сряда, 29 юни 2011 г.

Строителите и техните жалки подобия


Строителите не бяха безгрешни. Напротив, всеки един от тях имаше своите кусури и пристрастия. Често пъти допускаха груби политически грешки и противоречия, стигаха и до крайностите на диктатурата. Народът не ги обичаше. Трудно е да обичаш някой, който те кара да даваш, когато на тебе ти се иска само да получаваш. И въпреки това Строителите на съвременна България не се отчаяха, а камък по камък градяха основите на държавността в една територия, която 500 години беше виждала само робство. Нещо повече – те имаха амбицията да направят България водеща страна във всяко едно отношение и тази им амбиция ги караше да преодоляват всякакви препятствия.

Западни кореспонденти питат Петко Каравелов дали е вярно, че е бил „клиент” на „Черната джамия”. А той им отвръща: „Господа, такова нещо в демократична България не може да се случи!”. Колко от съвременните ни псевдополитически „юнаци” биха изрекли тази реплика!? Нито един. Днешните тикви топят държавата ни пред Европа и света за щяло и нещяло, обиждат сънародниците си, служат на чужди господари.

Представяте ли си Стамболов да слуша Москва, Вашингтон или Брюксел!? Да ходи на „инструктаж” в тези китни столици, да слага наколенките и мазно да изпълнява нарежданията им… Аз не си го представям.

“Ваше височество, вие имате оттук нататък два пътя - или в Пловдив с народа или с куфарите в Дармщат.” Това е друга разтърсваща реплика. Изрича я Стамболов в Търново, когато вижда, че младият княз Александър Батенберг се колебае да подкрепи Съединението. То май не е и имало особено време за „инструктаж”…

Строителите не се кланяха на никого, освен на Негово величество Българския национален интерес. Стамболов и Екзарх Йосиф пътека правят до Високата порта, залагат и престижа, и главите си за българите в Македония. Издействат берати за български владици, успяват с „благословията” на султана да открият и стотици български училища. Успяват, защото имат желанието да успеят, а и не жалят енергия в стремежа си към успеха. Днешните мизерници първи признаха изкуствената държава и освен празни приказки с нищо не помагат на преследваните от сърбоманите българи там.

Строителите… Не бяха безгрешни. Сред тях имаше и русофили като Петко Каравелов и Драган Цанков, хора като Стамболов, които се противопоставяха на грубата имперска политика на Александър ІІІ, а и хора като Константин Стоилов, които умело лавираха между интересите на Великите сили, залагайки на ускореното икономическо развитие на страната ни. Сред строителите имаше и либерали, и консерватори, и демократи, че дори и социалисти на един малко по-късен етап. И точно това многообразие на политически идеи тласкаше България напред. Сегашните глупаци мислят еднакво, гледат в една посока и ударно ни водят към гибел.

Делото на строителите на съвременна България бе съсипано от личните амбиции на един личен режим. Каквото и да си говорим, Фердинанд е в основата на двете национални катастрофи, които убиват мечтата ни за национално обединение и ни вкарват в групата на аутсайдерите. Всъщност като че ли това е и най-голямата поука. Българската сила е в многообразието и различността, а не в сляпото следване на поредния вожд, който никога не си забравя наколенките, когато пътува в чужбина.

Няма коментари:

Публикуване на коментар