Напоследък походът на наш Ивайло срещу Русия добива такива размери, че лично аз започвам да се притеснявам за душевното състояние на туй иначе симпатично момче. То бива омраза, то бива чудо, но нещата взеха да стават патологични. Наш Ивайло „громи” руснаците по всички фронтове, а те горките и хабер си нямат какъв виден душманин имат по българските земи.
От хрониките на Ивайло ясно се вижда, че той не счита руснаците за низша раса, но всъщност от тях горе-долу нищо не става. Хитрец си ти, Ивайло, хитрец! Хем бягаш от сравненията с един мустакат чичко, който тръгна с идеята, че руснаците, а и славяните изобщо са низша раса, а после им яде пердаха, хем си четкаш самолюбието на човек от едни „висши” служби.
Сега, драги ми Ивайло, да започна ти обяснявам кой е Николай Масалитинов например е една предварително загубена кауза. Трябва да ти обясня и какво означава думата „театър”, а ти тези неща не си ги учил в онези толкова специални школи. А и какво значение има за тебе, че един „низш” човечец е тръгнал да учи българите на театър. То едни „низши” хорица и от Турско робство ни освободиха.
Да ти обяснявам какво е Бяла гвардия пък си е направо загубено време. Какво са за тебе няколко хиляди интелигентни и образовани хора, които през 20-те години на миналия век сериозно допринасят за българското образование и здравеопазване. Ти разбира се си над тия неща. Някакви си хорица, които изобщо не могат да служат за пример, правили някакви си нещица. Голям праз!
Да ти обяснявам, че благодарение най-вече на руснаците от България не е откъсната територия след края на Втората световна война е направо кощунство. Как така? Един висш човек като тебе не може да допусне такова нещо. България докрай трябваше да си остане съюзник с хитлеристите, та ако ще да ни разделят на Западна и Източна провинция. Западна – демократична, Източна като ГДР-то.
Изобщо няма какво да ти обяснявам, драги ми Ивайло. Мрази си руснаците на воля и бъди висш. Аз съм низш тип и ги обичам. Хубаво е обаче да си коректен и да правиш разлика между руснак и болшевик. Имам едни много симпатични приятели англичани – могат да ти направят показно.
Не си и мисли, че по този начин ще се харесаш на американците. Те харесват мен. Защото много добре знаят кой е отраснал със съчиненията на Ленин и кой върви „По пътя” на Джек Керуак.
Няма коментари:
Публикуване на коментар