За щастие на българската литература и на самия Алеко обаче
седем години от съзнателния му житейски път преминават по коловозите на не
особено долюбвания Стефан Стамболов, за когото железницата е основен
държавен приоритет, свързан с модернизацията на младата нова Българска държава,
свързан с повдигането на националното самочувствие на българите, които минават
оттам откъдето по-напреднали народи дори и не си помислят, че е възможно да се
мине, свързан дори с препитанието на онези симпатични лелички и чичковци, които
разнасят кошници с плодове и понички на гарите. В края на ХІХ век железницата е
важна технология, която дърпа напред икономиките на онези държави, които имат
желанието, волята и възможностите да я развият.
В началото на ХХІ век технологиите на прогреса, разбира се,
са много по-различни, макар че в така наречените „бели” страни и железницата не
е изгубила своето значение на евтин, сигурен и екологично чист транспорт и
постоянно се развива. БГ на Тиквата и тиквите, естествено, не може да си позволи
да бъде „бяла” държава и думата „технология” сякаш е забранена със закон.
Каквото имахме като технологии – разрушихме, а за нови такива представителите
на расата на специфичния жълто-оранжев отвътре плод не дават и да се издума.
Веднага се сещам за едни ракети с радиус на действие от 480 километра, които
бяха нарязани за старо желязо в едно китно старозагорско селце. Дори днес никой
от „дружелюбните” ни съседи не притежава толкова напреднала военна технология.
Технология, която не само би ни гарантирала сигурността, но и на практика би
обезсмислила свикването на запаса от онази част от женското тяло, която в
момента си мисли, че ни е върховен главнокомандващ. За какво ти е пушечно месо,
след като само пълен малоумник би се решил да припари до тебе с враждебни намерения в радиус от 480
километра!? Добре де, ще каже някой, ама ракетите бяха руски, а и това е много
милитаристично. Пич, руски ракети на българска територия и под българско
командване могат да бъдат само български, за другото съм съгласен - атомът може
да се използва и за мирни цели. Но защо тогава, драги ми Смехурко, затворихме 4
реактора на АЕЦ „Козлодуй” и сме на път да разкажем играта и на последните два.
Нима не е нужно електричество, за да си пуснеш компютърчето и да си заредиш
айфончето!? Нима ти е изгодно да те цоцат чужди монополисти за нефт и газ,
вместо да си разполагаш с евтиното добро старо електричество, което днес,
оказва се, може да задвижи дори и личното ти автомобилче!? Нима… То не става
само да се кланяш на всички, за да дочакаш да те погледнат с добро око и да
дойдат да ти решат проблемите. Това е стратегията на домашния любимец.
Независимите хора и държави умеят да отстояват себе си и интересите си. И онзи,
когото ти уби две години преди Алеко, искаше да набие в глупавата ти кратуна
точно тази идея. Стамболов не беше безгрешен, но единствен той в новата ни
история те гледаше с любов и искаше малко да си напънеш сетивата, за да е
по-лесно за децата ти. А ти Ганьо Балкански дори не разбра думите му или ги
„разбра” както на тебе ти беше угодно. Явно това си е някаква закономерност - последователите на идеята убиват същността на идеята. Както, да речем, комунистите разказаха играта на комунизма, така и „стамболовистите” убиха
мечтата на Стамболов за силна, независима, модерна и развита България. Каза ви
го в очите – „Винаги с Германия (кой както иска да го разбира), никога против
Русия (това само кръгъл идиот не може да го разбере)”. Преведено на
простонароден език - това означава да си играеш с Великите сили, без да се
буташ между шамарите им. Преведено на езика на дипломацията – това означава да
отчиташ баланса на интересите и там някъде в тоя баланс да се вмъкнеш в твоята
нишичка, където ще ти е спокойно и уютно. Преведено на езика на икономиката – то
е ясно, че най-хубав бизнес става с точни и почтени партньори, които развиват и
качествени технологии. Преведено на езика на емоцията – руски братя, ние ви
обичаме и никога няма да ви предадем, но понякога правите политически
простотии, с които нямаме намерение да се съобразяваме, а и когато говорим за
старшинство, се гледа възрастта, а не големината, мисля си, че ви водим поне с
няколко века. Преведено на езика на научната фантастика - това означаваше
неутралитет за България по време на Първата световна война. Само си го
представете – свършва безумието, малоумниците са се изклали взаимно, а
България, вместо да ближе Ньойски рани, си е цяла, мирна, сита, модерна и
въоръжена до зъби. Кой щеше да е лидерът на Балканите, а!?
Миналата година се навършиха 160 години от рождението на Стамболов. Не
си спомням да имаше някакви особени тържества. Тази година се навършват 120
години от убийството му – убеден съм, че Тиквите ще организират всенародни
чествания. Защото Стефан Стамболов е онзи трън в очите им, от когото винаги ще се
страхуват. Защото Стефан Стамболов е онзи трън в очите ни, който винаги ще ни напомня,
че сме умен и талантлив народ и можем да бъдем независими и благоденстващи. Стига да го
поискаме…
Няма коментари:
Публикуване на коментар