Избори до дупка

 Всеки, който е играл футбол, карти, домино, шахмат, че дори бадминтон, е наясно, че е възможно да загубиш. Не е приятно, не е желателно, но е възможно. Такива са правилата на играта. Нещо повече - всеки, който е играл баскетбол, канаста, плажен волейбол, народна топка, че дори и "Не се сърди, човече!", е губил. И в това няма нищо страшно. Победите и загубите са суета, единственото важно, а и неизбежно е да се развиват знанията и уменията. И между другото точно загубите се оказват особено полезни в това похвално начинание. Те ти помагат да се усъвършенстваш, за да можеш следващия път да влезеш в играта по-нахъсан и по-подготвен.

Демокрацията е точно такава игра. Има печелещи, има губещи, но нито печелещите печелят винаги, нито губещите губят завинаги. Не за друго - невъзможно е. Властта изхабява, дори най-добрите идеи остаряват, а туй нещо, на което се намираме и все се караме за него, не престава да се върти. Това, което вчера е било хит, днес е демоде, а утре ще бъде утопия. Както казва известният немски социалдемократ Едуард Бернщайн - "Целта е нищо, движението е всичко". Разбира се, светът не е особено наклонен да вярва на добрите стари и скучни социалдемократи, но то и затова е цъфнал и вързал.

Опорочаването на изборния процес в Европа в последните години е удар срещу демокрацията и пазарната система. Като изключим Доброто старо Обединено кралство (но то не е част от ЕС), където желязната мажоритарна система си работи безупречно и няма загубили сърдитковци, в останалата част на Европа има съмнения не просто в изборния процес, но и в получените от него резултати. И даже христоматийната в тази патология наша родина вече не е сред челниците в това грозно, а и непрактично дело. В Румъния вече се стигна до отмяна на президентските избори заради водещата позиция на "нежелания" кандидат.

Няма нищо лошо в това да победи някой, който не ти е симпатичен. Демократичните избори не са конкурс за красота, а сито за кадърни администратори. Когато процесът е честен, ситото работи безотказно - искаш ли да се задържиш на власт, ще се стараеш да угодиш на избирателите, искаш ли да вземеш властта от позицията на опозиция, ще полагаш усилия, за да спечелиш доверието им. Развитието иска непрестанно движение. Всеки опит за застопоряване, присъщ на тоталитаристите, води до насилие, а оттам, рано или късно, до отрицателен отбор и регрес.

Да, ама - ще каже някой, и Хитлер идва на власт чрез избори. Което обаче съвсем не е вярно. Дори на последните що-годе демократични избори в Германия от март 1933 година (а те не са съвсем демократични и това потвърждава правилото) Хитлер не печели пълно мнозинство - не му стигат 36 места в парламента. Осигурява му ги добронамереният политкоректен патриот Алфред Хугенберг, който се е надявал, че ще командва парада в сянка. Само че става точно обратното и през ноември 1933 избори вече няма, тоест има, но Хитлер ги печели с 92 на сто, сиреч - няма. Всяка заигравка с тоталитаризма и тоталитаристите свършва зле за демокрацията. А и не само за нея.

Тъй че, приятели, когато хората изберат някой, който не ви е симпатичен, уважете избора им. Нека опита силите си! 4 години минават бързо - ако се справи - добре, ако не се справи - още по-добре. Важното е процедурата на честния изборен процес да се пази като нещо свято, защото тя гарантира непрекъснатостта на усъвършенстването. Не количеството, а конкуренцията създава качеството.

Носталгия

 Било е по Иван-Костово време. Джиткам си с трена към морето, а в купето се води класически въодушевен разговор за политика, спорт и музика. Водят го женица на средна възраст и някакъв дядо, а аз само седя и слухтя. По едно време женицата се изцепи, че при бай Тошо си било най-добре. Възмутих се до дъното на бездънната си каца на презадоволено младо същество, опиянено от многобройния и все демократичен избор от напитки и джойнт в оная култова епоха! 

