вторник, 27 май 2014 г.

Евроизборни вълнения

Ха сега да видим какви съм ги натворил в сурат тефтеря в изборната нощ и малко след нея.

                                                                     ***
Някои си мислят, че станалото е за добро, други, че за лошо, а всъщност станалото е едно нищо. Българският избирател доказа, че освен глупав е и много, ама много страхлив! Били сме обичали Русия, разбираш ли - грънци, то сигурно и на братята вече им се драйфа от нашата "любов"! Та ние България не обичаме, какво остава за друга страна, колкото и да ни е близка. Ако я обичахме тази наша България, щяхме ли да допуснем този тотален срив във всички насоки - загиващо население, трагично здравеопазване, още по-трагично образование, територийка от мафиотски тип, която всъщност май си обича мафиотите. Да видим сега за кого гласуваха 25 процента от французите! А, да - за Марин Льо Пен, за крайно дясната "русофилка", която май удари едно леко рамо на руснаците, докато българските им братчета издигаха лозунги. Разбираш ли - във Франция 25 на сто "русофили", в България около нулата. "Мръсните франсета" пак ни погодиха номер, защото си гледат интереса и си обичат Францията. Ние пък си обичаме мафията! Да живей! (((

                                                                     ***
На мен ли така ми се струва или от миналите избори през 2013 година почти нищо не се е променило. Почти... ГЕРБ вземат абсолютно същите проценти като миналата година. ДПС - същите гласове, които имат по-висока тежест заради по-ниската активност. БСП плюс АБВ са на практика с 23 процента, е 3 процента някой им е изял - да речем Бареков, или част от русофилите, които ги подкрепяха. Реформаторският блок е точно аритметично събрал гласовете на ДСБ и движението на Пръмова. Всъщност има един губещ - Атака, за сметка на един нов играч - ББЦ. Тоест олигархията просто смени неудобния Волен с далече по-удобния Бюреков, който много точно влиза в схемите им. С едно размахване на пръст към БСП да внимава с проруското говорене на някои от лицата си. Но е само размахване на пръст - 3 процента са нищо. С две думи - що ми се струва, че в гласуването в БГ от десет години насам има нещо нечитаво и опорочено. Дали не си гласят резултати предварително, според както изнася на големите акули?
                                                                    ***
Ако съберем процентите на ДПС и Бюреков, ще се окаже, че Пеевски събира 27 процента подкрепа. Още 23 процента му трябват, да е жив и здрав, и ще стане президент. То и не е толкова трудно - 18 процента ще дадат БСП-то, току-виж и Боце прегърнал идеята и дал някой друг процент, както обича да дава. Ако не даде - е, в Столипиново има още неразкрит електорален потенциал.
                                                                    ***
Гледах една след друга пресконференциите на Борисов и Станишев. Без да съм фен на нито един от двамата - разликата между шопския диалект на Боко и повече от приличния английски на Съсела е огромна. Но не и за българския избирател - ако Станишев беше шеф на ГЕРБ, тая партия нямаше да вземе и 1 процент от гласовете, ако Борисов беше шеф на БСП - щеше да спечели изборите с над 50 процента. Очевидно е, че у нас "човекът от народа" винаги ще бъде предпочитан пред "проевропейското конте със съмнения за обратни наклонности". Дали е за добро - не знам. От една страна това гарантира, че никога няма да станем европейци в пълния смисъл на думата, което за мен не е чак толкова лошо, от друга - по този начин се обричаме на провинциализъм - т. е. да стоим встрани от пътя на глобалната политика.
                                                                    ***
Така, да обобщим нещата! Те са трагични, но повече от хора, които си лягат с "Къртицата" и турските сериали, не може и да се очаква
Сега по същество за нашите си работици.
1. Очевидно е, че проамериканските партии ГЕРБ, ДПС, ББЦ и РБ с полупроамериканската БСП отново спечелиха солидно мнозинство.
2. Очевидно е, че ние, русофилите в БГ, или сме прекалено малко, или нямаме и идея какво да правим.
