сряда, 25 януари 2012 г.

Модерно е да си модерен


Принадлежността на български владици към структурите на ДС разбира се е неприятна работа, но и тия „нравствени стожери”, които в момента сочат с пръст и разобличават, не са цвете за мирисане. Духовниците има кой да ги съди. Аз не се наемам. Казано е: „Не съди, за да не бъдеш осъден!”. Но моралните юнаци винаги са ми били трън в очите – още от времето, когато ме обвиняваха, че са ме виждали да влизам в църква с баба ми и това, виждате ли, било най-голямото престъпление към партията и държавата.

Комунягите заложиха достатъчно бомби със закъснител в българското общество. Някои от тях избухнаха, други се очакват да избухнат. 23 години след началото на „прехода” вече е въпрос на елементарно усилие на сивото мозъчно вещество дали ще им се вържеш на номерата или ще ги оставиш да си пасат. Мислите ли например, че Иван Костов – най-яростният противник на ДС, не е знаел за владиците!? Знаел е, разбира се, но е бил достатъчно национално отговорен, за да не огласи публично този факт. Понякога има такива ситуации – вършиш зло, за да избегнеш по-голямото зло. Православието е част от българската културна идентичност – всеки удар срещу него е удар върху националното ни самосъзнание. Умният политик успява да намали силата на тези удари. Глупавият ги допуска да се стоварват с цялата си мощ на плещите на бездруго обезверените българи.

Българското духовенство е шарено като самия български народ. През вековете е имало и патриоти, и национални предатели, и хора, които сладко са си хапвали и пийвали, без да мислят за утрешния ден. Никой обаче не може да отрече, че благодарение на българските православни духовници успяваме да се съхраним по време на 5-вековната османска тирания. Те са хората, които опазват езика ни, те са хората, които запазват вярата ни, те са хората, които първи ни пробуждат от летаргията и ни посочват новия път. Българското възраждане се крепи на една малка книжка, написана точно преди 250 години - „История славянобългарска”. Какъв хубав юбилей, за който като че ли никой не се сеща! А не бива да се забравя, че това е рождената дата не просто на една книга, това е рождената дата на съвременната българска нация! Няма толкова хартия на света, на която да се обясни значимостта на делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански, на Иларион Макариополски и всички участници в Българския Великден от 1860 година, на делото на екзарх Йосиф за защита на националната ни кауза в Македония и Одринско, на делото на екзарх Стефан за спасяването на българските евреи. Вярно е, наследниците на тези велики мъже в Българската православна църква са много далече от истината, но още по-вярно е, че разколите и броженията в тази институция водят само до още по-голямо обезличаване и заличаване на българското начало в милата ни територийка.

Напоследък да си православен не е модерно. Модерно е да носиш сари или кимоно, да си рисуваш точки по челото или да си правиш харакири на душата. Модерно е да следваш вярванията на маорите в Нова Зеландия, на аборигените в Австралия или пък на туземците в Папуа Нова Гвинея. Е, понякога трудно се свиква с канибализма, присъщ на част от вярванията, но и това се научава. Модерно е да следваш заветите на иначе добре облечени бизнесмени от Южна Корея или САЩ, които успяват да превърнат суеверията и страховете на хората в начин за добро препитание. Модерно е дори да си сложиш живо въгленче в задните части и да си мислиш, че си светулка. Изобщо… Модерно е да си модерен!  Да му мислят традиционните!

Има една мисъл на великия треньор на „Ливърпул” Бил Шенкли, която лично на мен много ми харесва – „Тези фенове, които не са с нас при загубите и равенствата, не ни трябват и при победите!”. В момента положението на Българската православна църква е тежко. Само от нас, хората, които се чувстват православни българи, зависи дали ще запазим вярата и църквата си. Останалите са свободни да вършат каквото си искат! В крайна сметка утре може да стане модерно да носиш фес и фередже, а съвременният човек-консуматор не бива да изостава от модите.

Няма коментари:

Публикуване на коментар