Гледам със сегашните си очи на тая ситуация и единственото възмутително нещо, което виждам, съм аз самият - наперен хулиган с две гънки мозък, едната, за да се напие, другата, за да си купи билет за сектор "Б". Женицата всъщност не каза нищо възмутително. Тя разказа, подобно на много други пътуващи по купетата на БДЖ, историята на най-обикновения си живот. Самотна майка на две деца, мъжкият не понесъл отговорността на семейството и офейкал. Държавата обаче й помогнала с жилище и някой левец по бай Тошово и тя някак си се справила. Новото време я оставило без препитание и разноските по жилището започнали да тежат. Това беше в общи линии и като се тегли чертата, май женицата имаше всичките основания да бъде доволна от другаря Живков. Всеки гледа от своята си камбанария и точно заради това не е особено добра идея да се съдим един другиго. Още повече че колкото хора, толкова и камбанарии. Нелепо е, възкачен на собствената си камбанария, да не забележиш камбанариите и на другите. Пък и не е гот да биеш камбаната за щяло и нещяло.

Джордж Оруел е от заможно семейство. Нормално е за него СССР да е крачка назад.

Чарли Чаплин е отраснал в приюти. Нормално е за него СССР да е крачка напред.

Нито Оруел, нито Чаплин са били в СССР. Сигурно и това е нормално. Както е нормално вероятно, че Джордж Оруел от заможното семейство завършва живота си в бедност, а Чарли Чаплин от приюта в последните си дни се къпе в заслужено богатство. За мен не е нормално само, че болшевиките се припознаха в 1984, а не в уникалния талант на момчето от приюта, но това е друга тема.

Всеки има право на собствената си камбанария и на собствената си воля кога да бие камбаната Акъл от недозрял хулиган на пет големи и 10 грама джойнт - мерси! Помня го този - нищо не ставаше от него!

Фактчекнене

 Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно и защо не е вярно - това са подробности, които не интересуват гласоподавателите на ББППДБДПБСПННИТН.

Попаднах на фактчек на бомбардировките над Дрезден от 1945 година. Фактчекът приключи - не е вярно. Кое не е вярно - броят на жертвите, начинът на изчисление, военната необходимост от този по същество варварски акт, това са подробности, от които вече и немският народ не бива да се интересува, защото Урсула забранява. Защо!? Е, сега. Раличка от едно време е над тия работи. Няма нужда от аргументация, когато има ясен лозунг. Многоуважаваният от целия български народ сър Уинстън Чърчил е наредил така и така е трябвало да стане в името на мира и демокрацията. Друга тема е, ама това вече не е фактчек, а лично мое си субективно становище, че бомбардировките над Дрезден са държавен тероризъм и целта им е да деморализират цивилното население, подобно на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки 6 месеца по-късно същата година, че унищожаването на европейски културен център като Дрезден е висша форма на циничен вандализъм, още повече че в града не е имало и един военен обект, че ако към убитите се прибавят ранените и безследно изчезналите, ще се получи ужасяващо число дори за широката рамка в това отношение на Втората световна, че самите сънародници на сър Уинстън дотолкова го "обичат", че на първите избори след победата над Германия на 5 юли 1945 с две ръце и над 3 милиона гласа повече го разкарват от властта. Да, ама не - рече Раличка, ако и да е от Белоградчик и съратник на борческия литературен кръг "Безусловно", флагман на битката за свободата на словото и словото на свободата от 90-те години на миналия век в Гвардейския факултет.

Фактчекът е игра за наивници. Всяко субективно, честно изказано, мнение е в пъти по-достоверно от него. Във фактчека няма факти, а само едно чекнене пред силните на деня, което поддържа илюзията за всемогъществото им, докато не дойде някой малко по-силен със своите си фактчекъри, който да изреве - фактчекът приключи, не е вярно, а на кое и защо се надяват само бъдещите каторжници!

Нещо

Покрай тържествата по повод светлата ми 48-ма годишнина пипнах някакъв грип. По случая горе-долу от седмица пазя кревата, внимавам да не се напрягам и гледам анимационни филмчета. Любимото ми е за Койота Уили и Бързоходеца (нахална и безпардонна земна кукувица). 

