Под възглавката

 Негово превъзходителство Делян Великолепни рече и отсече:

- "Лукойл" да се прибере в държавата!

Разплаках се от умиление. Мислех си, че с другаря Виденов сме последните бавноразвиващи се адепти на държавното и държавата. С още по-голямо умиление си спомних за лицето Иван Йорданов Костов. До неговото величайше управление светът не знаеше що е то фалирала петролна рафинерия, независмо частна или държавна, щото пазарът не пита чие е, а дали печели, пък точно тази сфера да губи... Костов ги фалира две - плевенската я затри тотал, а бургаската дотам, че да я шитне почти като подарък на иначе омразните му руснаци.

И ако си мислите, че родината ни е съвсем изтрещяла, то значи не сте ходили скоро на Запад. Там на мила среща с чичко Мъск лидерицата на "Алтернатива за Германия" обяви Хитлер за комунист. Сега, разбира се, това са камъни в нашата градина - моята и на другаря Виденов, но ний сме толкоз свикнали да сме виновни за всичко, че туй нящо изобщо не ни прави впечатление. Но мацката много трябва да внимава - тези обиди към фюрера могат да й костват кариерата. Мнозинството човек на тая планета подозира сънародниците й, че заспиват с неговия портрет под възглавката.  

Пази се от боята!

 Покрай победата на бай Тръмп родната вечно пребоядисваща се пасмина, сакън да не я помислят за неправоверна, рязко взе завоя и започна да плюе по всичко що е либерално. То е набиване на канчето, то е наместване на манерката, то е преследване до дупка веднъж и завинаги, то е чудо. Вярно е, че либералите стигнаха до някои странности и крайности, но такива крайности и странности проявяват всички сапиенси, които имат честта временно да населяват тази странно-крайностна въртяща се елипса. Както сполучливо отбелязваха свети Августин Блажени и учителката ми по философия г-жа другарката Кожарова - цаката е в мярата. Това, разбира се, не им пречеше да се ненавиждат по идеологически причини. Сполучливото отбелязване си е сполучливо отбелязване, а идеологическите причини са си идеологически причини. Десетки ученици и адепти на свети Блажения и на г-жа другарката пострадаха невинно заради тяхната вражда, но кой е казал, че сполуката и идеите не изискват жертви!? Кой!? Посочете ми го с пръст и ще ви кажа дали е този.

Нагледал съм се и съм се напатил на странности и крайности. Първо се натъкнах на странностите и крайностите на болшевиките, после на псевдодемократите, после на либералите, сега е ред на консерваторите. И всичко това в съчетание с моите си гугутки! Трудно се издържа на тази крайно-странностна елипса! Добре че се върти, та да има разнообразие! В тоя хаос от разсъждения - дали след консерваторите на портата на историографията и графоманията не тропат отново комунистите!? Защото странностите и крайностите имат тая лоша черта - писват и превъртат играта.

Победата на бай Тръмп си е победа на бай Тръмп. На тая планета има място и за "леберала" бай Ганьо, и за "консервата" бай Иречек, и за свети Августин, и за г-жа другарката Кожарова, че даже и за вечно пребоядисващата се пасмина, ако и да се борят взаимно да се изпъдят. Не могат, защото очевидно не ги решават те тия работи. Та по случая, преди да сме стигнали до поредните странности и крайности, хайде да вкараме малко мяра в ситуацията! От нея поне глава не боли, докато в боята има прекалено много омайни вещества, а дори и анрхолибералите знаем, че наркотиците вредят на личното и общественото здраве.  

ЧРД, Волфганг Амадеус!

 Излюпвам се навръх рождения ден на Волфганг Амадеус Моцарт. Пускам си 40-ата симфония и се отдавам на усещания за хармония, слънчице и купища хубави неща, които непременно ще се случат.

В 12 часа на обед вече съжалявах, че не започнах деня с "Рън ту дъ хилс" на Айрън Мейдън.

Някакъв батка в рейса се опита да счупи прозореца - шофьорът карал бавно. Убеден съм, че тоя щеше да направи същото, дори ако шофьорът караше с двеста. Подметката, която ми продадоха за закуска, със сигурност трябва да върви с хапчета против киселини. Мацката от павилиончето ме уби с кисела физиономия заради едно двойно кафе с половинка минерална вода, почтено заплатени с три левечета на монети. Лелката от Данъчното положи титанични усилия да ме върне "за друг път". И успя! В погледа й беше изписано с ееееееееей, такива големи букви: "Алоооооо! Не ми се прави на честен данъкоплатец! Това да не ти е Америка!". Накрая някакъв колоездач ме забърса на тротоара. На тия и на тротинеткаджиите очевидно няма кой да им обясни, че тротоар и велоалея са две доста различни неща.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ. Той се намира в менгеме. Отгоре са мутрите, айдуците, приматите и прочее разбойници, които са сложили бариери на всички входове и изходи към материята и не пускат, без да те изръсят. Отдолу са псевдоинтелектуалните мекотели, които ти бъркат в малкия мозък и настойчиво те карат да се предадеш. Менгеме, братле, задачата няма решение! По-умните бягат към белия свят, по-глупавите стоим и се задушаваме.

