По-добре късно, отколкото никога

            Ако целта на протестите беше анархията, щях да участвам в тях до дупката на Съевата дупка. Щях да гледам с наслаждение как тираничните институции се свличат в калта една след друга, за да дойде онзи величествен момент, който чакам цял живот, и аз свободен и независим да вляза в опразнения от собствениците му магазин и с пълни шепи да плячкосвам луканка и алкохол. Съзнавам обаче, че моите детски мечти едва ли се споделят от повече от 5-6, подобни на мен, лумпени. И в този момент изниква основателният въпрос „Какво да се прави та хем агнето да е сито, хем вълкът да е цял?”.

Ако вместо ЧЕЗ държеше ЕРП-та в България, НЕК държеше ЕРП-та в Чехия, друга песен щяхме да пеем и то с характерните извивки на шопското многогласие. Но за да не се случи това, си има основателни причини и едната от тях под формата на ядрен реактор, произведен в заводите „Шкода”, няколко години стоеше безстопанствена на пристанището в Братислава, докато тук вървяха не, ами летяха поредните протести за чиста природа. Тая същата причина тогава беше подарена буквално на тия, които днес се считат за първите изедници на републиката ни, те си я монтираха и от доста време насам печелят парички, докато родните еколози прочистиха преди всичко горите от дървета, за да се греят през зимата.

Ако и у нас, както в Чехия, имаше „свестни комунисти” (великолепно съждение на моя добър приятел д-р Петър Стайков), то едва ли щеше да има и един човек, който с носталгия да си спомня Тодор Живков. Проблемът е, че вместо комунисти, които да се борят за идеите си, у нас на власт винаги са били мимикриращите паразити, които с всякакви непочтени средства увеличават привилегиите си. В България няма партия, медия, почти няма и бизнес структура, която да не се управлява от персона, свързана с бившата номенклатура. То са снахи, зетове, внуци, правнуци, охранители, шофьори и тем подобни орки. За да имаш в България що-годе сносен живот, някъде в родата си трябва да намериш поне един доносник от 6-то, иначе шансовете ти вървят от нула към минус безкрайност. Резултатът е катастрофален – България е единственото място в света, където в държавния сектор се вземат повече пари в сравнение с частния за сметка на тоталното пропадане на образованието и здравеопазването - двете ключови области, които държавата трябва да гарантира.

 Та мисълта ми е за Чешкия модел и за това, че точно днес е времето да се поучим от него, и да го приложим, макар и с 23 години закъснение. Там комунистите, както вече се отбеляза, се оказаха свестни и си останаха комунисти. Имат добри резултати на избори, отстояват си идеите и най-вероятно чакат подходящия исторически момент отново да дойдат на власт. През 1990 година останалите 78% процента чехи, които не бяха комунисти, се обединиха в Граждански форум – движение на хора с различни идеи, обединени от програма, която да положи демократичното развитие на страната им. От този Граждански форум впоследствие се пръкнаха и десните, и левите. Не бива да се забравя - в Чешката република леви, десни, комунисти и т. н. преди всичко са чехи и работят за чешкия национален интерес. Благодарение на тази елементарна подробност хората си пият бирата, щракат с пръсти и ни гледат сеира.

Не е работа на анархолибералите да дават акъл за държавата, която всъщност искат да срутят, но според мен би било хубаво протестите да доведат до създаването на Граждански форум и у нас. Граждански форум, който да се яви на избори, да ги спечели и да измете настоящия управленски елит. По-добре 23 години по-късно, отколкото никога. Ако след това се стигне до анархия – още по-добре. Последното беше шега.