3. Очевидно е, че Волен не бе припознат за лидер на русофилството, за което си е виновен само той.
4. Повече от очевидно е, че ако продължи по същия път, България след 20-30 години ще престане да съществува.
Толкова за очевидните неща. А сега за тези, които могат да се направят. Но дайте първо да погледнем малко по-глобално на ситуацията. В момента битката в световен мащаб е само една - корпорациите срещу държавата. Корпорациите стават толкова нагли, че искат да се поставят, а и се поставят над законите на националната държава и над традиционните човешки ценности. Парите струват повече от човека - това е голямата драма и заплаха!
Отпорът срещу тази заплаха в Европа идва от две страни - крайно лявото, което се опитва да върне държавата в нейната социална функция, и крайно дясното, което се опитва да я върне чрез възраждане на националната идентичност. Двата показателни резултата са на Ципрас в Гърция и на Льо Пен във Франция. Сега се пита - могат ли да се обединят усилията на тези два традиционно враждуващи субекта. Ами могат - ако целта е съхраняването на вечния принцип на живота, човек трябва да е готов да иде на компромис и с най-големите си идеологически врагове. Пренесено на българска територия това означава, че трябва да престанем да се обиждаме на "фашисти" и "комунисти", а да видим можем ли да направим нещо за родината си. Помоему, можем! Примерно така:
1. Българската левица на нашия приятел Огнян Боюклиев има базата от 12 хиляди гласа. На пръв поглед малко, но това е една доста добра основа за консолидиране на лявото. От Българската левица си зависи дали ще потърси разширяването на тази основа. Има достатъчно комунистически организации, "Че Гевара" и други подобни, с които да се потърси контакт, да се водят разговори и така нататък.
2. "Единни за България" на Димитър Здравков се развива както в интернета, така и в реалния живот. Отново по същия начин - с разговори и т. н. с други русофилски организации (има цяло движение "Русофили", което изобщо не е ясно какво върши и каква роля играе).
3. Националистите. Този провал на Волен може да изиграе много положителна роля. Да го свали на земята и той да престане да се изживява в ролята на някакъв "фюрер" (какъвто никога не е бил), а да се върне в кожата си на умния човек, когото лично аз помня с прекрасните му статии в "Монитор". Очевидно и той трябва да направи необходимите компромиси, за да разшири влиянието си. Сама "Атака" е слаба очевидно, в национално отговорна коалиция, нещата ще стоят иначе.
4. От старите политици. Ами и Жан Виденов, и Иво Атанасов, и други почтени хора, за които се сещам, е хубаво да излязат от нафталина, ако действително мислят за България. Едно ново сдружение при всички положения ще има нужда от лидери на мнение като тях.
5. Неформалните групи - от хеви метълите и рокерите до скинарите. Всяка една от тези групи може спокойно да бъде привлечена, защото преди такива или онакива, това са най-вече излъгани млади хора, които едвам връзват двата края.
Събираме 1, 2, 3, 4, 5 и се получава юмрук. Компромисен, но достатъчен, за да размаже мутрата на американските подлоги в БГ. Хайде малко да поработим в тая насока, а?
                                                                       ***
Горе главата, Волене! Ама Любе къв концерт направиха, а!
                                                                       ***
Единственият достоен български депутат в Европейския парламент е Костадинка Кунева! Желая й здраве и успех! Само че показателното е, че тя влиза от Гърция, с листата на набедената крайно лява партия Сириза. Казвам набедената, защото всъщност партията на Ципрас е нормалната социалистическа партия, както и партията на Льо Пен във Франция е нормалната дясна партия. Това са хората с идеите. Другото е ясно, дори не се заслужава да се споменава. А и не бива да му се сърдим, че влиза с купен вот - то така или иначе поставя стойността над парите над човека и неговите идеи!

Няма коментари:

Публикуване на коментар