Влизам в положението на горкия и изстрадал наш народ, ала и не влизам. Защото самите хора избраха да са платени роби и отхвърлиха свободата с нейните хиляди безплатни възможности. Само си представете, ако към тия две-три положителни неща от соца (прилично структурирани и философски издържани социални системи, собствени градски жилища, макар и панелни, и тук-таме работещи и печелещи индустриални мощности) бяха прибавени всички предимства на Демокрацията и Пазара - наследени от баба и дядо купища земи, гори и всякакави имоти, свободно придвижване из целия свят, пълни магазини, предприемачество, възможност за развиване на свободни професии и занаяти и тъй насетне, и тъй насетне. Имаше ги всичките предпоставки за Моцарт, стигна се до Преслава и Азис. Защо? - ще питат не без основание днешните деца. И хич не бива да ги лъжем. Моите "защото" са две, за повече нека питат и други.

Първото "защото" - свръхестественото и противоестественото надделяха над естественото.

Второто "защото" - образованите и самообразованите от 90-те на миналия век, изнежени от образование и самообразование, се предадоха без бой.

Туйто. Прощавай, приятелю Моцарт, твоят свят засега се отлага. На това прокълнато място, където винаги ще воюват Европа и Ориента, без чичко Брус Дикинсън и Мейдън няма как да се мине.

За либерализма и мъката на пастор Глистев

 То си мисли, че е, ама не е и само си губи времето да те убеждава. Идеята е тънка работа - когато я нямаш, по-добре си замълчи и живуркай, както намериш за добре.

Основата на либерализма е свободата. Идва си от самата добра и стара латинска дума. Не можеш да си либерал, ако поставяш други неща над свободата. Родният умно-красивитет, който вече 30 години вряска по медии и площади за щяло и нещяло, няма как да е либерален. Той поставя мангизите и себе си над свободата, демек - изповядва друга идея. Наречи я користолюбие, наречи я сребролюбие, наречи я алчност - няма да сбъркаш. И на всичкото отгоре толкова е убеден в "правотата" си, че няма да падне по гръб, дори ако тая му "правота" го заплете право в корените на кривата круша.

Събуждам се днес и що да видя - пастор Глистев се репчи на аудиторията. Имало, вика, само добро и зло, трето няма. Смееш ли да го обориш тоз велик инквизитор!? Доброто, разбира се, е той самият, а всички останали сме някакви семпли 2D обекти, които незнайно защо пълзят по плоската земя, удобно разположена на гърбовете на 5 коня, 2 слона и няколко хипопотама. Свободата, Санчо!? Стига бе - не на мене тия пет лева. Нужни са ми поне 10 хилядарки.

От известно време водя една групичка в "Мета" - за местни проблеми и местни решения. За тия вече 7 - 8 години се старая да няма цензура и всеки да си пуска, каквото му е на сърце и душа. С цел демокрация поставих повечко админи - да се контролират взаимно и да се пазят от нечестиви помисли. Голяма грешка, сър! Дай на нашенеца власт и му гледай сеира! Не стига, че туриха бан на рекламите на любимата ми пицария, ами само пръст да покажа и гледай какво става. То са ругатни, то са обиди, то е огън, то е жупел. Рекордът е над 200 таквизи хубавини под един пост! Това как да е - свобода на словото, търпиш си последствията. Ама тия юнаци съвсем настояват да спра да си казвам мнението, за каквото и да било. Либерализъм, бате, и в червата! Чорба да си свариш! "Леберал" е бай ти Ганя, бай Иречек, и копче не можеш да му кажеш, защото ще ти го завре в носа.

