Ибрикчийството не вярва в сини идеи

И още веднъж за обективността на спортната журналистика - нула, няма такава. В спортните медии работят абсолютни мишоци, които говорят и пишат само това, което им наредят тия, които им плащат! Това са хора, които не вярват в идеи, а са си най-долни ибрикчии. Честно казано, ако Томислав Русев например е левскар, то аз съм фен на отбора на Долно Нанадолнище! Забележете каква невинна тема за пореден път ми изхвърлят от форума на "Гонг":

Божидар Митрев заслужава много повече

Не искам темата да звучи като провокативна и все пак не можах да се сдържа след днешния (към днешна дата вчерашния) мач на "Левски" и "Локомотив" да не отбележа няколкото великолепни спасявания на Божидар Митрев. Колкото и да се жалват локомотивци от съдията (а за някои от нещата определено имат основания), не могат да не признаят, че ако не бяха 4-5 отлични спасявания на Митрев (особено това след удара на Родригес през второто полувреме при 1-1, което е достойно за вратар от световна класа), отиваха на разгром.
Та мисълта ми е – кариерата на Божката е типичната тъжна история за кариерата на всяко кадърно момче, в която и да е област в България! Очевидно е, че той има страхотни качества за вратар, които се проявиха още от първите му мачове – забележете в ШЛ, където влезе при 0-3 срещу "Вердер" и пази като лъв срещу "Челси", но връзкарчетата му изяждат хляба. Да, Божо има проблеми при центриранията, но такива проблеми имат 99,9 на сто от големите български вратари. Просто такава ни е школата – страхотни вратари в рамката, които правят грешки при центриранията. Специално съм гледал и мачове от 60-те на Жоро Найденов и Симеон Симеонов, на живо съм гледал Джони Велинов и Боби Михайлов – виртуозни майстори в рамката с проблеми при центриранията. Мога да изброя поне още 10 такива случая.
И понеже действително не искам темата да звучи като провокативна просто искам да задам един елементарен въпрос, на който търся елементарен искрен отговор – кой бихте искали да пази на вратата на "Левски" и на националния отбор, ако Николай Михайлов не беше син на еди-кой си? 

Темата е невинна, ама не съвсем, защото не е редно да защитаваш Божката Митрев, който идваше на тренировка на Герена с обикновена раничка и с автобуса, докато други "всенародни любимци" ги караха с мерцедеси.Е как да имаме каквото и да било на световно ниво, след като "журналистите" в БГ, не само "спортните", плътно следват силните на деня, за да не изпуснат лапачката!?

А България ще тръгне напред само ако даде път на тия, които са тръгнали да гонят мечтите си с раничка на раменете, ползвайки услугите на градскиия транспорт. Мамините синчета от мерцедесите ги видяхме какво представляват и какво могат!

Политическа неграмотност

Преди години на едни избори бях анкетьор в изследване от типа „екзит пол”. В общи линии нископлатена и неблагодарна работа, да не говорим, че хората с основание се притесняват, че тези изследвания нарушават анонимността на вота им и масово отказват да участват в тях. Един отруден старец обаче не само не ми отказа да попълним анкетния лист, но и с особено въодушевление отговаряше на въпросите. Когато накрая му зададох ключовия въпрос „За коя партия гласувахте днес?”, човекът се разплака и с треперещ глас заяви:

-Как за коя партия!? За моята Партия!

            След това избърса сълзите си и продължи по пътя си.

            Няма да уточнявам за коя партия ставаше дума, нито пък бих упреквал когото и да било за политическите му предпочитания. Направи ми впечатление емоционалността на стареца. Само много добър и искрен човек може с такава жар да изявява убежденията си! И, разбира се, наивен и политически неграмотен, защото политиката е последното място, където можеш да постигнеш нещо с чисти душевни пориви.

            Ако тази политическа неграмотност, която, убеден съм, е присъща за 95 на сто от българите, е чаровна и симпатична при отрудения старец, при посветилите се на политическа дейност тя е най-малкото неуместна и води до непоправими последици както за конкретната държава, така и за конкретния политик. На несъгласните с последното горещо препоръчвам да прочетат „Дневникът” на Богдан Филов, министър-председател, регент, участник във всички ключови за страната ни събития по времето на Втората световна война. В тази прекрасна книжка става дума за всичко друго, но не и за политика. Богдан Филов - блестящ учен, основоположник на съвременната археология в България, високоинтелигентен и ерудиран човек, всъщност си няма и хал хабер от политика. На повече от 400 страници са описани най-разнообразни събития – срещи, обеди, вечери. Авторът много увлекателно разказва какво са сервирали на еди-коя си трапеза, с кои хора е прекарал Нова година и е играл бридж, кой му е направил впечатление на възпитан човек и кой не, какво са си говорили с Борис ІІІ, какво им е говорил Хитлер и т. н. Това, което липсва е политическият анализ – няма и помен от него! Министър-председателят на България, а след това и регент, не се опитва да предвижда последствията от действията си, не се и стреми да анализира ситуациите, а като капак на всичко тъпо и последователно се движи по течението на събитията, без дори да се замисли, че това течение води към провал както страната ни, така и самия него. Много интересен е например разговорът на Филов с Борис ІІІ по повод ключовата за Втората световна война Сталинградска битка. На чаша вино двамата кротко си бъбрят, без особени притеснения и с повече мисъл за неделния лов, отколкото за съдбата на българите, които по същото това време поминават с по 150 грама хляб на ден. Впоследствие, разбира се, не се предприема нищо. Течението си е оставено спокойно да върви напред, а нашите държавници се носят по него досам последния бряг на нелепите им илюзии. В същото това време политически грамотните хора и народи вече се заемат с грижата за спасението на кожите си. Италианци, унгарци, румънци и всякакви други народи започват постепенно да бият шута на Хитлер, за да остане накрая България предпоследният европейски стожер на хитлеризма. Е как после да искаш милост – за себе си и страната си, както от неособено милостивия Сталин, така и от неособено сговорчивите му съюзници! Блестящият учен е осъден на смърт, а страната ни на един противоречив режим, който 45 години пълнеше коремите на българите, но и до днес продължава да тормози мозъците им.

