четвъртък, 15 май 2014 г.

15 май




На днешния ден по някакво странно стечение на обстоятелствата са родени дядо ми Любо и Михаил Афанасиевич Булгаков. Върви после, че вярвай в съвпаденията и суеверията! Първият е моят основен възпитател в живота, при все че родителите ми много се притесняваха да не стана негов възпитаник. Вторият е автор на най-любимата ми книга – „Майстора и Маргарита”, в която няма нищо възпитателно. Дядо ми Любо в общи линии беше човек неграмотен, което изобщо не се връзва с ювелирното творчество на Михаил Афанасиевич. Булгаков, от друга страна, мисля си, никога не е виждал толкова пари накуп, с колкото Любен Александров е плащал всяка вечер сметката в кръчмата или кабарето. А и някак си не си представям авторът на „Театрален роман” да хвърчи из улиците на Киев или Москва и да крещи: „Де е Левски, де е Ботев, де е Караджата!”. Сто на сто и той е бил любител на чашката, но си представям пиянството му в малко по-различна светлина.
Любовта към жената за Булгаков е нещо повече от магия. Дядо ми е спазарил баба ми на по няколко питиета с баща й във видна софийска таверна.
Книгите и театърът са стихията на руския гений. Дядо ми май ги считаше за загуба на време.
И май дотук спират разликите.
И Булгаков и Любен Александров не понасят особено болшевиките. Но и не виждат нещо повече в тях от едно необходимо зло. Като че ли това великолепно пренебрежение е най-верният подход към тези толкова особени хорица, обладани от натрапчивата идея, че целият свят следва да върви по гайдата им.
И от Михаил Афанасиевич и от дядо ми съм научил, че трябва да си много внимателен, за да не попаднеш в лапите на лукавия. Не е достатъчно просто да си порядъчен, трябва да искаш Светлината и да си готов да извървиш трудния път към Нея.
Разбрах също, че Човешкото се крие в дребните детайли на големите неща или в големите детайли на малките неща. Че ако обичаш истински някого, трябва да си готов да се превърнеш и във вещица за него, и че няма нищо по-лошо от това да се опиташ да вземеш и душата на другия. Че не бива да се правиш на дребен тарикат, когато можеш да купиш хляб за цяла влакова композиция, пълна с нарочени за изселване хора. Че човек може да живее и с парченце хляб, и с осем леки автомобила, но е важното да бъде себе си и да не се повлича от стадото. Че животът е една феерична приказка, в която главният герой си само ти.
Изобщо – славни учители си имам. И въпреки че никога няма да стана толкова добър в писането като Михаил Булгаков, нито толкова добър в правенето на пари като дядо ми, си ги обичам! Вечна им памет!
       

Няма коментари:

Публикуване на коментар