Комплексари

Че Бойко плътно следва националните интереси – спор няма. Проблемът е, че следва националните интереси на една друга страна – САЩ. А и на всичкото отгоре ги следва глупаво. Американците си имат достатъчно свои проблеми в един все по-многополюсен свят, за да обръщат внимание на Бойковите натягания. Едва ли гъвкавата американска дипломация би си позволила да си отвори конфликт с Русия заради комплексите на Бай ти Ганя. Ние самите двайсет години си плюем на хляба и парите и зорлем правим съседите си богати. Само глупостите на Борисов ни костват около 10 милиарда евро инвестиции и около половин милиард годишно суха пара. На толкова горе-долу се оценяват трите руски проекта, които нашият „американец” провали. Като капак отне лиценза и на „Лукойл”, при положение че тази миличка компания внася 25 на сто от данъците в хазната. Ами представете си, че Бойковите господари са му рекли да затрие до корен българския род например!? Какво правим тогава – лягаме доброволно и доволно под ножа и чакаме смирено изящната си гибел!?

Шегувам се, разбира се, макар и хуморът ми да е от черен най-черен. Едва ли има и един човек на света, който да мисли насериозно да затрие българите до крак. Прекалено маловажни сме, за да се правим на важни. И точно в тази ни маловажност изпъква грандиозната посредственост на политическата класа в България през последните 82 години. За тези години нито един български политик не се отказа от грозното коленичене пред волята на най-силната (според ограничените му представи) страна в света, без да се съобразява с факта, че фигурите на голямата шахматна дъска сменят позициите си постоянно, че интересите постоянно се променят и че изобщо светът е динамично понятие, а не закостеняло разбиране, седнало на маса с мръсна покривка и жулещо грозданка с шопска салата.

Не е виновен само Бойко, разбира се. Той е отражение на целия ни път надолу след Втората национална катастрофа. Мисля си, че след Стамболийски всеки следващ управник е по-слаб от предишния. Единственото изключение за мен е Андрей Ляпчев, който с неговото прословуто „Со кротце, со благо и со малце кютек” успява да стабилизира държавата и да успокои процесите на взаимно изтребление в периода 1926-1931 година. Как го прави? Много просто – с пари и с един огромен финансов ум – Атанас Буров. Ляпчев отваря България за навлизането на чужди капитали и технологии, повишава кредитния рейтинг на страната ни, както е модерно сега да се казва, и сключва изгодни заеми, които се инвестират директно в икономиката. Тази скромна, но всъщност оказала се много ефективна политика не само стабилизира България, но и поставя основите на едно ускорено икономическо развитие, чийто апогей е през 1939 година. А богатата държава си е богата държава – тя лесно може да наложи своите интереси и на политическата сцена, лавирайки между позициите и слабостите на Великите сили. През 1940 година се сключва Крайовската спогодба и без нито една жертва си връщаме Южна Добруджа. Прекрасна печалба за една страна, на която се опитваха да внушат, че ще бъде вечно от страната на губещите. Да бяхме спрели дотам на онзи етап! Защото продължението е ясно – слагаме наколенките пред Хитлер и крайният резултат е ясен и на малките деца.

Разправям ви ги тия историйки по една причина. Българската икономика е зависима от чуждестранните инвестиции. Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух. Ха, стига сме размахвали тези глупости за „пагубното” руско влияние. Ако руснаците толкова се натискаха за тази наша територийка от 111 хиляди квадратни километра, щяха да дойдат на танкове, а не с парите си. Поне в това отношение ги познаваме. Прекалено бедни сме, за да си позволим да откажем каквато и да била чуждестранна инвестиция, та ако ще да е и от братско Зимбабве, което иска да построи у нас завод за преработка на слонска тор. Нека фантазиите на Бойко да си останат фантазиите на Бойко. Трябва да съм или много глупав, или много богат, за да чувствам заплаха от хора, които идват тук с парите си. Независимо каква е националността им.  

И все пак не мога да си я обясня тази любов необяснима на наш Бойко към американските му господари. Толкова мазнене и коленичене дори за един бивш комунист е прекалено, макар че те са си специалисти в тази област. На самите американци започва да им става досадно. Получава се все едно Бай Ганьо да се опитва да очарова млада и хубава госпожица с изискани маниери. Дали пък действително не са верни приказките, че американците са „хванали” Бойко с компрометиращи мрачни материали за съвсем несветлото му минало?