Има такъв сладък виц от 90-те години на миналия век - време на странни търсения, свобода и безотговорност:
"Мерцедес" купуват завода на "Москвич" в тогавашна демократична Русия. Карат машини от Германия, назначават немски работници, вкарват най-модерните технологии и материали. Пускат поточната линия и уж всичко както си му е редът, но накрая все излизали москвичи. Хванали се немците за главите, тръшкат се, псуват, опитват, баламосват, дрънкат - всуе, излиза накрая москвето и им се хили право в очите. От близкия хълм двамина стари съветски кадри, бивши ръководители на "Аз Защо Ли те Купих" (за тийнейджърите - държавния завод "Москвич") с внимание наблюдават немската драма. И по някое време единият вика на другия:
- Иван Иванич, нали Ви казвах - мястото е омагьосано!
Не знам колко е омагьосана милата ни татковина Република България, ама ситуацията е горе-долу същата. Имаме нормативната база на съвременна развита европейска страна, имаме нужните институции, законовата уредба е обхванала всеки възможен детайл, административно държавата и общините са структурирани прекрасно, даже и пари има - обаче резултатът е пълно мазало. Полиция, която работи за престъпниците, армия, която работи за чужди държави, социални и публични институции, които практикуват най-брутално мародерство. Защо се получава така!? Мястото е омагьосано или...
Всяка форма иска своето съдържание. Колкото и красива да е една форма, няма ли съдържание - тя се превръща в обикновена опаковка, която завършва жизнения си цикъл в кофата за боклук. Законът е едно пожелание, което се въплъщава в действията на хората. Когато те не искат да следват това пожелание, то губи своя смисъл. И в това е цялата драма на модела "Борисов и Пеевски" - в администрацията масово се назначават некадърни, некомпетентни и користолюбиви хорица, които обаче са послушни и наши. Е, как искате купето на мерцедеса да тръгне с двигателя на москвича...
Решението!? Ами много е просто, макар че го казвам с неудоволствие - морално допустима репресия, за да може администрацията да заработи нормално. С други думи, ако аз като гражданин докосна с пръст полицая, войника, данъчния, социалния и тъй насетне - бърза процедура, полагаем срок, бай Ставри. И обратното, ако държавният служител извърши престъпление по служба или неправомерно се отнесе към мен като гражданин - процедурата е същата, все така бърза, все така с полагаем срок и все така при бай Ставри. Наистина съжалявам, че го пиша, но в момента не виждам друг начин нещата тук да заработят. Морков, морков, ама без тояга няма да стане! Добрият стар страх понякога върши по-добра работа от всички добри пожелания.
Ако има нещо, което правя с огромна страст, то е да се надсмивам над себе си. Ясно е, че в мен живеят двама - единият в реалността, другият в книгите. Книжният Пепи от своя страна също е разкъсан на две - между Вазовото "книга да се уча, добро да сполуча" и знаменития постулат на председателя Мао - "Колкото повече книжки чете човек, толкова повече затъпява", като не бива да се забравя, че и Дон Кихот се е чалнал от четене на книжки. Шегата на страна - под влиянето на нещата, които съм прочел, са се формирали голяма част от моите си идеи - анархизъм, социализъм, анархолиберализъм, свобода, равенство, безкласово общество и тъй насетне вариации на "Утопията" на сър Томас Мор. Нещо повече - и реалният Пепи вярва в тия неща, знае, че са хубави, подозира даже, че може би са осъществими... Да, но не сега! Защото масовият човек, какъвто съм и аз, все още не дорасъл за тях, не ги е осъзнал и няма познанието и смелостта да ги въплъти в действията си. Какво да се прави тогаз - пита другарят Чернишевски. Ако кажа, че знам, означава да излъжа, но ми се е загнездила една мисълчица, че човечецът, тази странна говореща маймунка, като че ли заслужава мъничко време и подходяща среда, за да може да поизрасне.
