Горкият Йовков!

Когато ми стане криво, влизам във вълшебния свят на някое томче на Йордан Йовков и не искам да излизам.

Ех, Калинов, колко различни са хората там!

Йовковият българин е добър. Ама някак си естествено – без догми и предписания, по природа.

Йовковият българин е вярващ. По нашенски общува с Бога. Има изградени представи за добро и зло.

Йовковият българин е майстор. Занаятът е неговата всекидневна поезия.

Йовковият българин е отговорен. Към себе си, близките си, земята, родината.

Йовковият българин е свободен. Когато работи, когато пие в кръчмата, когато гледа звездите.

Йовковият българин е търсещ. Здраво стъпил не земята, той се опитва да намери своето местенце във Вселената.

Йовковият българин не се мисли за безгрешен. Знае силата на покаянието и прошката.

Йовковият българин е красив. Вътрешно красив. Без украшения.

Йовковият българин е истински. В сълзите и смеха си, в обичта и съмненията си, в мечтите си.

Йовковият българин е хармоничен. И в Духа, и в материята.

Йовковият българин е широкоскроен. Огромен. Не се побира в изкуствените рамки на ограниченото ни съвремие.

Йовковият българин е вечен. Като България.

   

Когато ми стане криво, влизам във вълшебния свят на някое томче на Йордан Йовков и не искам да излизам. Сещате ли се защо!?