Евроизборни вълнения

Ха сега да видим какви съм ги натворил в сурат тефтеря в изборната нощ и малко след нея.

                                                                     ***
Някои си мислят, че станалото е за добро, други, че за лошо, а всъщност станалото е едно нищо. Българският избирател доказа, че освен глупав е и много, ама много страхлив! Били сме обичали Русия, разбираш ли - грънци, то сигурно и на братята вече им се драйфа от нашата "любов"! Та ние България не обичаме, какво остава за друга страна, колкото и да ни е близка. Ако я обичахме тази наша България, щяхме ли да допуснем този тотален срив във всички насоки - загиващо население, трагично здравеопазване, още по-трагично образование, територийка от мафиотски тип, която всъщност май си обича мафиотите. Да видим сега за кого гласуваха 25 процента от французите! А, да - за Марин Льо Пен, за крайно дясната "русофилка", която май удари едно леко рамо на руснаците, докато българските им братчета издигаха лозунги. Разбираш ли - във Франция 25 на сто "русофили", в България около нулата. "Мръсните франсета" пак ни погодиха номер, защото си гледат интереса и си обичат Францията. Ние пък си обичаме мафията! Да живей! (((

                                                                     ***
На мен ли така ми се струва или от миналите избори през 2013 година почти нищо не се е променило. Почти... ГЕРБ вземат абсолютно същите проценти като миналата година. ДПС - същите гласове, които имат по-висока тежест заради по-ниската активност. БСП плюс АБВ са на практика с 23 процента, е 3 процента някой им е изял - да речем Бареков, или част от русофилите, които ги подкрепяха. Реформаторският блок е точно аритметично събрал гласовете на ДСБ и движението на Пръмова. Всъщност има един губещ - Атака, за сметка на един нов играч - ББЦ. Тоест олигархията просто смени неудобния Волен с далече по-удобния Бюреков, който много точно влиза в схемите им. С едно размахване на пръст към БСП да внимава с проруското говорене на някои от лицата си. Но е само размахване на пръст - 3 процента са нищо. С две думи - що ми се струва, че в гласуването в БГ от десет години насам има нещо нечитаво и опорочено. Дали не си гласят резултати предварително, според както изнася на големите акули?
                                                                    ***
Ако съберем процентите на ДПС и Бюреков, ще се окаже, че Пеевски събира 27 процента подкрепа. Още 23 процента му трябват, да е жив и здрав, и ще стане президент. То и не е толкова трудно - 18 процента ще дадат БСП-то, току-виж и Боце прегърнал идеята и дал някой друг процент, както обича да дава. Ако не даде - е, в Столипиново има още неразкрит електорален потенциал.
                                                                    ***
Гледах една след друга пресконференциите на Борисов и Станишев. Без да съм фен на нито един от двамата - разликата между шопския диалект на Боко и повече от приличния английски на Съсела е огромна. Но не и за българския избирател - ако Станишев беше шеф на ГЕРБ, тая партия нямаше да вземе и 1 процент от гласовете, ако Борисов беше шеф на БСП - щеше да спечели изборите с над 50 процента. Очевидно е, че у нас "човекът от народа" винаги ще бъде предпочитан пред "проевропейското конте със съмнения за обратни наклонности". Дали е за добро - не знам. От една страна това гарантира, че никога няма да станем европейци в пълния смисъл на думата, което за мен не е чак толкова лошо, от друга - по този начин се обричаме на провинциализъм - т. е. да стоим встрани от пътя на глобалната политика.
                                                                    ***
Така, да обобщим нещата! Те са трагични, но повече от хора, които си лягат с "Къртицата" и турските сериали, не може и да се очаква
Сега по същество за нашите си работици.
1. Очевидно е, че проамериканските партии ГЕРБ, ДПС, ББЦ и РБ с полупроамериканската БСП отново спечелиха солидно мнозинство.
