сряда, 10 април 2013 г.

Политическа неграмотност





Преди години на едни избори бях анкетьор в изследване от типа „екзит пол”. В общи линии нископлатена и неблагодарна работа, да не говорим, че хората с основание се притесняват, че тези изследвания нарушават анонимността на вота им и масово отказват да участват в тях. Един отруден старец обаче не само не ми отказа да попълним анкетния лист, но и с особено въодушевление отговаряше на въпросите. Когато накрая му зададох ключовия въпрос „За коя партия гласувахте днес?”, човекът се разплака и с треперещ глас заяви:
-Как за коя партия!? За моята Партия!
            След това избърса сълзите си и продължи по пътя си.
            Няма да уточнявам за коя партия ставаше дума, нито пък бих упреквал когото и да било за политическите му предпочитания. Направи ми впечатление емоционалността на стареца. Само много добър и искрен човек може с такава жар да изявява убежденията си! И, разбира се, наивен и политически неграмотен, защото политиката е последното място, където можеш да постигнеш нещо с чисти душевни пориви.
            Ако тази политическа неграмотност, която, убеден съм, е присъща за 95 на сто от българите, е чаровна и симпатична при отрудения старец, при посветилите се на политическа дейност тя е най-малкото неуместна и води до непоправими последици както за конкретната държава, така и за конкретния политик. На несъгласните с последното горещо препоръчвам да прочетат „Дневникът” на Богдан Филов, министър-председател, регент, участник във всички ключови за страната ни събития по времето на Втората световна война. В тази прекрасна книжка става дума за всичко друго, но не и за политика. Богдан Филов - блестящ учен, основоположник на съвременната археология в България, високоинтелигентен и ерудиран човек, всъщност си няма и хал хабер от политика. На повече от 400 страници са описани най-разнообразни събития – срещи, обеди, вечери. Авторът много увлекателно разказва какво са сервирали на еди-коя си трапеза, с кои хора е прекарал Нова година и е играл бридж, кой му е направил впечатление на възпитан човек и кой не, какво са си говорили с Борис ІІІ, какво им е говорил Хитлер и т. н. Това, което липсва е политическият анализ – няма и помен от него! Министър-председателят на България, а след това и регент, не се опитва да предвижда последствията от действията си, не се и стреми да анализира ситуациите, а като капак на всичко тъпо и последователно се движи по течението на събитията, без дори да се замисли, че това течение води към провал както страната ни, така и самия него. Много интересен е например разговорът на Филов с Борис ІІІ по повод ключовата за Втората световна война Сталинградска битка. На чаша вино двамата кротко си бъбрят, без особени притеснения и с повече мисъл за неделния лов, отколкото за съдбата на българите, които по същото това време поминават с по 150 грама хляб на ден. Впоследствие, разбира се, не се предприема нищо. Течението си е оставено спокойно да върви напред, а нашите държавници се носят по него досам последния бряг на нелепите им илюзии. В същото това време политически грамотните хора и народи вече се заемат с грижата за спасението на кожите си. Италианци, унгарци, румънци и всякакви други народи започват постепенно да бият шута на Хитлер, за да остане накрая България предпоследният европейски стожер на хитлеризма. Е как после да искаш милост – за себе си и страната си, както от неособено милостивия Сталин, така и от неособено сговорчивите му съюзници! Блестящият учен е осъден на смърт, а страната ни на един противоречив режим, който 45 години пълнеше коремите на българите, но и до днес продължава да тормози мозъците им.
            Такава е иронията на съдбата – Богдан Филов е много интелигентен човек, но в политиката не е на мястото си, Борис ІІІ е добър човек, който безусловно милее за българите, но пък няма интелекта да защити интересите им, Македония е България, но така и не разбрахме, че никой няма да ни я даде – трябва сами да измислим как да си я вземем.
            Политиката е хазарт. Залагаш, губиш, печелиш. Само че има умни и глупави играчи. Едните играят с предварително подготвена стратегия и умеят да се спират навреме. Другите влагат в играта сърцето и душата си и накрая в най-добрия случай излизат от казиното по долни гащи.
            Политиката е пазар. Лесно е да кажеш „Аз искам!”. Но за да защитиш твоето „Аз искам!”, трябва да си подготвен за такива унизителни пазарлъци, пред които бледнеят и циганските истерии на пазара в Димитровград.
            Политиката е уличен бой без правила. Силният побеждава слабия и постига интересите си. Слабият ближе раните си и се самосъжалява.
            Политиката не е за добри, искрени, чувствителни и интелигенти хора с чисти душевни пориви и стремления. Тя е за хищници, които не се гнусят от кръвта и късовете живо месо, които умеят да пазят територията си и да отвоюват нова, които знаят, че ще врат в казана, но не се страхуват да станат ортаци на дявола. Политиката не е за българи.                  

Няма коментари:

Публикуване на коментар