четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Физкултура, спорт, туризъм




Навремето имаше физкултура, спорт, туризъм. Остана само туризмът. Да уточня – този из баровете и дискотеките на екзотични места като Сочи, например.
Че не сме били никога особена сила в зимните спортове – не сме били. Но и такъв резил като този на Сочинската олимпиада не си спомням да сме брали. Един Пепи Попангелов, вярно че често беше „Пакпадналов”, но има две шести места от олимпиади. За Владо Брейчев не се страхувахме, че няма да улучи шанцата за ски-скокове, ами си се нареждаше човекът в златната среда без особени притеснения. Биатлонистите ни не бяха заплаха за сигурността на зрителите, а с прилични стрелби и бягания често намираха място в първата десетка. Да говорим ли изобщо за уникалните успехи на Катето Дафовска, Павлина Филипова, Жени Раданова, Албена Денкова и Максим Ставийски, Ирина Никулчина, Надежда Алексиева!?
В Сочи ни отсрами само Александра Жекова, но тя е толкова частен случай, че изобщо не бива да я поставяме в една графа с бодрите ентусиасти, които ни скъсаха нервите.
То не беше мрънкане, че нямали пари, то не беше мрънкане, че нямали ски, то не беше мрънкане, че изобщо нямали условия за работа. За съжаление в България спортът стана местенце, където за уредилите се има приятно живуркане на държавен гръб и нищо повече. Никой, изглежда, няма амбицията да преодолява трудностите, да изгражда физика и характер, да се бори за мечтите си и да постига резултати. Важното е да се седне на държавната трапеза и да се започне едно ядене и пиене като в добрите стари времена на добрия стар бай Тошко.
Кацко Алипиев пък ми излезе с номера, че сме нямали право да критикуваме сочинските туристи, защото първо трябвало да се вгледаме в качеството на собствената си работа.
Каменчо, аз, ако редактирах и коригирах както нашите се състезаваха в Сочи, списанието, в което работя, нямаше да излиза на приличен български език, а на някакво манджурско наречие и при това със сгрешени йероглифи.
Хайде стига сме се заблуждавали! Най-успешният спортист на зимни олимпиади Оле-Ейнар Бьорндален всяко лято е на Белмекен. Тренира си човекът, взема медал след медал и изобщо не се надува. Не е зле да се види и какви премии е получавал от Норвегия за отличията си. Да не се окаже, че той за 13 златни медала е получил по-малко, отколкото в богата България се взема за едно пето място!? И точно тук ми се струва, че е заровен ключът за палатката. Големият норвежец едва ли разчита на държавата – той си има достатъчно спонсори, които му гарантират, че няма да мисли за пари, докато се състезава. Пътят му до тия спонсори, които очевидно не падат от водопада Игуасу, е само един – успехите! Побеждаваш ли – ще имаш и мангизи, това е толкова просто и логично! Разбира се, за да се стигне до големите успехи е нужна и подкрепа, но тя не бива да се изразява в пари кеш, с които да ходиш и да се правиш на маймуна. Необходими са треньори, прилични спартански условия, в които да си изградиш характер и умения, и подходяща храна. Останалото е въпрос на воля, желание и 1 процент талант.
„Който е решил да става борец и гол ще се бори!” – това изревава първият треньор на бъдещия олимпийски шампион Георги Райков, когато последният за сефте стъпва в залата и започва да мънка, че няма екип. Да си мислиш, че с лигавщина се пробива в големия спорт е наивно. Който е решил да става спортист – да си търси и спонсорите! Българската държава не е длъжна да плаща круизите на мрънкащи момченца и момиченца! Туризмът е полезно и приятно нещо. Добре е обаче да се практикува със собствени пари, а не с парите на всички данъкоплатци.        

2 коментара:

  1. Приятно е да видиш как със затоплянето на времето всички започват да стават малко по усмихнати и ведри, но нима настроенията ни се влияят от климатичните условия!?Статията вие страхотна и движения си трябва така е.Уви ние може и да не сме медалисти но е важното да спортуваме ида се чувстваме добре.Не знам за премиите в Норвегия, но имам приятели там,като изкарват по няколко хиляди на вечер, хиляди лева обърнато в български пари и лошото е че казват, че няма и да се връщат.а

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. То точно там е работата. Хората в Норвегия си имат достатъчно средства и големите им състезатели не се лакомят за много пари (не, че не получават достатъчно), а се състезават за честта и славата на родината си. А и действително спортът за здраве си е супер позитивно нещо. Масовият спорт ражда и шампионите. Лошото у нас е, че ни масов спорт остана, ни шампиони :)

      Изтриване