2. Очевидно е, че ние, русофилите в БГ, или сме прекалено малко, или нямаме и идея какво да правим.
3. Очевидно е, че Волен не бе припознат за лидер на русофилството, за което си е виновен само той.
4. Повече от очевидно е, че ако продължи по същия път, България след 20-30 години ще престане да съществува.
Толкова за очевидните неща. А сега за тези, които могат да се направят. Но дайте първо да погледнем малко по-глобално на ситуацията. В момента битката в световен мащаб е само една - корпорациите срещу държавата. Корпорациите стават толкова нагли, че искат да се поставят, а и се поставят над законите на националната държава и над традиционните човешки ценности. Парите струват повече от човека - това е голямата драма и заплаха!
Отпорът срещу тази заплаха в Европа идва от две страни - крайно лявото, което се опитва да върне държавата в нейната социална функция, и крайно дясното, което се опитва да я върне чрез възраждане на националната идентичност. Двата показателни резултата са на Ципрас в Гърция и на Льо Пен във Франция. Сега се пита - могат ли да се обединят усилията на тези два традиционно враждуващи субекта. Ами могат - ако целта е съхраняването на вечния принцип на живота, човек трябва да е готов да иде на компромис и с най-големите си идеологически врагове. Пренесено на българска територия това означава, че трябва да престанем да се обиждаме на "фашисти" и "комунисти", а да видим можем ли да направим нещо за родината си. Помоему, можем! Примерно така:
1. Българската левица на нашия приятел Огнян Боюклиев има базата от 12 хиляди гласа. На пръв поглед малко, но това е една доста добра основа за консолидиране на лявото. От Българската левица си зависи дали ще потърси разширяването на тази основа. Има достатъчно комунистически организации, "Че Гевара" и други подобни, с които да се потърси контакт, да се водят разговори и така нататък.
2. "Единни за България" на Димитър Здравков се развива както в интернета, така и в реалния живот. Отново по същия начин - с разговори и т. н. с други русофилски организации (има цяло движение "Русофили", което изобщо не е ясно какво върши и каква роля играе).
3. Националистите. Този провал на Волен може да изиграе много положителна роля. Да го свали на земята и той да престане да се изживява в ролята на някакъв "фюрер" (какъвто никога не е бил), а да се върне в кожата си на умния човек, когото лично аз помня с прекрасните му статии в "Монитор". Очевидно и той трябва да направи необходимите компромиси, за да разшири влиянието си. Сама "Атака" е слаба очевидно, в национално отговорна коалиция, нещата ще стоят иначе.
4. От старите политици. Ами и Жан Виденов, и Иво Атанасов, и други почтени хора, за които се сещам, е хубаво да излязат от нафталина, ако действително мислят за България. Едно ново сдружение при всички положения ще има нужда от лидери на мнение като тях.
5. Неформалните групи - от хеви метълите и рокерите до скинарите. Всяка една от тези групи може спокойно да бъде привлечена, защото преди такива или онакива, това са най-вече излъгани млади хора, които едвам връзват двата края.
Събираме 1, 2, 3, 4, 5 и се получава юмрук. Компромисен, но достатъчен, за да размаже мутрата на американските подлоги в БГ. Хайде малко да поработим в тая насока, а?
                                                                       ***
Горе главата, Волене! Ама Любе къв концерт направиха, а!
                                                                       ***
Единственият достоен български депутат в Европейския парламент е Костадинка Кунева! Желая й здраве и успех! Само че показателното е, че тя влиза от Гърция, с листата на набедената крайно лява партия Сириза. Казвам набедената, защото всъщност партията на Ципрас е нормалната социалистическа партия, както и партията на Льо Пен във Франция е нормалната дясна партия. Това са хората с идеите. Другото е ясно, дори не се заслужава да се споменава. А и не бива да му се сърдим, че влиза с купен вот - то така или иначе поставя стойността над парите над човека и неговите идеи!

