вторник, 7 юли 2015 г.

Пладнешки обир



Вчера бях на липа у моя приятел чичо Викторчо. Накършихме клони и седнахме на сладки приказки да отделяме цвета.
-Кажи сега, Петърчо, що става у Гърция!?
-Е, какво да става – пладнешки обир… - викам му аз и започвам да развивам конспиративната си теория. – Тя цялата работа изглежда много романтична, но всъщност си е най-обикновено представление в добрите традиции на древногръцкия театър. Имаме един сладък герой, който припява „Бела чао” и „Бандера роса” и по когото си падат две трети от женките на планетата, имаме един непокорен разбойник, който уж върви срещу правилата и бива отстранен в края на първото действие и от утре ще имаме един добър компромисен чичко магьосник, който ще размаха вълшебната пръчица и сладкият герой ще се гушне с красавицата Европа. Накрая, разбира се, ще го отнесат немците. Но те в последните 100 години постоянно го отнасят, така че се предполага, че са свикнали. 

Майтапът настрана. Всъщност европейските политически процеси са символ на порочност не от вчера и днес и в пространството на тази порочност кротък, порядъчен и праволинеен народ като нашия не се чувства съвсем уютно, минаваме за задръстеняци и балъци, а политическата ни неграмотност е повече от очевадна. Големите играчи обаче знаят генезиса на големите игри и след внимателни анализи и подготвени стратегии не се свенят да отстояват интересите си, които в повечето случаи далече не са чисти и почтени. За разлика от нашия политически елит Цакалотос и Варуфакис нито са „превеждали” говедата от едното било на другото, нито пък са опъвали пожарникарски маркучи. А хора, минали през Оксфорд и Кеймбридж, най-малкото знаят няколкото азбучни фундамента, на които се крепи политическата система на Стария континент. Вероятно са светнати, че кардинал Ришельо не е просто някакъв малоумник, разиграван от шепа видимо нетрезви войничета, а е автор на концепцията на Френския абсолютизъм, която се крепи на разделението и сдържането на развитието на Германия. Още по-вероятно поназнайват, че тая концепция през ХХ век го играе „дупе и гащи” с британския принцип за баланс на силите и интересите на континента, който да държи на завет Острова на дъжда и мъглите. За Цакалотос и Варуфакис Лойд Джордж и Клемансо не са футболисти на „Светкавица” Търговище, а архитекти на несправедливата Версайска система, която след Първата световна война, по думите на Хемингуей, вместо да европеизира Балканите, балканизира Европа. Тия юнаци са наясно, че и след Втората световна, рожба на Първата световна, Германия е поставена в безкрайно зависимо положение от силите-победителки. До днес немците нямат собствен генерален щаб на армията. На сън да ги бутнеш рокерът-бунтар и кроткият учен ще издекламират, че обединението на Германия през 1990 си имаше своята цена и тя не беше определена от вятърничавия Горби, а от Митеран и Желязната лейди. Цената бе Евросъюз в този му калпав вид, Еврозона и въвеждане на еврото. А целта отново бе сдържане на немския потенциал. Използвайки тази скромна база данни, за която би се досетил всеки второкласник от което и да е атинско училище, гърците подготвиха своя сценарий и трябва да им признаем, че го изиграха блестящо. През цялото време Ципрас не обели и една лоша дума срещу ЕС. Мишената бе само и единствено Германия. Не могат да се нарекат сериозни и усилията на гръцкия премиер за търсене на финансиране от САЩ, Русия, Китай или някой от другите световни играчи. Чичко Алексис си иска парите от немците. Защото знае, че те, колкото и да се опъват, накрая ще се изръсят. Притиснати от англичани и французи, притиснати от 80-те милиарда загуби при евентуален гръцки фалит, притиснати от обстоятелството, че на тях от 1945 година не им е позволено да се опъват и да оспорват волята на страните от Антихитлеристката коалиция. А Гърция, тъй или иначе, си е и глезеното дете на тая коалиция. Неслучайно госпожа Меркел в последно време е най-тъжно изглеждащият човек на планетата. От една страна й се лензят Путин и Обама – от така наречените санкции срещу Русия стокооборотът на немците с Мечката е намалял с 30 процента, а на американците с по-малко от три. От друга страна калпазанинът Ципрас й се е качил на главата с неоснователните си претенции. И май само наш Боци незнайно защо я гледа предано в очите. Честно си признавам, без да съм им фен, става ми малко мъчно за немците. Колкото и да си имат кусури, те са трудолюбив, прецизен и дисциплиниран народ. Тяхната материална продукция е всепризната за № 1 на цялата планета. Всеки иска да си купи немско. Но политиката е такава област, в която порядъчните по-скоро не успяват. Съвсем друга тема са огромните грехове и грешки на германския политически елит по време на световните касапници от миналия век.

-Е, чичо Викторчо, стана ли ти ясна гръцката работа!?
-А бе, Петърчо, я чисти липа, за да пием чай, ако е рекъл Господ, през зимата и повече не ми мъти мозъка…  

Няма коментари:

Публикуване на коментар