Тоя Уили ми е много симпатичен - уж е зъл, ама не е. Умен е, постоянно изобретява разни неща, за да хване птичето и да го направи на кавърма, но разните неща още по-постоянно се обръщат срещу него и по неизменнно правило накрая на всеки епизод той самият се превръща в кавърма. Домъчнява ми за горкото койотче, ама какво да се прави - на земята да си изобретателен не стига, нужен си е и малко късметец. Някои са я решили тая работа с угодничество към силните на деня, но и тяхната не е лесна - дните са различни, силните се сменят, а угодниците край нямат, че даже тръгват и да се бият, за да докажат кой от тях е по-угоден. Тая пазарна ниша отдавна е пренаселена. А и какво му е толкоз на Уили Койота!? Може би просто вкарва усилия в грешна посока и земните кукувици не са подходяща храна за него!? То и аз толкова години развивам разни идеи за разни неща и ги подхвърлям на разни хора, за да изям кавърмата накрая, но това не означава, че всичко е изначално погрешно. Просто попадам на такива, към които се отнасям като към свободни, а те пък още по-просто си обичкат робството. Абе, неслучайно си е нужен и малко късметец. Дайте ни малко късметец и ще видите вие какви ги можем с Уили Койота!

19 февруари

Хоро играят

демоните

в тъмнината,

обкръжили са

бесилото

на Левски.

И заедно

с тях

ликува

Сатаната

и дава тон

за пошла 

песен.

И студ,

и мраз,

и кървав месец.

Среднощен 

вятър зъл

нашепва:

"Надежда

всяка тука

оставете!".

Усмихва се

Апостолът на свободата.

В краката му

лежат оковите

на ада,

в сърцето му

блести

духът

на светлината,

душата му

лети.

Отваря се

вратата на 

небето.

Спасителят 

го чака.

Наглед суров,

но с поглед

благ и ведър.

За свободата на словото

 Речта на американския вицепрезидент Джей Ди Ванс в Мюнхен била заплаха за демокрацията в Европа - изрева брюкселското зеле и се направи на обидено. 

И какво толкова каза човекът, че "заслужи" това порицание в стил лелка от детската градина се кара на детенце!? Ами каза истината - в Европа наистина няма свобода на словото, а там, където няма свобода на словото, демокрацията също е под въпрос.

Няма да се жалвам как с малцината истински журналисти в БГ, между другото - страна-член на Европейския съюз, побеляхме в битката за свобода на словото и печата. Ама само си побеляхме - файда никаква. И до днес имаме обществена телевизия, която поддържа високия жизнен стандарт на шепа хрантутници и техните потомства с пари на българския данъкоплатец. И до днес в частните медии, вместо журналисти, върлуват проводници и полупроводници на пошли PR-послания. И до днес продължава гаврата с добрия стар журналистически занаят. Кажете ми за 1 (една) криза, случила се на Стария континент и в милата ни родина в последните 20 години, за която сте чули и прочели различна, алтернативна позиция на човек, който застава пред вас с името и убежеденията си! Няма такава. Има само преповтаряне до припадък на официалните догми и то все по-пошло и некадърно.

Има един основен признак, който различава журналиста от мисирката - позицията на тялото спрямо властта. Мисирката е обърната с лице към властта, журналистът - с гръб. Мисирката е обърнала гръб на обществото. Журналистът е застанал с лицето си към него. В първия случай имаш куче-лизач, във втория - куче-пазач. Капиш или не капиш!? Да не обяснявам, че така наречените обществени медии са отживелица, че единственото, от което следва да се ръководи медията, е аудиторията си и тъй насетне и тъй насетне. То по същество и г-н Ванс не изрече нещо по-различно от алтернативна позиция, а урсулите-тоталитаристи му се обидиха. Кой е заплаха за демокрацията в случая - този, който споделя своята си, макар и различна позиция, или тези, които му се сърдят, че я споделя!? Плува ли корабче...

Журналистиката е неформална четвърта власт само когато има смелостта публично да изкрещи: "Царят е гол!", а не когато ни убеждава, че, видите ли, той всъщност е облечен, ама по новата рапърска мода.

Има и неутрони

 "Европа" - брутално велик филм от 1991 г. на гениалния датски режисьор Ларс фон Триер, за когото всеки човешки живот е от значение. Няма да го разправям - гледайте го! Ще се спра само на една сцена - свещеник, който твърди, че винаги трябва да вземаш страна, защото всички неутрални ще отидат в ада и Бог най-много наказвал безразличието. 

Какво наказва Бог най-много едва ли е ясно и на най-учения религиозен деец от което и да било вероизповедание в света. Малко да поназнайваш български и ще се усетиш, че неутралност и безразличие не са едно и също. А възпитанието в биполярност обикновено води до бум на биполярните разстройства.

