петък, 27 януари 2017 г.

La Piovra

Никога не се бях замислял, че един филм с еднозначно послание може да предизвика толкова противоположни реакции. Когато по родната телевизия течеше известният сериал „Октопод”, с детски идеализъм искрено се радвах на главния герой инспектор Катани, който самопожертвувателно бореше мафията. Даже не пожелах да гледам последната серия, защото предварително знаех, че го убиват. Не можех да допусна, че злото ще победи Доброто по такъв безмилостен начин. Дори на филм.
Едни други мили хора в любезната ни родина обаче очевидно възприеха италианската продукция по съвсем различен начин. Не знам дали в ЦК на БКП, ЦК на ДКМС, ДС и другите структури на тоталитарната власт са провеждани тайни курсове за стратегията на Коза ностра и има ли тя почва в условията на „развития социализъм” у нас, но тия юнаци впоследствие толкова се вживяха в ролята на адвоката Теразини и другите мафиоти, че у мен вече не остана и милиграмче съмнение – БГ мафията не е проста мафия, тя е планирана по сталински образец терористична структура, упражняваща уж легална държавна власт. То, между другото, нюанси на подобен подход в ръководенето на изстрадалата ни татковина могат да се забележат в целия 45-годишен период на „покоряване на сияйни висоти”.

Интересен феномен е, че срещу мафията в Италия се изправят основно представители на левицата, което всъщност е нормално. Различните форми на държавни регулации, за които настояват всички честни и почтени комунисти, социалисти и социалдемократи в Западна Европа, осветляват икономическите процеси, а Коза ностра има нужда от тъмнина, за да върши пъклените си дела. Наличието на силна, богата, мащабна средна класа също пречи на мафията. Тя има нужда от бедност, глупост и мътна вода, а шарани винаги се намират. Добре организираните структури на армията, полицията, здравеопазването и образованието също пречат на адвокато Теразини и приятели – колкото повече сянка, нестабилност и непрозрачност има в тях, толкова повече кинти потичат в черните касички. Оставени на пазарен принцип, тия четири основни стълба за всяка държава много лесно се превръщат в златна мина за мафиотите. Накратко – да сте чували нещо за силата на шведската, норвежката, исландската или датската мафия!? А проумявате ли най-сетне защо нашите, вдъхновени от Маяковски, „леви, леви, леви” за една нощ станаха „десни, десни, десни” и яростно започнаха да рутят всичко що е държава у нас!? Вместо да подкрепят приятелите си от италианската левица и инспектор Катани (между другото актьорът Микеле Плачидо никога не се е срамувал, че е комунист), родните болшевики направиха така, че цялата Българска държава да функционира на мафиотски принцип. И с тази мафия се сблъскваме всекидневно – от разправиите с контрольорите в градския транспорт през безумното плащане за частни уроци в образованието до рекета на корумпираната ни администрация. Нещо повече – самите ние сякаш малко по малко сме започнали да се превръщаме в мафиоти, които предпочитат да изкарват мизерни левчета на тъмно и не искат да си плащат данъците и осигуровките.

А генетиката на злото, на практика, колкото и да е банално, също тръгва от онзи 45-годишен период, заседнал като стара дъвка в кариесите ни. Та от какво се издържаше тоталитарната държава, ако не от продажба на оръжия, трафик на наркотици, реекспорт на нефт и други характерни дейности за всяка уважаваща себе си престъпна структура на планетата!? Соц. „благоденствието” се крепеше на мръсни пари! Ако беше оставена на „Кремиковци” и завода за санитарен фаянс в Севлиево, Народна република България щеше да се продъни финансово като рибарската лодка на Васко да Гама от село Рупча.


И до днес не съм гледал серията, в която убиват инспектор Катани. Може би защото продължавам наивно да вярвам, че злото не бива така безмилостно да побеждава, дори и на филм. И не спирам да мечтая феновете на адвоката Теразини, у нас и по света, един ден да се сблъскат с реалността, ама оная истинската, и да разберат, че придобитото в тъмнината не носи щастие – нито на тях, нито на всички останали.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар