Държиш
душата си
в окови,
поставени
от теб
самата.
Ела
при мен
и напусни
затвора,
подай
ръка
и
тъй
нататък.
Грешиш,
когато
окована
държиш
душата си
от страх.
Ела
при мен!
Ела
по-рано!
Оковите
ще смъкна
със замах.
Държиш
душата си
в окови,
обичаш
да живееш
с тях.
Ела
при мен!
Ела
отново!
Обичам
да те
вкарвам
в грях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар