За базите и сигурността

Има една много вярна народна мъдрост – „Не ме е страх от турците, страх ме е от потурнаците!”. Ще се опитам да я перифразирам – „Не ме е страх от комунистите, а от тези, които си легнаха комунисти, а се събудиха демократи!”. Сред комунистите има и достойни хора. Дядо ми Петър беше такъв – праволинеен, вярващ сляпо в своята си идея, понякога прекалено твърд в позицията си. Този човек, Бог да го прости, обаче не си  позволи никога в своя дълъг живот да открадне и един лев народна пара, нито пък си позволи да погази общия интерес, за да задоволи личното си его.

Какви са „идеалите” на бившите комунисти!? Имахме нещастието да ги разберем през годините на Великия български преход. От всичките дивотии най-много ме разтърсва желанието им отново да ни превърнат в колония на някоя от водещите световни сили. Едвам се отървахме от СССР и те мазно ни набутаха в ЕСССР. Едвам се отървахме от Големия Североизточен брат и те ни натресоха Големия Презокеански брат. Явно тези момченца и момиченца си нямат друга работа, освен тази да продават наляво и надясно Българския национален интерес и да трупат пачки в джобовете си. Щом така им харесва – нека го правят. Аз обаче „благодаря” за такива пари – най-искреното ми желание е такива пари никога да не попадат в моя джоб, та ако ще и на хляб и компот да я карам. И по тази причина имам демократичното право да давам отрицателно мнение за техните „спонтанни” хрумвания.

България има нужда от американски военни бази и американски противоракетен щит, колкото Луната има нужда от сблъсък с Халеевата комета. Не искам да гледам изкуствено опечалени физиономии на бивши комунисти, оплакващи „народни и верни синове”, когато утре заради глупостта им страната ни се превърне в мишена за международния тероризъм. На такива „оплаквания” се нагледах и наслушах. Казват, че и Тодор Живков е „оплаквал народни и верни синове” след безумната ни агресия в Чехословакия през 1968 година. Казвам „ни”, защото именно наш Тошко е в основата на това насилие, дори Брежнев се е колебаел до последно.

Ама, ще каже някой, кой ще гарантира националната ни сигурност? Има само една такава институция – Българската армия. На света съществуват закономерни реалности -американците винаги ще защитават американския национален интерес, заради което и ги уважавам. Българският национален интерес може да бъде защитен единствено от самите българи. Както са казали Илф и Петров – „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се”. В един държавен бюджет дори и Дянков може да предвиди повече средства за една здрава, професионална и добре оборудвана българска армия. Преди да ме обвините в милитаризъм, ще ви посоча само един пример – Гърция има такава армия. Гърците също са членове на НАТО и ЕСССР, но винаги успяват да защитят националните си интереси, за което пък направо им свалям шапка. Нито американци, нито англичани, нито французи или пък руснаци ще ни си разсърдят, ако вложим повече пари в собствената си сигурност. Защото да не разчиташ на себе си е първата голяма стъпка към превръщането ти в роб.