Църквата, особено католическата, продължава да се прави на сляпа за вече очевидни, осветлени от науката, неща. В атома, тази основна градивна единица, от която дори и ние, говорещите маймуни, сме съставени, освен електрони и протони има и неутрони, че и още куп други частици - къде известни, къде не. Природата е по-гениална даже и от Ларс фон Триер! Когато играе Левски, в мен започват да бушуват протоните и става страшно. Когато играе ЦСКА (май вече отново ги има), се обаждат електроните и става още по-страшно, макар че ги уважавам - винаги е по-добре да имаш достоен враг, отколкото двуличен приятел. Ама когато играят Спортист - Своге срещу Ботев - Каспичан... Еми, нормално, люпя семки, пия швепс и ми е все тая кой ще бие. Това обаче не означава, че съм безразличен. Освободен от пристрастия, гледам играта обективно и мога да видя например, че "седмицата" на Каспичан не е лошо футболистче, а вратарчето на Своге е гола вода.

Неутралността помага на обективността, особено когато анализираш миналото. А и какво пристрастие да влагаш, когато гледаш миналото - то си е минало, не можеш да го върнеш, най-много да изкараш някой полезен извод. И понеже съм на датска вълна - длъжен съм да отбележа - детската книжка от времето на соца беше с класи над сегашните бълвочи! С класи като съдържание, с класи като илюстрации, с класи като превод! Конкретно - "Гуменият Тарзан" (издателство "Отечество", 80 и някоя си година) на не особено известния днес Оле Лунд Киркегор е номер 1 по всички изброени показатели, макар че срещнах в нета рецензия на съвременен малоумник, който твърди, че била слаба и неразбираема. То, като нямаш работещи елементи в онова пространство под шапката, е нормално гроздето да ти киселее... А "Гуменият Тарзан" не е обикновено грозде, а е от ония сортове, от които се правят най-добрите вина и коняци. Няма да преразказвам - прочетете я, но задължително в изданието от соца, има я по кашоните на уличните търговци (тогава и тиражите бяха стабилни). Ще дам само няколко жокера и един цитат. Виргил Дребосъка е от тия, които могат да превръщат обикновеното в необикновено, стига да има достатъчно ръжен хляб и лимонада, Иван Олсен е онова хлапе, което в даскало го пердашат за щяло и нещяло, а вкъщи се блъска с болните амбиции на биполярните си родители, а Топер не е особено красив, но има молив, с който рисува разни неща, които впоследствие оживяват. Ето го и обещания цитат, от "Ото е носорог" е:

"Господин Льове позвъни в полицията.

— Ало! — каза той. — Какво да правим?

— Ало! — обади се един полицай от другия край на телефона. — Ако питате мен, правете каквото искате — стига да не нарушавате закона."

Хитро, а!? Ами такава си беше детската литература по онова време - хитра като за малки хитрушковци, които впоследствие да станат големи хитряги и да не се връзват на биполярни глупости. Защото и онуй момче, датският принц Хамлет, освен или-или, ако включеше и неутроните в играта, имаше и нормален трети път - да хване Офелия за задника и дим да ги няма от гнилата Дания. Ръжен хляб и лимонада все някъде щяха да намерят по широкия бял свят. 

Пази се от боята 3

Умните общества дават маса пари за инакомислие, фантазия и нестандартни хрумвания. Те знаят, че туй нещо, на което се намираме, се върти и там, където сега е ден, само след няколко часа ще е нощ.

Глупавите общества "инвестират" в раболепие, послушание, политкоректност, клишета, заучени фрази и лозунги, които само да потвърждават нещастния мит за непогрешимостта на официалните им догми. Те се опитват да застопорят туй нещо, на което се намираме, така че в частта, която е тяхна, да има вечен ден, а останалото по-добре изобщо да не съществува.