Свободата, много естествено, е относително понятие, подобно на всичко от Айнщайн насам. Тя е обратното на ограничението и регулацията. И понеже видимо има някакви граници е добре да се установи къде точно минават те, за да няма излишна чатарапатара. От 30 години повтарям идеята за четирите основни свободи на Франклин Делано Рузвелт - свобода на словото, свобода на вероизповеданието, свобода от недостиг, свобода от страх. Човекът го е казал по-обширно и красиво, но ако го цитирам едно към едно, днешната средновековна реалност хептен няма да го разбере. Още повече че тия 4 свободи вървят в комплект - една да я няма е все едно да ги няма и четирите. Обяснено съвсем простичко - минавам преди време по централните пловдивски улици и виждам жена в бурка да продава в китно павилионче за закуски. Свобода на вероизповеданието - да, няма проблем. Свобода от недостиг - ясно, има работа жената, едва ли гладува. Обаче свобода от страх и свобода на изразяването... Дали!? Съмнявам се. Но продължавам да повтарям принципите на Рузвелт, точно защото си мисля, че той е на много прав път, а и по негово време Америка беше наистина велика.

Принципите на либерализма се отнасят до светската държава. Дали ще тръгнем от Марк Аврелий или от Джон Лок - все тая. Говорим за светска държава, в която има свобода, знание и търпимост към различното и различния. Това е основата. За надграждането има хиляди полезни книжки и милиони успешни или неуспешни примери. Четете, образовайте се, знайте! Тя все пак се върти, ако и на пастор Глистев да не му изнася.

За двуличието и лицемерието

 Българският език е по-прецизен от таблицата за умножение. В него всяка дума си е на мястото и няма нещо, което да не можеш да изразиш с думи. Той е най-голямото богатство не само на тая пропаднала територия, но, без излишна скромност, и на целия ни пропадащ стар континент.

На български двуличие и лицемерие са две много различни работи.

Двуличие означава да имаш едно лице за себе си и друго за другите. В обществото надяваш маската и се правиш на това, което не си, а пред себе си се разкайваш и плачеш, че си допуснал такава гадост. Двуличникът обикновено не изразява себе си, а някого другиго, обикновено силния на деня, за да получи определена изгода.

Лицемерието си е речено направо - да мериш на лице, без да забелязваш душевността, ума, сърцето, талантите, качествата на човека отсреща.

Днешната българска реалност се крепи на двуличието и лицемерието. Двуличниците и лицемерите са силните на деня, те определят посоката, те не излизат от телевизорите, те пропагандират "философията" си, те определят правилата и те "управляват", не може да не им се признае, с покъртително умение... катастрофата. Гледаш го - лице, едно такова напарфюмирано и напудрено, а зад него нищо, едно голямо голо и политикоректно НИЩО. Но НИЩО с претенции. Е, няма начин такова общество да бъде проспериращо... Проспериращите общества залагат на знания, умения, честност, почтеност, отстояване на личната идентичност, често пъти инакомислие, че дори и еретизъм. Ако Елизабет Първа, например, беше политкоректна, още щеше да чака благословии от папата, армадата на враговете на нейния народ щеше да си стои непокътната, а сър Френсис Дрейк при всички положения щеше да виси в неестествено положение и хладен на някоя топола до стадиона на "Нотингам Форест". Бай Ганьо още си мисли, че двуличието и лицемерието всъщност са неговото най-важно средство за оцеляване, но тоя път номерът няма да мине.

Като всяко верноподанно говедо вчера и аз изслушах речта на баш шефа Тръмп. Не знам с какво основание родните лицемери и двуличници (а може би просто неграмотни тапети) оспорват избора на американския народ, но човекът обеща нещо много важно, което се отнася до мен и моя занаят - отмяна на цензурата и възвръщане към свещения принцип на свободата на словото. Дано си изпълни обещанието! Защото там, където има свобода на словото, двуличниците и лицемерите не виреят. Те обичат да вършат пъклените си дела на тъмно.

Северозападнала легенда

 От всичките невероятни истории на родния Северозапад най-сладка е легендата за името на село Вещица.

Препускал си турският паша някъде из Белоградчишко и що да види - на една рекичка се плицикали неколцина нашенки по без бански. Вместо да оплакне очи, дето се вика, или да се възползва от привилегированото си обществено положение, човекът дал газ на коня и дим да го няма. Чак като се отдалечил на безопасно разстояние, демек стигнал крепостта във Видин, пашата спрял, хванал се за главата и започнал да нарежда:

- Вещици, вещици! Вай, вай, вай! Вещици, вещици!

Горкият! Завалията - казано на тогавашен жаргон...