15 май

На днешния ден по някакво странно стечение на обстоятелствата са родени дядо ми Любо и Михаил Афанасиевич Булгаков. Върви после, че вярвай в съвпаденията и суеверията! Първият е моят основен възпитател в живота, при все че родителите ми много се притесняваха да не стана негов възпитаник. Вторият е автор на най-любимата ми книга – „Майстора и Маргарита”, в която няма нищо възпитателно. Дядо ми Любо в общи линии беше човек неграмотен, което изобщо не се връзва с ювелирното творчество на Михаил Афанасиевич. Булгаков, от друга страна, мисля си, никога не е виждал толкова пари накуп, с колкото Любен Александров е плащал всяка вечер сметката в кръчмата или кабарето. А и някак си не си представям авторът на „Театрален роман” да хвърчи из улиците на Киев или Москва и да крещи: „Де е Левски, де е Ботев, де е Караджата!”. Сто на сто и той е бил любител на чашката, но си представям пиянството му в малко по-различна светлина.

Любовта към жената за Булгаков е нещо повече от магия. Дядо ми е спазарил баба ми на по няколко питиета с баща й във видна софийска таверна.

Книгите и театърът са стихията на руския гений. Дядо ми май ги считаше за загуба на време.

И май дотук спират разликите.

И Булгаков и Любен Александров не понасят особено болшевиките. Но и не виждат нещо повече в тях от едно необходимо зло. Като че ли това великолепно пренебрежение е най-верният подход към тези толкова особени хорица, обладани от натрапчивата идея, че целият свят следва да върви по гайдата им.

И от Михаил Афанасиевич и от дядо ми съм научил, че трябва да си много внимателен, за да не попаднеш в лапите на лукавия. Не е достатъчно просто да си порядъчен, трябва да искаш Светлината и да си готов да извървиш трудния път към Нея.

Разбрах също, че Човешкото се крие в дребните детайли на големите неща или в големите детайли на малките неща. Че ако обичаш истински някого, трябва да си готов да се превърнеш и във вещица за него, и че няма нищо по-лошо от това да се опиташ да вземеш и душата на другия. Че не бива да се правиш на дребен тарикат, когато можеш да купиш хляб за цяла влакова композиция, пълна с нарочени за изселване хора. Че човек може да живее и с парченце хляб, и с осем леки автомобила, но е важното да бъде себе си и да не се повлича от стадото. Че животът е една феерична приказка, в която главният герой си само ти.

Изобщо – славни учители си имам. И въпреки че никога няма да стана толкова добър в писането като Михаил Булгаков, нито толкова добър в правенето на пари като дядо ми, си ги обичам! Вечна им памет!

       

Велика България или Панславизъм?

Не мога да разбера - ние наследници ли сме на Велика България, или сме просто заспали специфични части от женското тяло!? Само на мен ли ми се иска да се бухна във виенския басейн, да се потупам по косматите гърди, мощно да изкрещя „Булгар, булгар!” и на местните да им се изцъклят очилцата от притеснение!? Единствено в моята откачена тиква ли се върти идеята за България на 16 морета и 2 океана, от Бяло море до Бяло море и от Равена до Владивосток!? Хайде стига комплекси за малоценност, време е да изразим закономерните си претенции и да престанем да се правим на Дора Габе.

Кубратовата Велика България се простира на обширни територии от днешна Украйна, Русия и Закавказието. Както се знае – той е имал пет сина. Третият от тях Аспарух прави фаталната грешка да мине Дунава и да се опита да направи държава заедно с хипарливите славяни и остатъците от алкохолизираните тракийци. 1300-годишното съществуване на това недоразумение не бива обаче да обезценява труда и усилията на останалите четирима братя. Друг е въпросът, че и те, типично по-български, също създават недоразумения. Батбаян е основният заподозрян в създаването на Киев, Котраг прави нещо по Поволжието, ама това нещо в крайна сметка се ислямизира, Кубер пък се полакомява за пустата му Македония и наследството на Александър Македонски, заради което до ден днешен спорим с гърците, макар че и на гръцкия министър-председател вече му е ясно, че синът на Филип е „правий булгарин” от рода Дуло. Само Алцек, който стига до Италия, като че ли постига нещо значимо – все пак 4 титли от футболните мундиали са са си доста добро постижение.