Две и две е четири, ама само на български. На английски две е two, а на испански - dos. Ужасявам се от размерите на банването, на което съм бил подложен от сънародници-фактчекъри през последните години! Не обичам да се правя на жертва, ама откриващите ми се ден след ден от началото на тази година очертания на това банване направо не подлежат на разумно обяснение. Защо бе, хора!? Какво толкова лошо има в това, че като всеки обикновен човечец и аз имам своите си идеи и убеждения, както и демократичното право, дадено ми от Конституцията на Република България, да ги изкажа публично в някаква си форма!? Спорете с мен, критикувайте ме, ама забраняването говори лошо за вас - уж първи демократи, а всъщност пребоядисани болшевики. Още повече че винаги съм вярвал, че подобно на всичко на тази планета и моите си гугутки са спорни и нееднозначни. На книга съм анархолиберал, а и сам не зная какво е анархолиберализмът. Сутрин под влияние на сънища и кошмари, двойно кафе и три цигари съм категоричен сюрреалист. Вечер на няколко питиета като повечето нашенци ставам убеден патриот. Когато нямам пари съм комунист. Когато имам - много естествено, превръщам се в пръв капиталист. Къде е тук грехът бе, г-да правоверни инквизитори!?

Идеите са жив организъм в развитие. Те дишат, променят се, растат или се смаляват, раждат се или умират. Критиката и спорът, още древните римляни са го открили, повишават жизнеността на идеите. И обратното - вярата в непогрешимостта е смъртна присъда за всяка една от тях. Дразненето е основнен жизнен процес на тая странна планета и отстраняването на дразнителите е самоубийство. Неслучайно умните общества просперират, а глупавите поетапно си заминават, удавени в собствената си повръщня от лозунги и заучени фрази.

Пази се от боята 2

Сутринта някакъв бивш болшевик, доколкото има такива, търсеше помощ от Изкуствения интелект - да разчистел френдлистата му във ФБ от, цитирам, менте евроатлантици и менте борци срещу комунизма. Мислех да го заям, че ИИ трябва да почне "разчистването" от него самия, ама се въздържах. Първо - на тия съм им толкова трън в очите, толкова са ме нарочвали и толкова мръсотии са излели върху ми, че вече изпитвам ужас от подлостта, на която са способни. И второ - това е самата истина - няма по-големи врагове на комунизма от болшевиките и бивши болшевики също няма.

За да ми е хептен весела сутринта, друг бивш болшевик, коскоджамити академик, се изцепил, че тръмпизмът щял да спаси човечеството. Аз пък мислех, че комунизмът ще свърши тази достойна работа. То и "академикът" така "мислеше" преди 36 години. Шегата настрана - ако някой ми каже как се бори средновековие с още средновековие, олигархия с още олигархия, невежество с още по-голямо невежество, ще му дам 5 лева да пие едно кафе в сладкарница "Сряда".

Навремето пък трети такъв болшевик, също бивш, а то такива няма, ми обясняваше колко бил против бай Тошо, ама се притеснявал да му го каже, щото имал хубав апартамент, западна кола, бил уредил цялото домочадие на "отговорна" работа и тъй насетне. То че всяка хубава идея на тази планета пада жертва на користолюбиви нещастници - така е, ама и чак толкова не бива. Ще ми се един ден всички тия бивши болшевики, които не са бивши, защото няма такива, да бъдат изправени на другарски съд, съставен от истински комунисти. Ама истински, както сочи науката - принципни, свирепи, фанатици! Тогава да ги видя тези мекотели как се уреждат в живота за сметка на една велика, макар и на този етап утопична (сър Томас Мор е дал жокер), във своята философска същност идея.

Че е рано за комунизъм, рано е. Че може и никога да не дойде - може. Ама и че всички свестни хорица следва да се пазят от боята - следва. Колкото и пласта боя да туриш на един москвич, във ферари няма да се превърне.

Търси се читава идея

 България от 3 февруари 2025 година е въплъщение на идеите на победителите от 4 февруари 1997, може би по-точно на победителите от 10 ноември 1989 или пък всъщност на победителите от 9 септември 1944. 

Не ви харесва тази България!? И на мен не ми харесва, ама нищо не мога да направя - аз съм от страната на губещите и на трите споменати дати. На 9 септември отнеха собствеността и свободата на предците ми. На 4 февруари победи задкулисието, което не понасям, и същата година "Левски" не стана шампион. А на 10 ноември - да речем, че бай Тошо, при цялата му простотия, беше с една идея по-читав от наследилите го негови червени и сини съпартийци. 

Каква беше идеята на победителите? С две слова - пладнешки обир. Това и се получи на практика. а и нищо не можеш да кажеш, защото, казват, победителите не ги съдят.