Благословени са тия вещици! Благодарение на тях днес не само го има село Вещица, но и с умиление си спомняме за патриарх Евтимий, да речем. Защото, ако беше останало на тогавашните нежни душици, които толкова приличат на нас, днешните нежни душици, работата отиваше хептен на изуй гащи. Дайте, ако не друго, да бъдем откровени! Българето сме умни и съзерцателни мечтатели, силни на думи, книга и пет гроздови, ала слаби и страхливи във вземането на решения, царе на преклонената главица, тънките сметки и извъртането на 180 градуса и чужди на войната, освен ако не сме под командването на способен главатар. Неслучайно с умиление споменаваме името на светия Патриарх - на него, милия, се падна честта да е последният военен защитник на Търновската крепост, отсрамвайки всички ония позорни кралимарковци, които или избягаха, или скатаха, или просто се дадоха без бой на поробителя.

Сега, понеже ще ме емнат патреотето с хорцата, носиите, пилоните и знамената... Само на два километра от нашенско, преджапвайки хубавия син Дунав, във Влашко, никога през ония знакови 5 века не е имало османлия управител. Винаги е бил местен! Да, в определен период назначаван от султана, но местен - от местен произход и с местно вероизповедание. Щото Влад Цепеш, толкоз одумваният Дракула, при османското нашествие не се отдава на мистика, романтика и метафизика, ами, използвайки добрата стара физика, набучва едни 20 хиляди глави с чалми на кол по пътя към столицата си и... Нормално - завоеователите започват да стъпват по-внимателно по ония земи, че даже и се отказват да ги завоюват докрай. То любов, любов, ама в трудни времена добрият стар страх като че ли върши по-добра работа.

Та туйто - лоша дума за "вещиците" да не съм чул, за патриарх Евтимий - съвсем и да си налягаме парцалките, защото любов, любов, ама май идат трудни времена.

Нестандартно от един неспециалист

 Флиртуваме си с едно доста по-младо от мен момиче в едно доста забутано градче на Южна България, близо до Пловдив, почти като във великото парче на "Джърни". Въпреки "преклонната" ми възраст понякога все още ме бива - тренирам (ама не фитнес), а и вече все по-често оставям чашката на спокойствие.

- Ти си толкова готин! - вика ми момичето - Защо не си създал семейство, деца...!?

- Защото исках нещо невъзможно, ама не дават.

- Какво!?

- Исках като баба и дядо - 50 години заедно в една посока и без една лоша дума.

- Че то това и аз го искам, ама в днешно време май наистина не може... Защо ли е така!?

- Не знам. Вероятно баба и дядо са имали по-малко претенции за и в живота, а ние, заобиколени от хиляди, често пъти ненужни неща, сме загубили сетива за важното. Не знам.

Момичето се усмихна и ме хвана за ръката.

Можете да отречете съществуването на Създателя, но не и неговото чувство за хумор. Мъжкият проблем е ясен. Той е физически - размножителната и отделителната система бая се припокриват. Ако не се цвърка течност отвреме навреме според индивидуалните потребности, това влияе зле на здравето. Прочетох го в дневника на един велик българин - екзарх Йосиф Първи. И той, въпреки сана си, се замисля за жена поради проблема с "жидкостта". Преди да го осъдите, защото много обичате да съдите - това е човекът, благодарение на когото Македония беше наша и това е човекът, когото не послушахте и загубихте същата тая многострадална територия. Та накратко - физиологията често пъти кара мъжа да общува с партньори, които не са му особено по сърце. По същия начин психологията от своя страна кара жената да прави същата глупост. Дълго време потискана и обявявана за слаба и негодна, тя все още не може да се освободи от предразсъдъците си и да извика на някой по-стеснителен - "хей, пич, харесваш ми". За жалост еманципацията е само дума, зад която не стои почти нищо реално. Единици са дамите като сестрите Бронте или Астрид Линдгрен, които смело и неотстъпчиво показват характер, освобождават се истински и разкриват таланта си, който, оказва се, по нищо не отстъпва, че даже и надминава този на колегите им мъже. Ама освен дупе за тая работа се иска и смелост, защото цената, която заплащат тия велики жени, никак не е малка. Но пък си заслужава, защото именно те заявяват най-важната претенция на женската половина - да бъде еманципирана, а не постоянно фигурирана (който е чел Карлсон - ще се сети).

Проучване от тази година показва, че над 80 процента от мъжете и жените в Европа искат само един партньор и ако не завинаги, то поне задълго. Тоест - те искат като баба и дядо. Защо не се получава!? Ами най-вероятно защото няма взаимност. Пише го и в онова толкова одумвано, а по същество религиозно четиво "Кама Сутра" - тая работа не е като оная работа и става само по взаимно желание. А днешният човек няма нито смелостта да запали искрата на взаимното желание (няма никакво значение кой от двамата ще я запали), нито умението да разгори хубавия и равномерен огън, нито пък търпението да се сварят компотите. А и за какво са тия искри, огньове и домашни консерви, при положение че в магазина има всичко.