понеделник, 5 януари 2015 г.

Добре дошли в Тиквиленд!




Някога Тиквиленд беше държава с повече от 1300 години история и друго име. Сега е просто фирма – с управител, обслужващ персонал и лош материал
„Електрификация и съветска власт”, каза навремето другарят Ленин и го докара до кривата круша.
„Деелектрификация и власт на Тиквите”, каза Тиквата и не останаха дори и круши – ни прави, ни криви. Придворните му еколози весело пърхат от кеф, дрънкат по мобилните си телефончета, без да подозират, че всеки един разговор по тези устройства убива пчела. Но на тия пичове не им пука ни за пчелите, ни за екологията. Слава Богу, в най-скоро време няма да им пука и за мобилните телефони – без електричество не могат да ги зареждат, а да се залага на китайски батерии не е екологично.
„Нам е нужно не електричество, а стабилност”, обясняват глашатаите на Тиквата на лошия материал с типичния си съветски акцент, с който вещаеха и светло бъдеще за световния комунизъм. Лошият материал ги гледа злобничко, псува ги наум и по стар конспиративен навик им показва среден пръст с ръце в джобовете.
Естествено, Тиквиленд не е самостоятелна икономическа единица. Тя е дъщерно дружество към Световната Агенция за Щастие. Периодично управителят и персоналът се канят на консултации в Централното Развлекателно Управление, където се бистрят тактиките и стратегиите. На Хелоуин пък се провежда общото фирмено парти.
Още по-естествено, лошият материал няма достъп до тия важни разяснителни мероприятия. За него има всекидневен тийм билдинг, на който му се обяснява, че дружбата между Тиквиленд и Световната Агенция за Щастие е жизненонеобходима като ориза за всяко китайско същество. Отделно му разкриват полезните свойства на Тиквата. Тя е свещеното растение, което не бива да се докосва и с пръст. Тя е алфата и омегата на веселбата. Тя е въздухът и водата за всеки абонат на ЧЕЗ...

Някога Тиквиленд беше държава с повече от 1300 години история и друго име. Сега е просто фирма – с управител, обслужващ персонал и лош материал. А на лошия материал така му се яде печена тиква, че две не вижда. Сънува я, лигите му текат. Но нали си е, пусто, Душко Добродушков – стеснява се. Стеснява се и се страхува, че ще го помислят за селяндур…

Няма коментари:

Публикуване на коментар