Хамлетовският въпрос в момента е - какава е нашата идея, на милионите губещи, и изобщо имаме ли такава, или просто сме завладени от манията да опазим на всяка цена подхвърлените ни трохи!? Не е задължително всички идеи да се въплътят, но хептен без идея няма начин да се надяваме на каквото и да било по-добро въплъщение.

Драмата на социокапа

 Да гледаш отдалече не е като да гледаш отблизо, още по-малко пък отвътре.

36 години по-късно отново гледах филма на Николай Волев "Маргарит и Маргарита". Навремето бях много впечатлен, впечатлих се и сега. Филмът е хубав, направен. Сценарият му сценарий, режисурата му режисура, операторското майсторство също е на ниво. Музиката на Георге Замфир е направо страхотна! Чудя се дали човекът е видял някой лев хонорар за авторски права, подобно на съвсем заслужените британски лири, които е получил през 1976 от "Би Би Си" за същата мелодия, използвана като заставка на тяхно предване, ама да не изпадам в дребнавости. Филмът е хубав, направен. Но разобличаването на соца в него, ако е изобщо разобличаване, свършва точно на 20-ата минута. Останалото го има по цял свят и то откакто свят светува. 

Накратко, точно за тия 20 минутки. Двамина ашлаци, минаващи за ученици, нахълтват в кабинета на директора на даскалото, започват да се млатят като за световното по ММА, а единият даже налита и на самото началство. Сащисан, изумен и разгневен директорът им налага смешно от гледна точка на днешния материален и рационален свят наказание, което впоследствие е напълно склонен да замени срещу едно искрено извинение. Само че единият от ашлаците е класически соц - горделив, непреклонен, без задна скорост и без спирачка, покоряващ сияйни висини (най-вече с юмруци), и отказва да се извини с мотива, че нямало за какво (опитът да пребиеш даскал е "няма за какво"). После все така наперено и горделиво напуска даскалото веднъж и завинаги и се впуска заедно с гаджето си в дълбините на живота. И започва драмата, каквато я има по целия свят и то откакто свят светува - съвсем нормално е двамина млади, неопитни, непокорни и неграмотни, без образователен ценз да се сблъскат с далавери, престъпност, измами, похотливи шефове и прочее неприятни ситуации. Това може да се случи не само в БГ от соца, ами и в САЩ от 80-те, Франция от 60-те и Буркина Фасо от 2013 година.

Представете си сега тия 20 минутки да се случват в английско училище, например, от годината на филма - 1988, или даже от днес. На двадесет и седмата секунда е повикана охраната на училището, а на втората минута пристига полицията! Г-н директорът изобщо нямаше да се церемони, а щеше да се постарае хулиганите директно да напуснат системата на образованието и да станат постоянни клиенти на онези специфични институции, от които дори и мафиотите се боят. Горделивецът, много естествено, щеше да бъде изгонен и от вкъщи, защото там родителите те гледат обикновено, докато учиш, и то отново при условие че спазваш правилата на играта. Нататък не е интересно, тоест - щеше да е същото като във филма, ако не и по-зле, защото за повечето стабилно платени житейски позиции в Добрата Стара Англия искат стабилен образователен ценз, възпитание и добро поведение.

Презадоволеният български соц, особено този от 60-те и 70-те, разглезен от привилегии и придобивки, ненаучен да разсъждава с главата си, подведен от леснотията на кувьоза, в който отрасна, не разбра една проста истина - коренът на свободата и благополучието на Западния свят, особено на протестантския, е съставен от векове дисциплина и самодисциплина. Кражба, неуважение към хора и институции, скатаване, неподплатено перчене, успех без усилие - 90% процента от хората там дори и не си ги помислят тия работи, най-малкото защото са чели, че допреди някакви си 150 - 160 години за кражба на стойност над 12 пенса в Добрата Стара Англия се е полагало само едно - да гушнеш букета на държавни разноски. Той неслучайно и Волев, Бог да го прости, бяга от там обратно в соц. БГ. Човекът поне беше дотолкова умен, че да не плюе безразборно оная система за разлика от лигльовците от 60-те и 70-те. Те така мощно заклеймиха собствения си кувьоз, че сами себе си лишиха от присъщата и най-благоприятна за тях жизнена среда.