вторник, 14 юни 2011 г.

Роби завинаги!

Преди години се хванах да работя като коректор в редакцията на едни бутикови списания. Там работеше и една рускиня – Лилия Маслова. Много симпатичен, грамотен човек, владеещ до съвършенство тънкостите на българския език.

Част от колегите ми се отнасяха към Маслова с открито пренебрежение, преливащо в неприязън, само защото е рускиня. Говореха зад гърба й, караха й се за безобидни неща, подиграваха й се. Споменът за това толкова ми тежи, че и сега ми е мъчително да го описвам.

Защо е тази мрачна омраза към Русия и руснаците? Както казват старите българи – тази омраза не е на хубаво. Не чувстваме ли, че точно тази омраза ни спъва по пътя към по-доброто бъдеще.

Хората по света са различни. Различни са и по отношението си към Русия. Има и русофили и русофоби, има и най-различни междинни положения. Стряскащо е, когато се минат границите на елементарното уважение.

Имам един много готин приятел англичанин. Често си говорим за отношението към Русия в Англия и България. Когато му казах, че има българи, които мразят Русия, той се втрещи. Каза ми: „Вие сте луди! Как може да мразите една велика култура, в чието създаване сте участвали и самите вие!”. Отвърнах му: „Вероятно е заради комунистическия период.”. А той ме закопа: „Пич, толкова ли сте прости, че не можете да направите разлика между Сталин и Достоевски! Като толкова ви пречеха руснаците, защо в оня период не вдигнахте бунтове като унгарците, чехите и поляците. Отношението ви към Русия е супер тъпо и лицемерно. Та те са ви освободили от турците!!!”.

Какво можех да му отговоря!? Възпитано момче, което много добре знае разликата между думите „култура” и „народ” от една страна и „политика” от друга. То и затова Англия е Велика сила, а България е блато на посредствеността. Свободният човек умее да прави разлика и да уважава различното. Робът е научен само да мрази.

Няма коментари:

Публикуване на коментар