Що значат тук някаква си славянска писменост, култура и тъй нататък!? Демоде. Нека върлуват расовите теории, пък после ще му мислим. Важното е, че според новата българска наука ние сме си истински арийци и дори Хитлер в момента със завист гледа от казана чистотата на нашата раса. Немецът и с белина да го избелиш, по-бял от нази няма да стане!

Лошото е, че тия български глупости (като всички български глупости) много добре се прихващат и в Русия. Виден депутат от Държавната дума наскоро намекна за арийския произход и на руснаците. Тя, че теорията за угро-финския им такъв е повече от несъстоятелна – дума да няма. Ама като се сетя какви хубави трудолюбиви арийци сме заедно с тях – ми става кофти. Само си представям една маса, на която седят немци, пият си биричката след края на работния ден и си говорят за футбол и една друга маса, на която стоят българи и руснаци - от сутринта. Хайде там, където не сме силни, да не се опитваме да влизаме в А – групата.

Всъщност всичките тия теории, които новата българска власт използва за своята пропаганда стигат до едно единствено заключение, което тотално, ама тотално изпортва целите на тази пропаганда. Тя, глупостта, принципно ходи по хората. Като отричат създадената от Светите братя Кирил и Методий Славянска цивилизация, използвайки тези по същество расови теории, за да ни отдалечат духовно от руснаците, те на практика стигат до извода, че ние с братушките нямаме нищо общо по славянска линия, но за сметка на това сме категорични кръвни братя по прабългарска. Което, разбира се, не е абсурдно, но…

Славянската идея, на която, признавам си без бой, съм привърженик, е продуктивна универсална идея, точно защото е основана на духовни, културни и цивилизационни принципи, а не на расови теории и дрънкане на оръжие. Панславизмът се заражда в Чехия и Хърватия (въпреки че са католически страни) и в това няма нищо странно. Делото на свети Константин Философ и брат му Методий е всеобхватно до съвършенство. Те правят последния действен опит да спрат разкола в християнския свят и да отделят чистата вяра от политическите интриги и различните борби за доминация. Неслучайно славянските народи (изключвайки крайните форми на фанатизъм, които могат да се видят основно в Полша, Хърватия, Сърбия и Русия, и то този фанатизъм е по-скоро на национална основа) се отнасят безкрайно недоверчиво към Църквата като институция и обратното - с кристална вяра в личността на Христос. Славянската доктрина в действителност напълно размива границата на религиозното различие по оста православие – католицизъм. Достатъчно е да се сетим за бай Иречек и неговата дейност в България след Освобождението ни. Човекът в никакъв случай не идва тук, за да промива мозъка на нашенците с католическа пропаганда, а напротив - търси онези опорни точки на славянското единство, които заедно да ни направят по-силни.

Е, след като имаме толкова красива основа за разбирателство – какъв е смисълът да раздухваме противоречията си!? Вместо различните нелепи формати, които ни предлагат Великите Сили, не е ли по-удачно на един Общославянски събор да седнем на масата и да се разберем!? Та само си помислете какъв потенциал има един Общославянски съюз! Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Полша, Русия, България, Македония, Сърбия, Черна гора, Украйна, Беларус – вярно е, че не сме от най-работливите, но заедно правим над 270 милиона население, с огромен пазар, със свежи мозъци… Завъртим ли положителните идеи много бързо ще забравим конфликтите в Босна и Украйна и по естествен начин ще станем фактор в глобалното пространство…

Размечтах се нещо! Друго си е Велика България на 2 океана и 16 морета. От Бяло море до Бяло море и от Равена до Владивосток…