вторник, 27 септември 2011 г.

Дошло е време…



Старите бойни другари Гоце и Боко се прегърнаха. Прегърнаха се, та чак се разцелуваха. Като стари шамани заредиха заклинания и наред с послушните си слуги мощно заплюваха този ненавистен им български народ, който има наглостта да им нарушава рахатлъка.

Колко години продължава гаврата с българите? Изкарват ни какви ли не – от долни по-долни, от по-долни – най-долни. Няма филм или вестникарска статия, която да не ни превръща в злодеите на Европа и света. Пропагандата постоянно крещи, че Българската армия е съставена от психопати и главорези, че редовите българи са пияници, глупаци и наркомани, че българските деца са прости и невъзпитани. По същото това време гореспоменатите юнаци се превъзнасяха до небесата и се представяха за най-умните и талантливи „цивилизовани” същества, които изобщо могат да съществуват под слънцето. Дори любимият им вожд и учител Бай Тошо не стигаше до такива крайности…

Гоце и Боко се прегърнаха. Прегърнаха се, чак се разцелуваха. И заредиха до болка втръсналите ни заклинания – „етнически мир”, „цивилизационен избор”, „евроатлантическа интеграция”. Размахаха и пръст – внимавайте, че идва югославският вариант! Казват го, сякаш България е някаква федеративна държава, съставена от самостоятелни републики и сякаш у нас няма над 80 процента етнически българско, православно, население, а живеят 67 процента гагаузи и още толкова каракачани (процентите са над 100 според нововъведенията на родните социологически гении).

Напоследък се опитват да ни изкарат и расисти, просто защото се опълчихме на един самозабравил се цигански барон. Дали пък не ги е страх, че можем да се опълчим и на някои нецигански барони!? Както и да е. Нека всеки един обикновен представител на различен етнос в България да си сложи ръката на сърцето и да каже какво точно лошо е видял от нас, обикновените представители на българския етнос.

Гоце и Боко се прегърнаха. Винаги го правят, когато действат против Българския национален интерес…

Българският народ е мъдър, търпелив и всепрощаващ. И в това няма нищо учудващо – все пак ние сме най-старата оцеляла нация в Европа. В непрестанна битка с Византийската империя, българите успяваме да съградим своя уникална култура, със собствен уникален език, със собствена уникална писменост, със собствен уникален прочит на Християнската вяра. По същото това време едни други хора, които сега настойчиво ни дават акъл, са си хвърляли изпражненията на улицата и са си мислили, че това е най-висшата форма на чистота.


Когато на един такъв народ като нашия му писне и грабне тоягата, това означава, че някой прекалено много му се е качил на главата. Дошло е време разделно, време разделно и още време за обединяване. На който му тежи българското име – да си го сменява, докато е време. На останалите ни предстоят трудни години. Време е да забравим дребните роднински и междусъседски ежби и спорове. Когато формалното цяло, наречено държава, работи срещу нас, единственият ни изход е неформалното сдружаване между самите нас. Правили сме го успешно стотици години в условията на много по-тежко робство от сегашното. Дължим го на Ангел и Павел! Поклон пред паметта им.   

Няма коментари:

Публикуване на коментар