            Такава е иронията на съдбата – Богдан Филов е много интелигентен човек, но в политиката не е на мястото си, Борис ІІІ е добър човек, който безусловно милее за българите, но пък няма интелекта да защити интересите им, Македония е България, но така и не разбрахме, че никой няма да ни я даде – трябва сами да измислим как да си я вземем.

            Политиката е хазарт. Залагаш, губиш, печелиш. Само че има умни и глупави играчи. Едните играят с предварително подготвена стратегия и умеят да се спират навреме. Другите влагат в играта сърцето и душата си и накрая в най-добрия случай излизат от казиното по долни гащи.

            Политиката е пазар. Лесно е да кажеш „Аз искам!”. Но за да защитиш твоето „Аз искам!”, трябва да си подготвен за такива унизителни пазарлъци, пред които бледнеят и циганските истерии на пазара в Димитровград.

            Политиката е уличен бой без правила. Силният побеждава слабия и постига интересите си. Слабият ближе раните си и се самосъжалява.

            Политиката не е за добри, искрени, чувствителни и интелигенти хора с чисти душевни пориви и стремления. Тя е за хищници, които не се гнусят от кръвта и късовете живо месо, които умеят да пазят територията си и да отвоюват нова, които знаят, че ще врат в казана, но не се страхуват да станат ортаци на дявола. Политиката не е за българи.                  

Да живее Чавес!

            Как е!? Доволни ли сте!? Дългоочакваната новина е факт - Чавес се пресели в отвъдното! Празнувате ли!? Господарите ще ви почерпят ли с питие по случая!? А даже може и да ви потупат по рамото!

Хей, вие! На вас говоря! Да, да, точно на вас, безсмъртните и безгрешните, които не проявихте уважение дори към болестта на човека. Най-страшната болест - от която никой не е застрахован и която можем да победим само с общи усилия.

Хей, вие! На вас говоря! Да, да, точно на вас, наглите и безсърдечните, които докарахте и българското момче Пламен, вечна му памет, до самоубийство, а сега цинично роните крокодилски сълзи.

Хей, вие! На вас говоря! Да, да точно на вас, посредствените и безпросветните, които превръщате почтения работник в престъпник, порядъчната жена в проститутка, а на децата отнемате детството и училището, ако изобщо доживеят да стигнат до него. Помните ли кой ви го каза за пръв път? Помните - та вие изобщо не сте чели! Някак си не си го представям – яхта, море, питиета, гаджета и… „Клетниците”!

Как е!? Доволни ли сте!?

Отиде си „диктаторът”! Срещу когото бяха 90 на сто от частните медии във Венецуела и който всеки път отиваше на избори срещу достоен кандидат, печелейки обикновено с не повече от 9-10 процента преднина. Нима си мислите, че Чавес в последната година не е бил наясно със състоянието си и е търсил властта на всяка цена!? Та кой е тоя, който би предпочел властта пред здравето и живота си!? „Диктаторът” просто искаше да остави държавните дела в порядък и да избере наследника си. Ще бъде жалко и смешно да направя сравнение с поведението на едни други лица…

            Отиде си „разбойникът”! Чието престъпление бе, че искаше от ресурсите на Венецуела да се ползват венецуелците! Колко нагло, а!? Особено за вас, който за пусти пари не бихте се посвенили да отровите и хляба ни!

            Отиде си „комунистът”! Който върна социализма при корените му. Защото в основата на социализма не стои нито „Утопия”-та на Томас Мор, нито „Градът на слънцето” на Томазо Кампанела, още по-малко пък „Капиталът” на Карл Маркс. В основата на социализма стои учението на Иисус Христос. „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си” – познато, а!? А вие на какво ни учите, точно вие, които палите свещи за по 5 лева в църквите и биете показни кръстове по 100 пъти на ден!? Двете ризи си ги кътате, а бедния уж ще го научите сам да си шие ризите – като му дадете кредит за платове, машина и конци. Накрая той я си ушие риза, я не – но за вас ще е изработил поне още 10. За да имате, защото все ви се струва, че ви е малко – и колите, и парите, и голф игрищенцата, на които „комунистът” Чавес реши да се построят жилища за бездомни. Голфът ли е по-важен или някаквите си там бездомници, черният хайвер или млякото за децата, s-класата или работническата класа!?

            Как е!? Доволни ли сте!?

            Да, да, точно вие! Които всеки ден в снобските си разговори говорите за магическия реализъм на Латинска Америка, без да имате сърцето и душата да усетите нито Маркесовия океан от вълшебство, нито мъдростта на Борхес, нито брутално точните диагнози за човешката личност, поставени от Кирога и Льоса. А поезията на Пабло Неруда, Рубен Дарио и Николас Гилен ви е почти толкова непонятна, колкото и човещината. Латинска Америка е приказка, за която сте загубили сетива!

            А тази приказка, колкото и да е тъжна, винаги има оптимистичен финал.

            Чавес умря! Да живее Чавес! Там, в отвъдното, при обикновените грешници. Там, при Боливар и Хосе Марти, при Че и Виктор Хара. Там, при хората, които приживе имаха само една мечта – да паднат жертва за своя народ, с очи, обърнати към небето.