките, че американците са „хванали” Бойко с компрометиращи мрачни материали за съвсем несветлото му минало?

За базите и сигурността

Има една много вярна народна мъдрост – „Не ме е страх от турците, страх ме е от потурнаците!”. Ще се опитам да я перифразирам – „Не ме е страх от комунистите, а от тези, които си легнаха комунисти, а се събудиха демократи!”. Сред комунистите има и достойни хора. Дядо ми Петър беше такъв – праволинеен, вярващ сляпо в своята си идея, понякога прекалено твърд в позицията си. Този човек, Бог да го прости, обаче не си  позволи никога в своя дълъг живот да открадне и един лев народна пара, нито пък си позволи да погази общия интерес, за да задоволи личното си его.

Какви са „идеалите” на бившите комунисти!? Имахме нещастието да ги разберем през годините на Великия български преход. От всичките дивотии най-много ме разтърсва желанието им отново да ни превърнат в колония на някоя от водещите световни сили. Едвам се отървахме от СССР и те мазно ни набутаха в ЕСССР. Едвам се отървахме от Големия Североизточен брат и те ни натресоха Големия Презокеански брат. Явно тези момченца и момиченца си нямат друга работа, освен тази да продават наляво и надясно Българския национален интерес и да трупат пачки в джобовете си. Щом така им харесва – нека го правят. Аз обаче „благодаря” за такива пари – най-искреното ми желание е такива пари никога да не попадат в моя джоб, та ако ще и на хляб и компот да я карам. И по тази причина имам демократичното право да давам отрицателно мнение за техните „спонтанни” хрумвания.

България има нужда от американски военни бази и американски противоракетен щит, колкото Луната има нужда от сблъсък с Халеевата комета. Не искам да гледам изкуствено опечалени физиономии на бивши комунисти, оплакващи „народни и верни синове”, когато утре заради глупостта им страната ни се превърне в мишена за международния тероризъм. На такива „оплаквания” се нагледах и наслушах. Казват, че и Тодор Живков е „оплаквал народни и верни синове” след безумната ни агресия в Чехословакия през 1968 година. Казвам „ни”, защото именно наш Тошко е в основата на това насилие, дори Брежнев се е колебаел до последно.

Ама, ще каже някой, кой ще гарантира националната ни сигурност? Има само една такава институция – Българската армия. На света съществуват закономерни реалности -американците винаги ще защитават американския национален интерес, заради което и ги уважавам. Българският национален интерес може да бъде защитен единствено от самите българи. Както са казали Илф и Петров – „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. В един държавен бюджет дори и Дянков може да предвиди повече средства за една здрава, професионална и добре оборудвана българска армия. Преди да ме обвините в милитаризъм, ще ви посоча само един пример – Гърция има такава армия. Гърците също са членове на НАТО и ЕСССР, но винаги успяват да защитят националните си интереси, за което пък направо им свалям шапка. Нито американци, нито англичани, нито французи или пък руснаци ще ни си разсърдят, ако вложим повече пари в собствената си сигурност. Защото да не разчиташ на себе си е първата голяма стъпка към превръщането ти в роб.